Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 828 от 24.09.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 656/2026
Вид
Решение № 828
Подписан
24.09.2026
Състав
Мария Димитрова Каранашева

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. Сливен, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20262230100656 по описа за 2026 година

В исковата молба ищецът твърди, че С.И. е предоставил на ответницата по договор за заем сумата от 30 500лв, като са се уговорили, сумата да бъде заплатена един месец след получаването на последната сума, която е получена на 27.05.2025г.Ответницата погасила сумата от 16 000лв.На 16.02.2026г. С.И. прехвърлил на ищецът в настоящото производство вземането си за сумата от 14 500лв с договор за цесия.Твърди се , че е изпратена покана уведомление до ответницата, но същата не е връчена. Поискано е да се приеме, че ответницата е уведомена за извършената цесия с връчването на исковата молба.

Поискано е, да бъде постановено решение, с което бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 14 500лв., представляваща незаплатен остатък от получен заем, прехвърлен с цесия на ищецът.

Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство.

Съдът е квалифицирал така предявения осъдителен иска, като такъв с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че между страните е имало сключен договор за заем, размера на сумата отпусната в заем от ищеца на ответника, предвидените погасителни вноски по договора за заем, размера на незаплатената сума по договора за заем, е негова.

Указано е на ищеца, че не сочи доказателства по отношение на твърденията му, че между страните е имало сключен договор за заем, размера на сумата отпусната в заем от С.И. на ответника, предвидените погасителни вноски по договора за заем, размера на 1 незаплатената сума по договора за заем.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, вместо него се явява адв.

Колева, преупълномощена от адв.П., която моли да бъде уважен предявеният иск и да бъде осъден ответникът да заплати направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, а основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.06.2025г. С.И. И. е превел по банковата сметка на Х. И. М. сумата от 5000лв, като основание за плащане е посочено заем.

На 25.06.2025г. С.И. И. е превел по банковата сметка на Х. И. М. сумата от 3500лв, като основание за плащане е посочено заем.

На 3.07.2025г. С.И. И. е превел по банковата сметка на Х. И. М. сумата от 14 000лв, като основание за плащане е посочено заем.

На 14.07.2025г. С.И. И. е превел по банковата сметка на Х. И. М. сумата от 6000лв, като основание за плащане е посочено заем.

На 25.07.2025г. С.И. И. е превел по банковата сметка на Х. И. М. сумата от 2000лв, като основание за плащане е посочено заем.

На 16.02.2026г. С.И. И. е сключил договор за прехвърляне на вземане/ цесия/ със С.

Й. Й., по силата на който му е прехвърлил вземанията си по договор за кредит с Х. И. М. по платежни нареждания от 17.06.2025г.-5000лв, 25.06.2025г.-3500лв, 3.07.2025г.-14000лв, 14.07.2025г.-6000лв, 25.07.2025г.-2000лв.Договора за цесия е с нотариална заверка на подписите на цедента и цесионера на 16.02.2026г.

Към исковата молба е приложено уведомление за цесия до ответницата Х. И. М., което й е връчено на 14.05.2026г.В уведомлението за извършената цесия от С.И. И. е посочено, че дължимата сума по договора за заем е в размер на 14 500лв/7414.33 евро/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По основателността на предявения иск с правно основание чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД. За да бъде уважен предявеният осъдителен иск, ищецът следва да докаже в настоящото производство по пътя на главното, пряко и пълно доказване елементите на фактическия състав на сключения договор за заем: съгласие между ищеца и ответника за сключването на договор за заем, предаването на сумата по договора за заем, момента на сключване на договора за заем, договарянето между страните за връщане на съответната сума. Съдът намира, че в настоящото производство ищцовата страна е доказала по надлежен ред исковата си претенция.Безспорно се установи по делото, че договора за заем е сключен през м.06.2025г. Договора за заем е неформален договор и може валидно да 2 бъде сключен, без да има писмено обективиране на волята на страните. За действителността му е достатъчно да се предостави опредЕ. вещ или сума пари /както се претендира в случая/ срещу поемане на задължение на насрещната страна да върне предоставената вещ или сума пари по количество.Доказа се в производството прехвърлянето на съответните суми от банковата сметка на С.И. И. по банковата сметка на Х. И. М. по платежни нареждания от 17.06.2025г.-5000лв,

25.06.2025г.-3500лв,

3.07.2025г.-14000лв,

14.07.2025г.-6000лв,

25.07.2025г.-2000лв., като във всяко едно от платежните нареждания е посочено заем. С оглед изложеното, настоящия състав намира, че са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.240 ал. 1 от ЗЗД. Доказаността на предоставянето на паричната сума от ищеца на ответника по делото, както и уговореното насрещно задължение за връщане на парите, влече като последица уважаването на предявения осъдителен иск. В производството се доказа сключването на договор за цесия между С.И. И., като цедент и С.

Й. Й., като цесионер, с който са прехвърлени вземанията по договора за заем.Доказа се и уведомяването за извършената цесия с връчването на ответницата на препис от исковата молба и уведомлението от цедента на 14.05.2026г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски,съразмерно на уважената част от исковете 1168.55 евро.

Така мотивиран, Сливенският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание 240, ал.1 от ЗЗД Х. И. М., с ЕГН **********, от гр.......... ДА ЗАПЛАТИ на С. Й. Й., ЕГН **********, от гр.......... сумата от 7414.33 евро, представляваща неизплатено задължение по договор за заем, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-24.02.2026г.

ОСЪЖДА Х. И. М., с ЕГН **********, от гр.......... ДА ЗАПЛАТИ на С. Й. Й., ЕГН **********, от гр.......... на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по заповедното производство разноски в размер на 1168.55 евро.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните!

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

3