Определение № 66 от 24.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 66 гр. Варна, 24.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600100 по описа за 2025 година , при произнасянето взе предвид следното:

Предмет на проверка за законосъобразност е определение рег.

№51/17.02.2025 година по НОХД №153/2023 година по описа на Окръжен съдТърговище, с което в процедура на чл.306, ал.1, т.4 от НПК в тежест на осъдения Ю. М. Ш. са възложени разноски за служебен защитник в размер на 1400 лева, направени в касационното производство по к.д.№102/2024 година по описа на Върховния касационен съд.

Несъгласие с осъждането заявява Ю. Ш. - с обосновка, че изтърпява наказание доживотен затвор, при което положение е лишен от право на труд и от средства за погасяване на задължението, а и служебната защита е била в разрез с неговата воля.

Частната жалба е допустима, но преценена по същество се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е взел решението си на основание акт на Националното бюро за правна помощ – решение №Тщ-TS407-32577/2024 от 09.12.2024 година, с което на адвокат И.Ц. е била изплатена сумата от 1400 лева за защита на подсъдимия Ш. по к.д.№102/2024 година и за изготвяне на становище.

От постановление на ст.разследващ полицай при РУ на МВР -гр.Попово, издадено на 14.10.2022г. (ДПр, т.3, л.13) става ясно, че още в стадия на 1 разследването и за всички следващи стадии, включително в съдебната фаза (по см. на чл.26, ал.2 от ЗПП) на жалбоподателя е назначен служебен защитник за осъществяване на задължителна защита по чл.94 ,ал.1, т.3 и т.6, пр.2 от НПК.

Нито веднъж в наказателното дело срещу Ш. не е било променено основанието за предоставената му правна помощ, съответно адв.Ц. е бил установен като страна по делото. Този адвокат е защитавал подсъдимия Ш. пред ВКС по посоченото касационно дело, в което се състои и основанието по чл.20, т.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ за определяне на възнаграждение в размер на 1400лв.

Правилно първоинстанционният съд е възложил тази сума на осъдения Ш., основавайки се на закона и на указанията на ТР 4-2010-ОСНК. С частната жалба определението на окръжния съд се атакува на основание липса на доходи за заплащане на разноските. Това оплакване е невъзможно да се отнесе към задължителните указания на ТР 4-2010-ОСНК, което постановява, че подсъдим, който е признат за виновен, по реда на чл.189, ал.3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита, каквато по делото е била налице в хипотезата на чл.94, ал.1, т.3 и т.6, пр.2 от НПК. Осъществяването на този вид защита е при факта на липса на упълномощен адвокат от страна на жалбоподателя.

Доводът на частната жалба във връзка с липса на доходи не може да бъде отнесен и към чл.23, ал.2 от ЗПП, който има регулация спрямо чл.94, ал.1, т.9 от НПК. Въззивният състав в настоящето производство няма компетенцията да проверява материалното положение на осъдения и възможността му да заплати разноските. Според чл.23, ал.5 от ЗПП подобни правомощия е имал съответният орган, който ръководи процесуалните действия, но такива не са били реализирани, а и вече не биха могли, т.к. присъдата по НОХД №153/2023 година по описа на Окръжен съд-Търговище е влязла в сила.

Предвид изложеното и на основание чл.345, ал.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд-Варна

ОПРЕДЕЛИ:

2

Потвърждава определение рег.№51/17.02.2025 година по НОХД №153/2023 година по описа на Окръжен съд-Търговище.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3