Решение № 1823 от 26.09.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1823 гр. Пловдив, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330203799 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 21- 6207-000951, издадено от Началник група към ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ-Труд, с което на И. И. Д. е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че: неправилно била установена фактическата обстановка по делото; било допуснато СПН, ограничаващо правото на защита на наказания субект, доколкото не ставало ясно дали НП е издадено въз основа на АУАН или по реда на чл. 36, ал.2 ЗАНН; бил нарушен реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на дееца, очертан в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В НП е приета следната фактическа обстановка: на 03.12.2021 г. около 06:00 часа, в община Съединение, на път ТРЕТИ КЛАС № 606, км. 80+500, жалбоподателят управлява личния си л.а. Фолксваген с рег.№ ******* като:

1.Поради движение с несъобразена скорост в завой, излиза в дясно извън пътното платно и се удря в крайпътно дърво.

2. По случая е образувано ДП рег.№6207- ЗМ349/2021г., прокурорска преписка рег.№529/2021г. НП се издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, след постановление на РП- Пловдив от 13.04.2022г. за това че: на 03.12.2021 около 06.00 часа, на път за дома си в с. Строево, И. И. Д. на път № 606, км.80+500, между селата Строево и Малък чардак, управлявайки собственият си лек автомобил марка "Фолксваген голф" с рег.№ ******* и претърпял ПТП, като е бил сам в автомобила. Водачът не е пробван на място за употреба на алкохол. Откаран е по спешност с травми от екип на СМП в лечебно заведение, където му е била взета кръвна проба за употреба на алкохол и наркотични вещества в организма. Видно от изготвена експертиза на ВМА-София, лаб. №1660 от 01.03.2022г., в организма на Д. не е констатирано наличие на наркотични вещества, но такова на алкохол в кръвта е установено, а именно - 0.93 промила. След прекратяване на прокурорска преписка №529 с постановление на РППловдив, по реда на чл. 36, ал.2 ЗАНН е образувано административнонаказателно производство и водачът е привлечен към административно наказателна отговорност за управление на МПС след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта му- 0.93 промила.

Изрично следва да се отбележи, че видно от санкционната част на 2 обжалваното НП № 21- 6207-000951, с него деецът е наказан само за деянието по пункт 2, а именно за управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта-0,93 промила, поради което само тази част от изложената в НП фактическа обстановка подлежи на установяване в настоящия процес.

Деянието по пункт 1 е предмет на отделен административнонаказателен процес по НП № 21-6207-000890, поради което е извън предмета на разглеждане по настоящото дело.

Същевременно релевантната фактическа обстановка по пункт 2 се установява по несъмнен начин от съвкупния анализ на целия събран по делото доказателствен материал:

-свидетелки показания на Т. Г., Х. О., Д. Ц., Н. Ц. и -писмените материали по приложеното по служебна инициатива на съда в цялост ДП 349/2021 по описа на РУ-труд, прокурорска преписка № 529/2021г.

В посочените доказателствени материали не са налице съществени противоречия, поради което съдът ги кредитира изцяло.

С оглед възраженията от жалбата, следва да се отбележи, че основните съставомерни обстоятелства от административния състав се установяват, както следва:

-управлението на МПС именно от жалбоподателя- от показанията на свидетелите очевидци Ц. и Ц., които споделят, че били първите, които установили жалбоподателя след претърпяното от него ПТП, като същият бил сам в колата, на шофьорското място и на около нямало други лица.

От особено значение в този смисъл са показанията на св. Ц., че нарушителят заявил пред него, че лично управлявал катастрофиралия автомобил;

-съставомерната концентрация от 0,93 промила- от приложения по прокурорската преписка Протокол за химико токсикологично изследване за определяне на концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Още повече, че от жалбоподателя не са ангажирани каквито и да било доказателства за опровергаване на събрания по служебна инициатива на съда доказателствен материал.

3

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Неоснователно е възражението, че по делото не ставало ясно дали процесното НП е издадено въз основа на АУАН или по реда на чл. 36, ал.2 ЗАНН, без АУАН.

Действително в НП е отбелязано, че във връзка със същото ПТП е издаден АУАН бл.№ 234312. Този АУАН е приложен в заверен препис по прокурорската преписка. Видно от текста му, същият не касае нарушението по пункт 2 от процесното НП, само по който пункт вече се каза, че е наложено наказание с обжалваното Наказателно постановление № 21- 6207-000951.

За нарушението, описано в пункт 1 от процесното НП № 21- 6207000951, за което именно се отнася АУАН бл. № 234312, е издадено съвсем отделно НП № 21-6207-000890, приложено за сведение по преписката.

Обстоятелството, че в обжалваното пред настоящия състав НП, в отделен пункт е описано и самостоятелно нарушение, което е допуснато при същия инцидент (за което с процесното НП, обаче деецът не е наказан) и за което самостоятелно нарушение са издадени отделни АУАН бл.№ 234312 и НП № 21-6207-000890, по никакъв начин не ограничава правата на нарушителя след като:

-реално не се достига до двойното му наказване за това самостоятелно, допълнително описано нарушение и

-в обжалваното пред настоящия състав НП № 21- 6207-000951 пределно ясно е описано за кое деяние е наказан дееца, а именно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0.93 промила.

Посочването в обжалваното пред настоящия състав НП № 21- 6207000951 на АУАН бл.№ 234312, въз основа на който е издадено друго НП, за отделно нарушение, което обаче е свързано със същото ПТП, по никакъв не ограничава правата на нарушителя, доколкото в обжалваното Наказателно постановление № 21- 6207-000951 изрично е отбелязано, че то се издава на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН въз основа на постановление на РП-Пловдив за отказ да се образува ДП от 13.04.2022г., при това само за нарушението 4 по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП (в който случай издаването на АУАН за това нарушение не е необходимо), като е спазен и 6 месечния срок за издаване на НП.

След извършена служебна проверка съдът констатира, че при текстовото възпроизвеждане в НП на санкционната разпоредба на чл. 174, ал.

1, т.2 ЗДвП е допусната известна непрецизност, като са изброени всички алтернативни хипотези визирани в нея, а именно: управление на МПС, трамвай или самоходна машина. Посоченото обаче не накърнява по никакъв начин правото на защита на наказаното лице, доколкото при текстовото описание на нарушението изрично е посочено, че става въпрос за МПС и то лек автомобил, собственост на жалбоподателя, като надлежно е индивидуализиран и регистрационния му номер. Тоест същият чудесно е знаел за управление на какво МПС е наказан.

В този изричен смисъл Решение № 1839 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д.

№ 1806 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1794 от 11.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1490 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1490 от 16.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1363 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2641 от 13.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2698 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1149 от 17.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 847 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, в които изрично е посочено, че възпроизвеждането в НП на цялата санкционна норма, с всички визирани в нея алтернативи не представлява СПН, при положение, че от текстовото описание на нарушение е ясно коя алтернатива е релевантната.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон, доколкото в случая се установяват и трите съставомерни елемента на фактическия състав на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, вр. чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП:

-управление на МПС, като управлението е било по пътищата отворени за обществено ползване;

-съставомерна концентрация на алкохол- 0,93 промила;

5

-концентрацията да е установена по един от алтернативно предвидените в чл. 174, ал.1 способи- чрез вземане на кръвна проба и нейното изследване, обективирано в Протокол за химико токсикологично изследване за определяне на концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози с лаб. № 1656-1660/01.03.2022г.

Изрично следва да се подчертае, че начинът на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта е изцяло законосъобразен предвид изричните разпоредби на: чл. 4, ал.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., според която „При невъзможност да се извърши проверка с техническо средство или тест на място, от лицата по ал. 1 се вземат проби от медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение.“ чл. 3а, т.3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., според която:

„Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.“ В тази връзка следва да се съобрази писменото удостоверяване от лекаря взел кръвна проба и урина от жалбоподателя, че същият не е бил във физическо състояние да бъде освидетелстван, като това писмено удостоверяване е отразено върху два броя протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Именно поради тази причина:

- (обективна невъзможност за това) в двата протокола не са попълнени анамнестични данни, снети от освидетелствания, поради което направеното в този смисъл възражение от пренията се явява неоснователно;

-деецът не е тестван с техническо средство-дрегер, а направо е 6 пристъпено към медицинско и химическо изследване на кръв и урина, което освен че кореспондира с регламента, даден в цитираната разпоредба на чл. 4, ал.2 от Наредбата, всъщност представлява и по-точния и надежден метод за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, по аргумент от чл. 3а от Наредбата.

Противно на възраженията на защитника, съдът счита, че констатациите на лекаря, провел медицинското изследване, че нарушителят не е бил във физическо състояние за освидетелстване, не се опровергават от показанията на свидетелите Ц. и Ц., които установяват, че макар към момента, в който намерили жалбоподателя, той да бил в съзнание, всъщност същият имал кръв по лицето, което наложило сигнализирането по спешност на бърза помощ.

Освен това въпросът дали даден пациент е във физическо състояние да бъде освидетелстван е въпрос, който изисква специални знания и на него много по-надеждно може да бъде отговорено от извършващия изследването квалифициран медик, а не от двама случайни очевидци.