Решение № 183 от 27.06.2023, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 446/2023
- Вид
- Решение № 183
- Подписан
- 27.06.2023
- В сила
- 09.08.2023
- Състав
- КРАСИМИР СЕМОВ
Цитирани разпоредби
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.4 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 183 гр. Монтана, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря ГИНКА АТ. М.А като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20231630200446 по описа за 2023 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 2 3-0996-000201/24.02.2023г. на Началник Сектор Пътна полиция (ПП) към ОДМВР - Монтана са наложени на Д. Н. Д., с посочен съдебен адрес в гр.Враца, чрез адв.И. М. от АК – Враца, преупълномощил адв.И. С. от АК - Враца, административни наказания - глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.), санкционирано на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.). С обжалваното НП спрямо водача Д. са отнети 12 (дванадесет) контролни точки на основание Наредба № Із – 2539/12 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Д. Н. Д., лично и чрез адв.И. С. от АК – Враца, моли да бъде отменено, като се претендират и разноски. В писмено становище, подписано с КЕП от адв.С., се излагат допълнителни доводи за отмяна на НП.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по 1 жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана съображения: по същество жалбата е основателна по следните
На 27.01.2023г. в 14:30 часа на РП ІІІ – 112 км 41 + 500 с посока на движение от с.Студено буче към с.Д-р Йосифово при излизане от завой, между водачите на л.а. „Ф.Г.“ с рег. № ХХХХХ, управляван от жалбоподателя Д. Н. Д., ЕГН ********** и л.а. „Ф.П.“ с рег. № ХХХХХ, управляван от лицето О.Н. М., ЕГН **********, възникнало ПТП.
Вследствие на реализираното ПТП водачите, участници в ПТП били транспортирани до ЦСМП – Монтана. За съдействие на пътните полицаи отработващи посетеното ПТП, се отзовали колегите им св.М. Д. Д. и И. Б. И..
Заради причинените травми от ПТП, било невъзможно Д. да бъде тестван за употребата на алкохол чрез техническо средство АЛКОТЕСТ 7510 с фабричен № ARPM 0828. Д. направил няколко опита да се тества с техническото средство пред лица от екипа на ЦСМП – Монтана и дежурния лекар, но не му стигал въздух. Мл. авто-котрольор И. Б. И. издал талон за медицинско изследване № 090463, който Д. подписал, но при оформянето на Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества, дежурният лекар д-р И. попълнил, че Д. отказва да подпише протокола, като „отказа“ бил удостоверен с подпис на св.Ю. А. Ц., медицинска сестра.
Последната не била в залата когато Д. бил преглеждан и където бил оформен протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества, св.Ц. подписала там където дежурния лекар й казал. Св.Д. приел, че е налице отказ от страна на водача Д. да даде проба за биологично (кръвно) изследване, като преди това разговарял с Д., който нямал признаци на употребил алкохол водач. Заради ПТП било образувано ДП № 86/23г. по описа на РУ - Монтана, в рамките на което вещото лице д-р И. Д. И.ОВ – съдебен лекар, по разпореждане на разследващ полицай, следвало да 2 установи дали водача Д. е бил под въздействието на алкохол или не, тъй като била отказана кръвна проба. Още същия ден, когато станало ПТП на 27.01.2023г., около 18:00 часа, д-р Д. посетил Д. в болничната му стая в Хирургично отделение на МБАЛ АД гр.Монтана. Започнал разговор между Д. и д-р Д., който първоначално вървял нормално, Д. казал кой е, от къде е, и че няма спомен за случилото се, но изведнъж му прилошало, седейки се наклонил на една страна и обърнал очите си, при което със съдействието на медицински лица легнал и му била включена система. След подобрение на състоянието на Д., д-р Д. се върнал при него, обяснил му последиците от недаване на кръвна проба, Д. заявил, че не употребява алкохол поради здравословни причини и разбирайки от д-р Д. за последиците от недаване на кръвна проба, Д. се съгласил и дал кръвна проба, която била предадена от д-р Д. на НТЛ към ОД МВР – Монтана. Видно от Протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръв № 23/А-51/03.02.2023г. на НТЛ към ОДМВР – Монтана, в представената за изследване кръв взета на 27.01.2023г. в 18:30 часа в ОСМ – МБАЛ „Д-Р СТАМЕН И.“ АД гр.Монтана от жалбоподателя Д. Н. Д., ЕГН **********, НЕ Е констатирано наличие на етилов алкохол, като крайната концентрация е 0.00 %.
Св.М. Д. Д. не знаел, че Д. е дал кръвна проба на 27.01.2023г. в 18:30 часа, като на 28.01.2023г. съставил АУАН Серия G A бл. № 853103 спрямо жалбоподателя Д. Н. Д., за административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, посочвайки в акта за нарушение, че Д. е отказал да даде проба за биологично (кръвно) изследване и че отказа е удостоверен от дежурния лекар д-р И. в протокол, а Д. е отказал да подпише протокола в присъствието на дежурна медицинска сестра от ЦСМП – Монтана. Така съставения АУАН бил връчен на Д. на 28.01.2023г. в болничната му стая в Хирургично отделение на МБАЛ АД гр.Монтана. Въз основа на изготвения АУАН Серия G A бл. № 853103/28.01.2023г., Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана като административно-наказващ орган, оправомощен със Заповед № 8121з1632/21г. на МВР намерил, че Д. е извършил административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП и издал обжалваното НП, санкционирайки го на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакция след изм. – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.).
Видно от приложена справка за нарушител/водач относно Д., последният е правоспособен водач от м.08.1966г., спрямо който са съставени 3 само 2 бр. АУАН, 1 бр. НП, т.е. процесното, което се обжалва и не е влязло в сила и 2 бр. фишове, които са заплатени.
В жалбата против процесното НП са изложени следните доводи:
Не сме съгласни с констатациите в НП, че жалбоподателят е бил контактен и в кондиция. Видно от приложената медицинска документация Д.
Д. е имал наранявания на главата и от местопроизшествието е транспортиран директно в лечебно заведение, където е хоспитализиран за периода от 27.01.2023г. до 02.02.2023г. Допълнително в лечебното заведение жалбоподателят е предоставил кръв за изследване. Считаме, че с оглед претърпените от произшествието травми жалбоподателят не е бил в състояние да разбира задаваните му въпроси от органите на реда и не е осъзнавал действията си. Той не е осъзнавал, че като отказва да даде кръв извършва нарушение. Жалбоподателят дори не е разбрал че трябва да дава кръв и защо това е необходимо.
Анализирайки описаното в наказателното постановление Д. Д. е бил неадекватен. Първо след няколко опита Д. не е могъл да даде проба с техническо средство, второ подписал е талон за изследване на кръвна проба, а след това е отказал да даде кръв. Това не са действия на човек в кондиция, който е в състояние да направи адекватна преценка на ситуацията.
Допълнително жалбоподателят няма никакви спомени от произшествието като първите му спомени са от лечебното заведение, където доброволно е дал кръв.
С оглед на гореописаното Ви моля, да постановите решение, с което изцяло да ОТМЕНИТЕ горепосоченото НП, като неправилно и незаконосъобразно, т.к. са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно отразяване на фактическата обстановка.
В жалбата против процесното НП е направено искане за изготвяне на съдебно – медицинска експертиза (СМЕ), поддържано в рамките на съдебното следствие. Съдът намери това искане за основателно, тъй като видно от приложеното копие на епикриза към жалбата, Д. е с поставена окончателна диагноза S06.00 мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, хроничен субдурален хематом в дясно фронтопариентално и хроничен субдурален хематом в ляво темпоропариетално. Видно от заключението на 4 назначената и изготвена СМЕ - Д. Н. Д., 75г., вследствие на претърпяното ПТП е получил следните увреждания – травма в областта на главата с разкъсно-контузна рана в лявата тилна област, счупване на черепа с фрактурна линия в лявата тилна област, кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, контузии и натъртвания в областта на гръдния кош, корема и крайниците. При такава тежка черепно – мозъчна травма със счупване на черепа, с кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки и с контузия на мозъка е възможно Д. Н. Д. да не е бил в състояние да разбира случващото се, инструкциите на полицаите, както и свойството и значението на действията си, да няма спомен от станалото ПТП, както и да няма спомен от последващата проверка на полицейските органи.
В рамките на съдебното следствие св.М. Д. Д., като актосъставител, поддържа изложените обстоятелства в АУАН, заявявайки, че не знае, че Д. е дал кръвна проба. Св.Т. Н. Д. (брат на жалбоподателя) и св.Р. Д.А Й. (дъщеря на жалбоподателя), дават показания за това какво е било здравословното състояние на Д. след претърпяното ПТП, напълно кореспондиращи с медицинските документи по делото и заключението на СМЕ, което като обективно и компетентно се кредитира от настоящия съд. Св.Ю. А. Ц. – медицинска сестра, заявява, че е изпълнила разпореждане на дежурния лекар да подпише там където й е посочил, и на практика не е била свидетел на отказ от страна на Д. да даде кръвна проба и да подпише съставен протокол от дежурния лекар. Свидетеля по АУАН И. Б. И., редовно призован за две поредни заседания, не се явява без да сочи уважителни причини за неявяването си, и тъй като съдът прие, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, след становище на явяващата се страна, съдът заличи това лице като свидетел по делото.
Съгласно чл.4, ал.(2) (Доп. – ДВ, бр. 81 от 2018г.) от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.81 от 2018г.) – „При невъзможност да се извърши проверка с техническо средство или тест на място, от лицата по ал.1 (В случаите, когато контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при 5 необходимост – и на останалите участници в произшествието. При необходимост на водачите на МПС се извършва проверка с тест или те се изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози) , се вземат проби от медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение”.
Съгласно чл.4, ал.(3) от горе цитираната Наредба – „В случаите по ал.2 контролният орган незабавно предприема мерки за установяване на участниците в пътнотранспортното произшествие, транспортирани за оказване на медицинска помощ или настанени в лечебно заведение, като посочва на кои от тях да бъде взета проба и попълва и изпраща до лечебното заведение талона за изследване по чл.3, ал.2.”.
След подробен анализ на доказателствата по делото (поотделно и в тяхната съвкупност), които са в контекста на гореизложената фактическа обстановка, и като се имат предвид цитираните разпоредби на Наредба № 1 от 19.07.2017г., съдът намира, че административно-наказващия орган (АНО) НЕ е приложил правилно закона, като е приел, че е налице доказано административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Проверката за употребата на алкохол у жалбоподателя Д. като водач на МПС НЕ Е извършена съгласно законните изисквания на чл.174, ал.4 от ЗДвП, респ.
НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.81 от 2018г.), действаща към времето на съставяне на АУАН и издаване на НП. Съдът установява, че АНО НЕПРАВИЛНО е квалифицирал извършеното нарушение и го е санкционирал позовавайки се на санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Д. няма несъмнени данни по АНП и настоящето дело, да е отказал проверка за употреба на алкохол, като с оглед здравословното състояние на водача Д. е била налице хипотезата на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., съгласно които - чл.4, ал.(2) (Доп. – ДВ, бр.81 от 2018г.) – „При невъзможност да се извърши проверка с техническо средство или тест на място, от лицата по ал.1 (В случаите, когато контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите 6 на МПС, а при необходимост – и на останалите участници в произшествието.