Решение № 60 от 01.02.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. К., 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20235510100474 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че по подадено заявление по чл.410 от ГПК е образувано по ч.гр.д.№2828/22г. по описа на PC-К. и издадена Заповед №***г. на PC-К. против ответника “Т.“ ЕООД, за сумата в размер на 4320 лв., представляваща дължима сума за неизпълнение на договор за услуга с багер по дневен акт №*** и дневен акт №***, предоставена за периода от 18.07.2022г. до 28.07.2022г., за общо 72 отработени часа изкопни работи, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2022г. до изплащане на вземането. Вземането на обща стойност 4320 лв. било с включено ДДС. В определеният от съда едномесечен срок предявява иска за установяване на вземането си. Твърди, че за периода от ***. до 28.07.22г. “Х.“ ЕООД извършило изкопни работи с багер в обектгазопоровод, по възлагане и в интерес на ответника “Т.“ ЕООД. За целта от били отработени общо 72 часа изкопни работи, за което са съставени: дневен акт №***, съгласно който на ***. за време от 08.00ч. до 17.00ч. били отработени 8 часа изкопни дейности, на 19.07.22г. за времето от 08.00. до 17.00ч. били отработени 8 часа изкопни дейности, на 20.07.22г. за времето от 08.00. до 17.00ч. били отработени 8 часа изкопни дейности, на 21.07.22г. за времето от 08.00. до 17.00ч. били отработени 8 часа изкопни дейности, на 22.07.22г. за времето от 08.00. до 17.00ч. били отработени 8 часа изкопни дейности и на 23.07.22г. за времето от 08.00. до 17.00ч. били отработени 8 часа изкопни дейности.; и дневен акт №***, съгласно който на 26.07.22г. за времето от 08.00. до 17.00ч. били отработени 8 часа изкопни дейности, на 1

27.07.22г. за времето от 08.00. до 17.00ч. били отработени 8 часа изкопни дейности и на 28.07.22г. за времето от 08.00. до 17.00ч. били отработени 8 часа изкопни дейности. За извършването на изкопни работи с багер страните договорили възнаграждение в размер на 50 лева на час положен труд /респ.

400 лв. на ден/ или в общ размер на 3600 лв.без ДДС. За периода от *** до 28.07.22г. извършил възложената му работа респ. изпълнил задълженията си по договора за поръчка. Работата била приета без възражения от страна на ответника по отношение на количеството и качеството на извършената работа. За ответника “Т.“ЕООД възникнало задължение да заплати стойността на извършената работа/услуга, на обща стойност 4320 лв. с вкл.

ДДС. За целите на плащането била изготвена и подписана фактура №***г., в съдържанието на която са обективирани количеството, вида и стойността на извършената услуга, както и датата на която следвало да бъде извършено плащането. Фактурата била осчетоводена надлежно в счетоводството му. От датата на падежа на паричното задължение многократно търсил връзка с ответника за заплащане на дължимата стойност на извършените изкопни дейности, но това не било сторено. Фактурата е била съобщена на ответника.

Счита, че “Х.“ ЕООД е изрядна страна, като доставчик по договора за услуга, а получателят на услугата в лицето на ответника не е изпълнил задължението си за нейното заплащане. В подаденото възражение по ч.гр.д. №2828/22г. по описа на Районен съд - К. ответникът оспорвал дължимостта на претендираната сума. Твърди, че на 17.07.22г. работата, описана в процесната фактура и в дневни актове * и * му била възложена устно, по телефон от ответника “Т.“ ЕООД чрез негов представител-служител, а изпълнението на възложената работа е започнало на ***. Твърди, че договорената с ответника “Т.“ ЕООД чрез негов представител-служител цена била 50 лв. на час без ДДС. Споразумението/договорката, относно цената било извършено устно при разговор между двамата представители на дружествата по телефона.

Изкопните работи извършил за изграждане на национален проект “Междусистемна газова връзка Г.-Б.“ на територията на област Х., маршрут “юг-север“, по трасе с начална точка с.М., обл.Х. и крайна точка с.С., обл.Х., които изкопни работи били необходими за нуждите на националния проект, изпълнението на който или част от него, вероятно е било възложено на ответника в качеството му на изпълнител или на под изпълнител. Твърди, че работата за периода 18.07.22-28.07.22г. била приемана ежедневно в края на работните часове от ответника чрез негов служител и отговорник на обекта, устно и без възражения и с одобрението на възложителя, относно нейното качество. При устна уговорка между представителите на двете дружества, същите се договорили, относно вида и количеството на работата и относно цената на час без ДДС. За целта започнал започнал работа на ***. и ежедневно полагал труд в размер на от по 8 часа на ден за процесния период без противопоставянето на възложитетеля, като за целта била съставена Фактура №10/10.11.22г., която била получена от ответника “Т.“ ЕООД.

Ответникът извършвал плащания по предишни издадени фактури за същата възложена работа, но за предходен период, за което били налице влезли в сила заповеди за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2121/22 г., ч.гр.д.№2122/22., ч.гр.д.№2123/22г., ч.гр.д.№2124/22 и по ч.гр.д.№2125/22г.всички по описа на PC – К.. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника “Т.“ ЕООД с ЕИК:***, със седалище 2 и адрес на управление в гр.К., ***“ *, ***, че съществуване вземането на “Х.” ЕООД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление в гр.К., ***, за сумата от 4320лв. с включено ДДС, представляваща дължима сума по договор за услуга с багер по дневен акт №*** и дневен акт №***, предоставена за периода от 18.07.2022г. до 28.07.2022г., за общо 72 отработени часа изкопни работи, за което била издадена фактура №***г. от доставчика на услугата “Х.“ ЕООД, ведно със законните лихви за забава, считано от 28.11.22г.- датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед №***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2828/22г. по описа на PC-К.. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва задължението по фактура №***г. Твърди, че фактурата е издадена без наличието на валидно правно основание и не отразявала действително осъществила се стопанска операция. По тези съображения, изразени писмено в нарочно уведомление от ***., изпратено по електронната поща до ищеца, за което не е приел фактура и не я е осчетоводил. Оспорва наличието на договорна връзка между страните по отношение дейностите, описани в процесната фактура. Сочи, че не от ответното дружество са възлагали на ищеца извършването на изкопните услуги, описани в исковата молба, че не са договаряли цена на услугата от 50.00 лева на час без вкл. ДДС и не са приемали извършена от ищеца работа, за която била издадена процесната фактура. Затова не дължал заплащане на претендираната от ищеца сума. Заявява, че ако някой служител на ответното дружеството е извършил което и да е от оспорените по-горе действия, на основание чл.301 от ТЗ се противопоставя на тези действия. Възразява срещу твърдението, че съществува основание, на което исковата сума да се претендира от дружеството. Твърди, че между дружеството и ответника не съществували валидни облигационни отношения с предмет и стойност, посочени в процесната фактура. Заявява, че ответното дружество не е приемало и не е отразявало в счетоводните си книги процесната фактура.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№2828/2022 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от “Х.“ ЕООД, ЕИК-*** заявление е издадена Заповед №*** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу “Т.“ ЕООД, с ЕИК:***, седалище и адрес на управление гр.К., ***“ *, *** представлявано от С.П.М. – управител, за сумата от 4320 лева, представляваща неизпълнение на договор за услуга с багер по Дневен акт *** и дневен акт ***, предоставена за периода от 18.07.2022 г. до 28.07.2022 г. за общо 72 отработени часа изкопни работи; и законна лихва върху главницата, считано от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 686.40 лева разноски по делото. Заповедта е връчена длъжника на 12.01.2023 г. и на30.01.2023 г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и указанията на съда, дадени с разпореждане от 30.01.2023 г., връчено на 13.02.2023 г., ищецът е предявил на 28.02.2023 г. искова молба за установяване съществуването на вземането му по издадената заповед за изпълнение.

По делото са приети заверени копия на дневен акт №***, дневен акт 3

№*** и фактура №***г., подписани едностранно от представител на “Х.“ ЕООД, както и уведомително писмо от *. до Управителя на “Т.“ ЕООД.

Съгласно приетото писмо от 17.11.2022 г. до “Х.“ ЕООД, управителят на “Т.“ ЕООД уведомява, че не признава и не приема фактура №***г. като издадена без валидно правно основание.

Съгласно показанията на свидетеля Ю.М.М., дружеството ищец се занимавало с изкопни дейности. Ходел да помага на Л.Х. през м.юли 2022 г., с когото бил приятел. Стоял до багера ако се наложело да се сменят маркучи, гуми, гайки и кофи на багера. Първият ден бил в с.М., след това в гр.С., след това с.М. и в с.М.. Помагал в продължение на 9 дни. Фирма мерела дължината и къде трябвало да се копае, а Л.Х. копаел с багера, а след като се полагали кабелите заривал. На обекта имало и други хора, които били от фирма „Т.“ с управител С.. Не познал този С., не го е виждал на обекта. Чул, че говорели с Л.Х. по телефона за пари /“.. .Ние живеем с Х. в един блок и като седнем си говорим, тогава чух, че Х. се обажда на С. и говорят за парите и това, че не му е платил. Не съм виждал С. на обекта. И да е идвал аз не го познавам.

Работниците от другата фирма нищо не са ми казали, само като се видим си казвахме „Здрасти“ и повече ние с тях нямаме работа…“/. Работници от другата фирма показвали къде да копаят. Работниците говорели помежду си за фирма „Т.“. Обектът бил в с.М. и с.М.. Л.Х. всеки ден се местел където му кажели. Идвал човек на име Р., който казвал на Л.Х. къде да ходи. Този човек ги посрещнал първия ден и показвал на Х.. Х. вършил изкопни дейности преди две години за същата фирма. Фирмата се казвала “Т. интрукшън“.

Представена от ответника е справка от ТД на НАП –П. за актуално състояние на всички действащи в периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022 г. трудови договори. При извършената служебна справка в ТР съдът установи, че от 13.07.2020 г. едноличен собственик на капитала и управител на “Т.“ ЕООД е С.П.М..

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като срещу издадената по ч.гр.д.№2828/2022 г. по описа на РС-К. заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, длъжника е подал възражение по чл.414 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение.

Между страните е налице спор относно наличието в периода 18.07.2022 г.- 28.07.2022 г. на устен договор за извършване на изкопни дейности с багер, тяхното остойностяване, предаването и приемането на работата.

В правната теория и в съдебната практика няма спор, че договорът за изработка е неформален, консенсуален и възмезден договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи- работата, която възложителят 4 възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа.