Решение № 221 от 29.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Бургас, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя В. Белева

Членове:

Елеонора С. Кралева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20242100500121 по описа за 2024 година

Бургаският окръжен съд е сезиран с жалба вх.№ 2/2.01.2024г. по описа на ДСИ при РС- Царево, подадена от „БУЛУКРАЙН- ММ“ ООД, представлявано от Момчил Добрев и от М. М. Д., в качеството на взискатели по изпълнително дело № 77/2023г. по описа на ДСИ при РС- Царево, срещу разпореждане изх.№ 1847 от 12.12.2023г. по същото изпълнително дело, с което изпълнителното производство е спряно.

Жалбоподателите са изложили оплаквания, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно,, поради което молят същото да бъде отменено и ДСИ да бъде задължен да продължи действията по принудителното изпълнение по отношение на взискателя М. Д., а като алтернатива- да бъде постановено спиране на спирането на изпълнението по изпълнителното дело по обезпечителната заповед на СРС 46 състав по гр.д.№62213/23г.

Сочи се, че обезпечителната заповед касае само взискателя „БУЛУКРАЙН- ММ“ ООД, а не и другия взискател М. Д., поради което спирането на цялото изпълнително дело е неправилно и незаконосъобразно.

Въведени са също оплаквания, че ДСИ е спрял изпълнението въз основа на един нищожен акт, издаден от некомпетентен съд, поради грубо нарушаване на материалния и процесуалния закон от страна на СРС, по едно недопустимо производство, поради което съдебният изпълнител не бил длъжен да се съобрази с него. Сочи се, че родово компетентният да разгледа делото съд е съдът по мястото на изпълнението, който е РСЦарево. Затова счита, че определението на СРС е нищожно и като такова следва да бъде отменено без да се изследват обстоятелствата налице ли е обезпечителна нужда и дали са 1 налице останалите предпоставки на ГПК за допускане на спирането.

На следващо място са развити съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Изтъква се, че съгласно основание чл.429, ал.2 от ГПК ищецът Г. А. може да оспори изпълнението чрез иск, като последният може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене. Затова, предвид обстоятелството, че изпълнителното производство е образувано въз основа на влезли в сила съдебни решения, които са задължителни за всички съдебни инстанции, намира за несъставомерни и неоснователни изложените от СРС мотиви относно наличието на убедителни писмени доказателства по иска по чл.439 ГПК. Сочи се, че искът, по който е допуснато обезпечението представлява злоупотреба с права. Намират за невярно вписаното в обезпечителната заповед обстоятелство, че сумите са погасени по давност и поради липса на цесия в полза на „БУЛУКРАЙН- ММ“ ООД, като според жалбоподателите тези изводи на съда са направени без да са събрани необходимите доказателства. Сочи се още, че тези изводи са незаконосъобразни и произволни. Неправилен бил и изводът на съда, че длъжникът не бил уведомен за извършената цесия.

В допълнение се сочи, че районният съд е освободил незаконосъобразно ищецът по иска по чл.439 ГПК от заплащане на държавна такса по исканото обезпечение, въз основа на подадени декларации с невярно съдържание относно имущественото състояние на Г. А., поради което намира, че определение № 41741/21.11.2023г. е незаконосъобразно и неправилно, постановено при явно използване на служебното положение с цел причиняване загуби на дружеството.

Жалбата е идентична с жалба вх.№ 305 от 2.01.2024г. по описа на БОС- л.37-48 от настоящото дело.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не постъпило възражение от длъжника Г. А. А., въпреки предоставената му възможност да стори това. Същият е получил преписа от жалбата на 18.01.2024г., видно от потвърждението от електронната поща на длъжника, находящо се на л.78 от настоящото дело.

ДСИ при РС- Царево е приложил копие от изпълнителното дело, както и мотивите си по обжалваните действия. Същият е изложил в хронологичен ред предприетите действия по изпълнителното дело. Във връзка с конкретно обжалваните действия сочи, че на 12.12.2023г. длъжникът е представил обезпечителна заповед, издадена от СРС, съгласно което съдът е допуснал обезпечение на иска с правно основание чл.439 ГПК, предявен от Г. А. против „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело №77/2023г. по описа на ДСИ при РС- Царево“, в изпълнение на която и на основание чл.432, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.397, ал.1, т.3 ГПК е постановено обжалваното разпореждане. Счита, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.435, ал.1, т.3, предл.1 от ГПК, тъй като се обжалва акт на съдебния изпълнител, с който е постановено спиране на изпълнението по изпълнително дело №77/23г. по описа на ДСИ при РС- Царево.

2

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПКвзискателите са уведомени за обжалвания акт на 21.12.2023г. /видно от потвърждението за това на л.319 от ИД/, а жалбата е подадена на 28.12.2023г. Същата изхожда от взискателите, които имат правен интерес от обжалването на спирането на изпълнителното дело. Насочена е срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

Изпълнително дело № 77 по описа за 2023г. е образувано въз основа на изпълнителен лист № 261 от 25.09.2020г., издаден по гр.д.№ 98/2011г. по описа на ОС- Бургас в полза на взискателите „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД и М. М. Д.. Първоначално същото е било образувано пред ДСИ при РС- Бургас под № 318/2022г. по искане на взискателя „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД, като впоследствие по молба на същото дружество към делото са присъединени за принудително събиране и други вземания на същото дружество против длъжника Г. А. А., посочени в удостоверение по чл.456 от ГПК /л.37 от ИД 318/22 на СИС при БРС/. На 26.09.2022г. по изпълнителното дело е присъединена като взискател и М. Д.

/молба на л.189 и разпореждане на л.192 от ИД №318/22г. на СИС при БРС/. След последователни отводи на съдебните изпълнители при РС- Бургас и РС- Поморие делото е изпратено на СИС при РС- Царево.

В хода на изпълнителното дело длъжникът по изпълнителното дело е представил определение № 42577 от 28.11.2023г. , постановено по гр.д.№ 20231110162213 по описа за 2023г. на Софийския районен съд, от което е видно, че по реда на чл.389 ГПК по посоченото дело е допуснато обезпечение на предявения иск с правно основание чл.439 ГПК от длъжникът Г. А. А. против „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД, за конкретно посочени вземания на дружеството- взискател, предмет на принудителното изпълнение по ИД №77/23г. по описа на ДСИ при РС- Царево, чрез обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.д.№ 77/2023г. на ДСИ при РС- Царево.

На 12.12.2023г. по изпълнителното дело е представена и обезпечителната заповед, издадена въз основа на цитираното определение на СРС /л.314 от ИД 77/23г./.

Въз основа на тази обезпечителна заповед, съдебният изпълнител е постановил обжалваното разпореждане изх.№ 1847/12.12.2023г. на ДСИ при РС- Царево на основание чл.432, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.397, ал.1, т.3 от ГПК, като е спрял изпълнителното производство по изпълнително дело № 77/2023г. изцяло /т.е. по отношение на двамата взискатели/.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно по следните съображения.

Съгласно чл.432, ал.1, т.1 ГПК изпълнителното производство се спира в случаите по чл.397, ал.1, т.3 ГПК, какъвто е настоящият- допуснато обезпечение на висящ иск чрез обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“.

Видно от формулировката на чл.432 ГПК „изпълнителното производство се спира“, в посочените в нормата хипотези съдебният изпълнител не е оправомощен да извършва преценка дали да спре изпълнението, а същият е задължен да изпълни съдебния акт – обезпечителната заповед, макар определението за допускане на обезпечението да е било обжалвано от взискателя /жалба на л.68 от ВГД 121/24г. на БОС/. Този извод следва от 3 разпоредбата на чл.277, изр.1 ГПК във връзка с чл.396, ал.3 от ГПК.

Съдебният изпълнител, както и въззивният съд, пред който са обжалвани действията му, не са оправомощени да преценяват дали постановеното определение за допускане на обезпечението е нищожно, неправилно или незаконосъобразно, по посочените от жалбоподателите съображения, подробно изложени по- горе, включително относно обстоятелството дали страните по изпълнителното дело са идентични с тези с делото, по което е допуснато обезпечението, тъй като съдебният изпълнител и окръжният съд, осъществяващ инстанционния контрол върху действията на последния, са обвързани от посоченото в обезпечителната заповед. В нея /както и в определението, въз основа на което е издадена/ е постановено спиране на цялото изпълнително дело, а не само по отношение на взискателя „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД.

От изложеното следва, че обжалваните действия на ДСИ Елена Атанасова при СИС към РС- Царево, а именно - разпореждане изх. № 1847/12.12.2023г. по изп.д.№77/23г., с което е постановено спиране на цялото изпълнително дело, са законосъобразни.

Жалбоподателите са се възползвали от възможността да обжалват пред СГС определението по допускане на обезпечението, но към настоящия момент няма данни определението на СРС по гр.д.№ 20231110162213 по описа за 2023г. на Софийския районен съд да е отменено изцяло или отчасти /дори по отношение на жалбоподателката М. Д./, поради което не може да бъде съобразено в настоящото производство като новонастъпило обстоятелство. В случай, че определението на СРС бъде отменено от СГС, няма пречка взискателите да поискат възобновяване на изпълнителното производство от съдебния изпълнител.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По изложените съображения на жалбоподателите не се дължат разноски.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 2/2.01.2024г. по описа на ДСИ при РСЦарево /идентична с жалба вх.№ 305 от 2.01.2024г. по описа на БОС/, подадена от „БУЛУКРАЙН- ММ“ ООД, представлявано от Момчил Добрев и от М. М. Д., в качеството на взискатели по изпълнително дело № 77/2023г. по описа на ДСИ при РС- Царево, срещу разпореждане изх.№ 1847 от 12.12.2023г. по същото изпълнително дело, с което изпълнителното производство е спряно, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5