Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19583 от 28.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 28951/2022
Вид
Решение № 19583
Подписан
28.11.2023
Състав
ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 19583 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ........................ при участието на секретаря .................... като разгледа докладваното от ........................ Гражданско дело № 20221110128951 по описа за 2022 година обективно съединени иск за реално изпълнение и иск за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата, с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка с §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №4 от 14. IХ. 2004 година за условията и реда за присъединяване на потребитЕ.те и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

И щ е ц ъ т ......................... със седалище и адрес на управление в град .................

ЕГН********** и ...................., и с пълномощница юрисконсултът ...................., твърди, че с ответницата Д. Н. Д. с ЕГН**********, живееща в гр. ......................, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ........................... чрез пълномощницата адвокат Н. Д. К. се намират в трайни отношения, свързани с предоставянето и ползването на .....................

Поддържа, че съгласно Наредба №4 от 14. IХ. 2004 година за условията и реда за присъединяване на потребитЕ. за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответникът има качеството на потребителка на ..................... Ищецът доставял на ответницата ВиК услуга, която услуга ответницата не заплатила.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца следните суми:

1 318.09 лева за незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни 1 води и пречистване на отпадъчни води за времето от за времето от 17. ХІ. 2012 година до 30.

ІХ. 2020 година;

12.36 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 27. VIII. 2020 година до 06. ХІ. 2020 година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 17. II. 2021 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

По изложените съображения се иска уважаването на исковете.

Пълномощницата на ответницата оспорва иска. Отрича, че между ответницата и ищеца е налице валидно сключено облигационно правоотношение. Затова ответницата не дължала заплащането на ..................... Водомерите не били отчитани редовно и отчитали потребената вода неправилно. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С отговора на исковата молба ответната страна навежда доводи, че ищецът не е представил доказателства за част от твърденията в исковата молба. Не са направени обаче изрични възражения срещу тези обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че волята на страните следва да бъде ясно изразена както в исковата молба, така и в отговора. Недопустимо е предположенията на съда да заместват волеизявленията на страните. Поради горните съображения съдът при постановяването на решението взема предвид само твърденията и възраженията, направени изрично от участниците в процеса. Становището, че някоя от страните не представя доказателства за твърденията си, не е изрично възражение и не следва да бъде взето предвид при постановяване на съдебния акт по същество.

2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. Доказателства за правото на собственост на ответницата върху снабдения с вода имот:

На 26. V. 2020 година ответницата подава до ищеца представено по делото с исковата молба заявление за промяна на титуляр на партида със стар клиентски №.......................

Ответницата декларира, че е ползвателка на имота от 05. II. 2010 година въз основа на нотариален акт №........................

2. Доказателства за реалното предоставяне на услугата :

Н а 15. V. 2023 година вещите лица Ю. И. Н. и Е. К. С., представят в съда комплексно заключение за извършена съдебно-счетоводна и техническа експертиза, според което процесният имот е водоснабден. За него е открита индивидуална партида на името на ответницата. В имота са монтирани два водомера. Срокът им на годност е изтекъл през 2022 година, след края на процесния период. Стойността на консумираната вода за времето след 17. II. 2018 година възлиза на 513.15 лева. Според експертното заключение обезщетението за забава възлиза на 00.65 лева за цЕ.я процесен период. Вещите лица заявяват в заключението си, че са извършили проучване на място и са установили, че процесният водоснабден имот е обитаем, както и че в него се ползва вода.

3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

2

1. По допустимостта на исковете:

На 17. II. 2021 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е издадена на 16. VII. 2021 година по частно гражданско дело №9570 по описа на съда за 2021 година. Ответницата възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 25. III. 2022 година съдът постановява Разпореждане №20033336, с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1. Съобщението е връчено на ищеца на 03. V. 2022 година. Искът по настоящото дело е подаден на 01. VI. 2022 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По иска за главницата:

Безспорно е по делото, че ответницата е ползвателка на процесния водоснабден имот и е потребителка на вода с клиентски номер 2800040700. Правото на ползване на имота и използването на .....................е пораждат между страните облигационно отношение с предмет доставката на ..................... За правоотношението са приложими публично известните общи условия на доставчика (по силата на чл. 8 от Наредба №4 от 14. IХ. 2004 година за условията и реда за присъединяване на потребитЕ.те и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги). Според посочените Общи условия за доставената ВиК услуга клиентът дължи фактурираното възнаграждение. Съгласно чл. 193 от Закона за водите обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон. Според чл. 1, ал. 2 от посочения закон (обнародван в броя на Държавен вестник от 25. II. 2005 година, изменен и допълнен със закони, обнародвани в брой LVIII на същия вестник от 31. VII. 2015 година), .....................са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребитЕ.те в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

В § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на закона е предвидено, че потребитЕ. по смисъла на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватЕ. на съответните имоти, за които се предоставят ..................... юридически или физически лица – собственици или ползватЕ. на имоти в етажната собственост и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребитЕ. след съответната обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейна вода. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №4 от 14. IХ. 2004 година предвижда, че потребитЕ. на .....................са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдените имоти (в същия смисъл и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца, в сила от 01. IХ. 2006 година, които са общодостъпни на електронната страницата на дружеството-ищец). Фактът, че Общите условия за предоставяне на ..................... одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги с решение № ОУ-064 от 17. VII. 2006 година са публикувани във вестник „Стандарт“ на 30. VII. 2006 година и във вестник „Куриер“ на 28. VII. 2006 година, е също общоизвестен и служебно известен на съда, като 3 последният удостоверява влизането им в сила съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от същите. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от последващите Общи условия, одобрени от Комисията за електронно и водно регулиране с решение №ОУ-2 от 13. VII. 2016 година, приложими за част от процесния период. По отношение на имоти в етажна собственост, какъвто е и настоящия случай, разпоредбата на §1, т. 2, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги императивно установява страните по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота: право на собственост или вещно право на ползване.

Съдът преценява заключението на вещите лица по допуснатата и изслушана комплексна съдебно-счетоводната и техническа експертиза по реда на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс и счита, че следва да му даде вяра. От заключението е видно, че сумата за изразходваното количество вода за процесния период, изчислена от оператора съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба №4 от 2004 година, възлиза на 513.15 лева за времето след 17. II. 2018 година. Приложимата цена е утвърдената от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. За просрочените парични задължения за периода по партидата на ответницата е начислена законна лихва в размер на 00.65 лева за цЕ.я период, посочен в исковата молба, определена по реда на Постановление №426 на Министерския съвет от 18. ХII. 2014 година. Вещото лице е изградило заключението си изцяло въз основа на представени от ищеца счетоводни документи, установяващи размер на начислените от дружеството суми, но не установява доставка за услуги, чиято стойност възлиза на претендираната сума.

От Приложение №1 към експертното заключение се установяват частични доброволни плащания без посочено основание. Според част II от констативно-съобразителната част на експертното заключение те възлизат на общо 386.32 лева. с част от тази сума, а именно 378.58 лева, са погасени задължения предхождащи процесния период. Ето защо съдът следва да обсъди въпроса дали ищецът е приел задълженията на ответната страна за погасени в предвидения от закона ред. Настоящият съдебен състав намира, че правилото на чл. 76 от Закона за задълженията и договорите, установяващо поредност при погасяване на главницата, лихвите и разноските, предполага съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който длъжницата е направила частично плащане. Първата алинея на посочената разпоредба урежда хипотезата на съществуване на две и повече еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие всичките. Законодателно употребеният в нормата термин „лихви“, има предвид договорени такива, а не начислените по реда на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите в обезщетение за забава. Както приема и Върховният касационен съд на Република България в Решение, постановеното по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс под №111 на 27. Х. 2009 година по търговско дело №296 по описа на І търговско отделение за 2009 година, според Закона за задълженията и договорите задължение за лихви би могло да възникне по договор за заем за потребление по чл. 240, ал. 2 от същия закон, при водене на чужда работа без пълномощие по чл.