Решение № 241 от 17.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20231100902187 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Балкан транс 2006“ ЕООД, с ЕИК 111584066 и В. Е. М., с ЕГН **********, с която спрямо ответника „Микрофонд“ ЕАД, ЕИК 131003401, искат да се признае за установено на основание чл. 439 от ГПК вр. чл. 110 ЗЗД, че вземанията предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.08.2011 год. и изпълнителен лист издаден въз основа на нея по ч.гр.д. № 81445/2011 год. по описа на PC – гр. Монтана в размер на 14 068,09 евро – просрочена главница по Договор за заем № 3- 980/07.06.2010 год., 2 040,00 евро – еднократно обезщетение в размер на 20% от заемната сума по чл. 23, ал. 2 от Договора за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2011 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 630,09 лева държавна такса за производството по издаване на заповедта, не съществуват като погасени по давност. Претендират разноски включително за обезпечителното производство по ч.т.д. № 21/2023г на ОС – гр. Монтана.

Ищците твърдят, че на 07.06.2010 год. между „Балкан Транс 2006“ ЕООД гр. Монтана и „Микрофонд“ АД е сключен договор за заем № 3-980/07.06.2010 год., по силата на който „Микрофонд“ АД предоставя за временно и възмездно ползване на „Балкан Транс 2006“ ЕООД сумата от 10 200,00 евро срещу насрещното задължение на заемателят да ползва и върне сумата, заедно с годишна лихва в размер на 11% върху заемната сума или общ 15 142.68 евро на 36 равни месечни вноски считано от 20.07.2010 год. Задължението е обезпечено с поръчителството на ищеца В. Е. М.. Поради неизпълнение на договора за заем от страна на заемополучателя в полза на „Микрофонд“АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.08.2011 год. по ч.гр.д. № 81445/2011 год. по описа на PC Монтана и изпълнителен лист срещу двамата 1 ищци за сумите: 14 068,09 евро – просрочена главница по Договор за заем № 3980/07.06.2010 год., 2 040,00 евро – еднократно обезщетение в размер на 20% от заемната сума по чл. 23, ал. 2 от Договора за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2011 год. до изплащане на вземането, както и за 630,09 лв. - държавна такса. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20117480400555 по описа на ЧСИ М.И. гр. Монтана. Последното изпълнително действие по това изпълнително дело спрямо длъжника „Балкан транс 2006“ ЕООД е наложеният запор на банкови сметки на 07.08.2013 год., а спрямо длъжника В. Е. М. е извършеният опис на недвижими имоти с протокол от 27.05.2014 год., след което то е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, поради настъпила перемпция и е образувано ново изпълнително дело № 20217480400702 при ЧСИ М.И. гр. Монтана. Във времевия отрязък от последното изпълнително действие до образуване на второто изпълнително дело е изтекъл срок, който е по-дълъг от определения в чл. 110 ЗЗД, поради което вземанията на кредитора „Микрофонд“АД София са погасени считано от 26.06.2020 год. по отношение и на двамата ищци. По изложените съображения се иска уважаването на предявените искове.

Ответникът в срока за отговор не оспорва твърденията в исковата молба, че е кредитор на двамата ищци по посочения в исковата молба договор за заем, че въз основа на него и издадена заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, че е взискател по изпълнително дело № 20217480400702 при ЧСИ М.И. гр. Монтана, прекратено поради перемпция. Твърди, че последното изпълнително действие по отношение на двамата ищци е извършено на посочената в постановлението на ЧСИ от 17.03.2020 г. дата, от която до образуване на новото изпълнително дело по описа на същия ЧСИ не е изтекла давността за вземанията.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

В тежест на ответника е да докаже, че: 1) е кредитор на ищците по посочения в исковата молба договор за заем; 2) въз основа на него е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, по които е образувано изпълнително дело №20217480400702 при ЧСИ М.И. гр. Монтана; 3) факти и обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.

Ищците не носят тежест на доказване, освен провеждане на насрещно такова по фактите възложени в тежест на ответника.

Между страните е безспорно обстоятелството, че на 07.06.2010 год. между „Балкан транс 2006“ ЕООД гр. Монтана и „Микрофонд“ АД с ЕИК 131003401 е сключен договор за заем № 3- 980/07.06.2010 год., по силата на който „Микрофонд“ АД предоставя за временно и възмездно ползване на „Балкан Транс 2006“ЕООД сумата от 10 200,00 евро срещу насрещното задължение на заемателят да ползва и върне сумата, заедно с годишна лихва в размер на 11% върху заемната сума или общо 15 142,68 евро на 36 равни месечни вноски считано от 20.07.2010 год., което задължение е обезпечено с поръчителството на ищеца В. Е.

М..

2

Безспорно е, че на 15.08.2011 год. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение (л. 19, ОС – Монтана) въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от по ч.гр.д.№ 81445/2011 год. по описа на PC Монтана и изпълнителен лист (л. 20) срещу двамата ищци за сумите: 14 068,09 евро - просрочена главница по Договор за заем № 3-980/07.06.2010 год., 2 040,00 евро – еднократно обезщетение в размер на 20% от заемната сума по чл. 23, ал. 2 от Договора за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2011 год. до изплащане на вземането, както и за 630,09 лв. – държавна такса. Въз основа на издадения изпълнителен лист същата година е образувано изп.д. № 20117480400555 по описа на ЧСИ М.И. гр. Монтана срещу длъжниците (л. 35 и следващите, дело СГС).

По отношение на следващата група обстоятелства – водещи до спиране и прекъсване на погасителната давност на вземанията, съдът намира следното:

Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Съгласно разясненията дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай с исковата молба ищците признават (л. 2 гръб, дело ОСМонтана), а същото се установява и от представените по делото доказателства, че на 12.08.2013 год. е наложен запор на вземанията на длъжника „Балкан транс 2006“ ЕООД в „Обединена българска банка“ АД (л. 28, дело ОС-Монтана), а на 27.05.2014 г. е извършен опис на недвижим имот на длъжника с идентификатор *** (л. 29, дело ОСМонтана). В допълнителната искова молба (л. 14, дело СГС) ищците признават, че с молба от 18.11.2015 г. (л. 17, дело СГС) от взискателят е поискано извършване на изпълнителни действия спрямо длъжниците. Безспорно е обстоятелството, че на 17.03.2020 год. (л. 172, дело СГС) изп.д. № 20117480400555 по описа на ЧСИ М.И. е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция. В постановлението е посочено, че последното изпълнително действия е извършено на 15.02.2018 г.

Ответникът твърди, че на 15.02.2018 г. (дата посочена в постановлението за прекратяване) е предприето последното изпълнително действия по изпълнителното дело.

Представените документи от изпълнителното дело се установява че на 15.02.2018 г. по делото са съставени два констативен протокола (л. 161-162, дело СГС), за отлагането на 3 насрочения оглед на автобус на „Балкан транс 2006“ ЕООД и за отлагане на насрочения опис на недвижим имот на В. М., поради нередовното призоваване на длъжниците. Съставянето на тези протоколи не е действие по изпълнението. Както е посочено в цитираното тълкувателно решение такова действие е извършването на описа, но не и само насрочването му, а още по-малко отлагането му. Следва да се отбележи и че посочената от ЧСИ в постановлението за прекратяване от 17.03.2020 г. (л. 31, дело ОС-Монтана) последна дата на извършване на изпълнително действие 15.02.2018 не е обвързваща за съда. В акта не е описано какво е това последно действие, а от представените по делото доказателства не се установява и извършването му.

Безспорно е, че след настъпилата перемпция, по молба на взискателя от 20.04.2021 год. е образувано ново изпълнително дело № 20217480400702 при ЧСИ М.И. в гр. Монтана (л. 25, дело ОС-Монтана). С молбата е поискано налагане на възбрана на имотите на длъжника В. М.. В исковата молба ищецът признава (л. 2 гръб, дело ОС-Монтана), а същото се установява от представената по делото справка от Агенция по вписванията (л. 8 гръб, дело ОС-Монтана), че на 10.06.2021 год. по новообразуваното изпълнителното дело е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника В. М.. Не се твърди и не се доказва по това дело да е искано или извършвано изпълнителни действия спрямо другия длъжник „Балкан транс 2006“ ЕООД.

Последното изпълнително действие спрямо „Балкан транс 2006“ ЕООД е извършено на 12.03.2013 год. – налагането на запор на вземанията му (л. 28, дело ОС-Монтана), а последното поискано е от 18.11.2015 год. (л. 17, дело СГС). Ответникът не доказа след тези дати да се извършвани действия, които водят до спиране на погасителната давност на процесните вземания спрямо този длъжника. При това положение към момента на подаване на исковата молба по чл. 439 ГПК на 16.10.2023 год. е изтекъл срок по-дълъг от предвидения в чл.110 ЗЗД 5-годишен такъв от последното изпълнително действия спрямо длъжника „Балкан транс 2006“ ЕООД, поради което процесните вземанията към него са погасени по давност.

По първоначално образуваното изпълнително дело последното изпълнително действие спрямо В. М. е извършено на 27.08.2014 год. – опис на недвижим имот на длъжника (л. 29, дело ОС-Монтана), а последното поискано изпълнително действие е от 18.11.2015 год. (л. 17, дело СГС). По новообразуваното изпълнително дело от 2011 г. срещу длъжника В. М. е поискано извършването на изпълнително действие с молба от 20.04.2021 год. (л. 25, дело ОС–Монтана) – налагане на възбрана, която е наложена на 10.06.2021 год.

(л. 8 гръб, дело ОС–Монтана). Следователно от последно предприетите изпълнителни действия по първоначалното изпълнително дело до изпълнителното действие предприетото по новообразуваното изпълнително производство е изминал период по-дълъг от предвидения в чл.110 ЗЗД пет годишен срок. При това положение процесните вземания и спрямо длъжника В. М. също са погасени по давност.

С оглед изложеното исковете на ищците по чл. 439 ГПК са основателни и следва да уважат.

4

По разноските:

С оглед изхода на делото, право на разноски имат само ищците. Те представят списък по чл. 80 ГПК (л. 186 по делото) и доказват направата разноските в размер на 1263,30 лева за държавна такса (л. 5, дело ОС-Монтана), които следва да се заплатят от ответника.

Ищецът „Балкан транс 2006“ ЕООД претендира и доказва направата на разноски и за адвокатско възнаграждение в размер на 2500,00 лева (л. 6, дело ОС-Монтана), които също следва да се възложат в тежест на ответника.

Съдът намира за възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. То е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес по делото.