Решение № 85 от 19.12.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Велики Преслав, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Полина Д. Стефанова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20253610200192 по описа за 2025 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Д. Б. Н. с ЕГН **********, с адрес гр.******* срещу Наказателно постановление №25-0323-000160/14.04.2025 г., издадено от Началник РУ-В.Преслав при ОД на МВР - Шумен.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, поради неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо на основание чл.60 от ЗАНН и в нарочна молба, излага становище, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда същото да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 26.02.2025 г. в 16.21 часа в гр.В.Преслав на ул.“Борис Спиров“ срещу дом номер 18, жалбоподателя паркирал управлявания от него товарен автомобил „Пежо 508“ с рег.№СВ8172АХ на място определено за хора с трайни увреждания, без да има право на това, обозначено със знак Д-21. Времето било зимно с натрупал сняг и на местото, където 1 жалбоподателя бил паркирал автомобила нямало маркировка означаваща мястото като определено за хора с трайни увреждания. След като жалбоподателя паркирал на посоченото място, което се намирало срещу сградата на РУ-В.Преслав, св.З. З. – униформен служител в РУ-В.Преслав отправил забележка към водача да премести автомобила, тъй като няма право да паркира на място за инвалиди. Независимо от това и чрез незачитане на указанието на полицейски орган, жалбоподателя оставил автомобила на мястото и отишъл в магазина от страна на паркирането за да си купи вещи за лична употреба. Свидетелят З. съобщил на компетентния си за целта колега си С. Н. за случилото се за да вземе отношение срещу водача. При извършване на проверката след завръщане на водача до автомобила св.С. Н. предложил на жалбоподателя да му наложи административно наказание глоба по фиш, но същия отказал, поради което му бил съставен АУАН за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл.178Д от ЗДвП е наложено административно наказание ”Глоба” в размер на 200.00 лева.

Показанията на разпитаните по делото свидетели З. З., С. Н. - полицейски служители при РУ-В.Преслав са логични и безпротиворечиви, и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра. От показанията им се установява, че жалбоподателя е бил водача на МПС, конкретното МПС паркирането на забранено място. Съдът кредитира и показанията на водения от жалбоподателя св.А.Д..

Изложеното то свидетелите кореспондира изцяло с писмените доказателства приобщени по делото.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.

По безспорен начин се установи, че жалбоподателя е паркирал на място определено за хора с трайни увреждания, без да има право на това, обозначено със знак Д-21.

Посоченият знак отговаря на изискванията на Наредба №18/23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци. Неоснователно е възражението на жалбоподателя в този смисъл.

2

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че липсва обективен елемент от фактическия състав на административното нарушение – не било маркирано мястото, като такова за хора с увреждания и той лично не могъл да разбере че е паркирал на забранено място. Наличието на маркировка към датата на деянието не се доказа, но по несъмнен начин мястото за паркиране е било означено с пътен знак Д-21, като такова за хора с трайни увреждания.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в издаденото наказателно постановление, административно нарушение. Нарушението е извършено умишлено. Дори и жалбоподателят да не е видял поставения пътен знак, след като му е била отправена „забележка“ от полицейски орган същият не е преместил автомобила, а напротив не е изпълнил разпореждането.

Нарушението не представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска обществена опасност от нарушения от този вид. Освен това чрез поведението си жалбоподателя е демонстрирал незачитане на полицейските органи като органи на власт, което говори за едно трайно противоправно поведение, което не може да бъде омаловажавано.

По отношение на наложеното административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева съдът намира, че съгласно чл. 178д от ЗДвП санкцията е абсолютно определена и не съществува юридическа възможност същото да бъде намалено, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН: "Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба... ". Целите на административните наказания, заложени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, са съобразени в цялост, а наложеното наказание се явява справедлива проекция на относителната тежест на реализираното от въззивника административно нарушение.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., която следва да се присъди в тежест жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №25-0323-000160/14.04.2025 г., издадено от Началник РУ-В.Преслав при ОД на МВР - Шумен, с което на Д. Б. Н. с ЕГН **********, с адрес гр.*******, за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл.178Д от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лв. /двеста лева/.

ОСЪЖДА Д. Б. Н. с ЕГН **********, с адрес гр.******* да заплати на Областна Дирекция на МВР-Шумен със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Сан Стефано“№2 направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________ 4