Решение № 32 от 10.03.2026, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно гражданско дело 370/2025
- Вид
- Решение № 32
- Подписан
- 10.03.2026
- В сила
- 10.03.2026
- Състав
- Пламен Александров Александров, Невена Калинова Калинова, Кирил Митков Димов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 32 гр. Кърджали, 10.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Ал. Александров
Членове:
Кирил М. Димов
Невена К. Калинова при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20255100500370 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от ТП „Д.“ с.Ч., общ.К., представлявано от директора Н. Я., въззивна жалба вх. N 3049/14.11.2025 г. по входящия регистър на РС – Момчилград, срещу решение N 252 от 23.10.2025 г. по гр. д. N 409/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград, с което предявеният от него като ищец осъдителен иск за сумата 8 366.09 лв., представляваща неустойка за изпълнение на договор N Д-1133/07.07.2023г., сключен с ответника ЕТ “А.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Д. N **, общ.К., обл.К., е отхвърлен изцяло.
Решението на РС – Момчилград се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с искане да се отмени и вместо това да се постанови ново, с което предявеният осъдителен иск за сумата 8 366.09 лв., представляваща неустойка за изпълнение на договор N Д-11-33/07.07.2023г., сключен с ответника ЕТ “А.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Д. N **, общ.К., обл.К., ведно със законната лихва от предявяване на иска, се уважи изцяло и на въззивника се присъдят разноски по делото. Оплакванията на въззивника са, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че след сключване на договор за съответния обект и констатирано виновно неизпълнение на задълженията от страна на 1 ответника, вследствие на това, че на основание чл. 23 от договора е задържана гаранцията за изпълнение в размер на 11 756.16 лв., искът е неоснователен и недоказан, тъй като съгласно клаузите на чл. 23 и 31, ал. 1 от договора, в случая конкретно тази на чл.23, при възникналия спор за виновно забавено изпълнение на което и да е договорно задължение за изпълнителя, възложителят/ищецът по делото може да се обезщети от гаранцията, която надвишава размера на претендираната неустойка, като получаването и на последната ще доведе до двойно плащане. Релевира се, че задържането на гаранцията и претендирането на неустойка е за неизпълнение на различни по своя вид задължения на изпълнителя по договора, които имат различни правопораждащи факти, в която насока се излагат подробни съображения. С въззивната жалба не се сочат нови писмени доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият ЕТ “А.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Д. N **, общ.К., обл.К. не е подал отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът ТП „Д.“ с.Ч., общ.К. чрез директора си Я. и юрк. Г. като представител по пълномощие поддържа въззивната жалба, моли за уважаването й и претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемият ЕТ “А.” чрез адв. П. като представител по пълномощие моли обжалваното решение да се потвърди и претендира разноски за въззивна инстанция.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:
Производството пред Районен съд – Момчилград е образувано по предявен от ТП „Д.“ с.Ч., общ.К. против ЕТ “А.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Д. N **, общ.К., обл.К. осъдителен иск за договорна неустойка за сумата 8 366.09 лв., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска на 21.07.2025г. до окончателното изплащане на сумата. Неустойката се претендира по договор N Д11-33/07.07.2023 г. за обект 2321, изчислена на основание чл.31, ал.1 от договора, по причина, че поради липса на изпълнение на договора от страна на ответника и неколкократно постигнато по негово искане изменение на графика и определяне на нов срок за изпълнение, а именно краен срок за продажба и транспортиране на дървесината от Обект N 2321 до 31.12.2024 г. и краен срок на договора до 31.01.2025г., при направена проверка за изпълнение на графика за трето тримесечие за 2024г. и изготвен на 02.10.2024г. доклад за изпълнение, е установено частично изпълнение към 30.09.2024г. на 460.18 куб.м. на стойност 27 849.93 лв. без ДДС и неизпълнение на графика по чл.16, т.14 от договора поради недопиване на 1 135 куб.м. от заложената по график дървесина съгласно договореното с допълнително споразумение N D-112 33#4/28.06.2024г., по която причина е дължима и неустойка по време на неизтеклия срок на договора, изчислена в размер на процесната сума както следва: 1135*73.71=83 660.85*10% = 8 366.09 лв.. Дължимостта на последната след покана за плащането й, ответникът-купувач по договора оспорил с несвоевременно искане за промяна на графика и позовавайки се на невъзможност за добиване на дървесината поради непредвидени обстоятелства и промяна в пазара за дървесина, без обаче да е уведомил възложителя за настъпили промени в пазарните цени съгласно чл.16, т.15 от договора /наличие на форсмажорни обстоятелства/, за което страните по договора следва да изразят съгласие в допълнително споразумение относно последиците от настъпването на промените. Отказът да плати търсената неустойка бил последван от писмо на ответника от 17.12.2024г., с което поискал прекратяване на договора, поради което ищецът го поканил да осигури представител за приемане и плащане на добита дървесина във временните складове на отдел 55-е и 55-д, какъвто не бил изпратен и след настъпване на крайния срок на договора от ищеца бил издаден счетоводен документ за плащане на неустойката и изпратена покана за плащането й, получена на 08.01.2025г. Междувременно, преди да изтече крайният срок на договора, е направена инвентаризация на наличната дървесина във временните складове към 31.12.2024г., която не е приета и заплатена от фирмите изпълнители и за обект N 2321 на изпълнителя ЕТ “А.” в отдел 55-д е установено такова от 15.40 куб.м., при действително отсечени 276.55 куб.м. и описано по позволително количество 891 куб.м., и за отдел 55-е описано по позволително количество 704 куб.м., при действително отсечено 199.03 куб.м. и поради неизпълнение на тези задължения по договора/за неприемане и незаплащане на наличната дървесина/ е направено предложение за задържане на гаранцията в размер на 11 756.16 лв., за което изпълнителят е уведомен.
С отговор на исковата молба ответникът не е оспорил изложените в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основава иска, но е възразил, че уговорената и внесената от него по договора, в качеството му на изпълнител, парична гаранция за изпълнение обезпечава качественото и срочно изпълнение на задълженията, при което проявява характеристиките на договорната неустойка с присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като при прекратяване на договора поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя тя се задържа изцяло от възложителя/без да се доказват вреди/, а в останалите случаи служи за обезщетяване на вредите от договорното неизпълнение по смисъла на чл.82 от ЗЗД, подлежащи на установяване на общо основание, в която връзка ответникът се е позовал и на съдебна практика, с довод, че в случая по договора е внесена гаранция в размер на 11 756.16 лв., надвишаващ претендираната неустойка и която гаранция е задържана по договора поради неизпълнение на договора.
Така между страните не са спорни обстоятелствата относно констатираното от 3 възложителя-продавач неизпълнение на договора от изпълнителя-купувач, нито, че последният е внесъл в полза на възложителя парична гаранция в размер на 11 756.16 лв..Спорът е дали при всяко неизпълнение възложителят може да задържи паричната гаранция и наред с нея може да претендира и неустойка за неизпълнение, с оглед на тълкуването на клаузите на чл.23 и чл.31, ал.1 от процесния договор.
Между страните е сключен договор N Д-11-33 от 07.07.2023г. за обект N 2321/07.07.2023 г. за покупко-продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен, включени в обект N 2321, съставляващи отдели/подотдели 55е, 55д, в общ размер 1595 пл.куб.м., по който договор ищецът има качеството на продавач, а ответникът на купувач, който приема да извърши за своя сметка и на свой риск дейността – добив на дървесината във всички насаждения, включени в обекта, като отсече разкрои, извози до временен склад, кубира, рампира маркираната на корен стояща дървесина, както и да заплати и транспортира приетата с приемо-предавателен протокол дървесина, при обща прогнозна стойност, която купувачът трябва да заплати от 117 561.58 лв. без ДДС и 141 073 лв. с ДДС. За да породи договорът действие купувачът гарантира качествено изпълнение на договореното с представяне на гаранция за изпълнение на договора към подписването му в размер на 10 % от достигнатата стойност за обекта или 11 756.16 лв. във вид на парична сума или банкова гаранция, която се връща/респ. освобождава в срок от 10 работни дни след съставяне на констативни протоколи за изпълнение на договора и обратно – за констатирано виновно неизпълнение от страна на купувача на задълженията, произтичащи от договора, гаранцията за изпълнение на договора остава в полза на продавача./ чл.23 от договора/.
В раздел VII oт сключения между страните договор, озаглавен „Гаранция за изпълнение.Санкции и неустойки“ освен за представянето на посочената парична гаранция, в чл.21 е постигнато съгласие за дължима неустойка от купувача на продавача за виновно неизпълнение на задълженията по договора по чл.16, ал.1, т.1.1, 1.2, 1.3, 1.4 в размер на внесената гаранция за изпълнение на договора, преизчислена за съответното насаждение, за което се отнася неизпълнението; по чл.16, ал.1, т.9 – неустойка в размер, равен на 10 % от стойността на тази дървесина; по чл.16, ал.1, т.8 от договора –неустойка в размер на стойността за възстановяване на нанесените повреди, освен в случаите, когато ги отстрани за своя сметка; за виновно неизпълнение на други задължения по договора, когато продавачът може да задържи внесена от купувача гаранция за изпълнение като неустойка и в случай на реално претърпени вреди от продавача, които не се покриват от размера на неустойката, купувачът не се освобождава от отговорност, когато по-високият размер на вредите бъде установен по съдебен ред.
Процесната неустойка се претендира на основание чл.31, ал.1 от договора в размер на 10% от констатираното неизпълнение, при посочен в исковата молба начин 4 на изчисление.
Съгласно клаузата на чл.23 за констатираното виновно неизпълнение от страна на купувача на задълженията, произтичащи от настоящия договор, гаранцията за изпълнение остава в полза на Продавача, а съгласно чл.31, ал.1 купувачът дължи на продавача неустойка за виновно неизпълнение на дейностите, предмет на настоящия договор, в размер на 10 % от стойността на незакупена дървесина, съгласно графика за съответното тримесечие.
От тези клаузи следва, че за посоченото в чл.31, ал.1 от договора неизпълнение се дължи неустойка, като начинът й на изчисляване е посочен в чл.31, ал.2 –за един незакупен куб. метър дървесина неустойката се изчислява като общата стойност по договора за дадения обект се раздели на общото количество за обекта. Такова изчисление обаче не се твърди и не е предложено при вземане на решението за задържане на паричната гаранция, в частност не се сочи и въз основа на коя конкретна клауза от договора се претендира задържане на гаранцията. В исковата молба е посочено, че са налице неизпълнени задължения по договора към дата 10.01.2025г. при изготвяне на протоколи за освидетелстване на сечището за отдели 55-д и 55-е, с конкретно установени налични количества дървесина в посочения временен склад и установените изсечени/респ. недобити количества дървесина, при което и извод, че дължимата на това основание неустойка, за която възложителят е приел, че следва да задържи гаранцията по договора и претендираната с предявения понастоящем иск неустойка надвишават размера на внесената от изпълнителя гаранция, не може да бъде направен. В случая не е налице хипотеза на чл.92, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД регламентираща, че кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди, защото ищецът претендира неустойка за неизпълнение, а не обезщетение за вреди над размера на уговорената неустойка, която неустойка е обезпечена от внесената по договора парична гаранция. Съгласно сключения между страните договор, при виновно неизпълнение на някои от задълженията от страна на купувача, е дължима неустойка в личмитиран размер, а в други в пълен размер, но задържането от продавача на целия размер на гаранцията е допустимо за констатирано виновно неизпълнение на задълженията по договора, т.е. и при неплащане на начислена неустойка, както и ако виновното неизпълнение е довело до прекратяване на договора/раздел V I I I от договора/. Или ако купувачът е неизправна страна, отговорността му е обезпечена с внесената по договора гаранция, до размера на неизпълнението, но не повече от размера на гаранцията. Ако вредите от неизпълнението надвишават размера на гаранцията, то продавачът носи тежестта да ги докаже, за да се извърши преценка, че купувачът дължи обезщетение за вреди в размер на разликата над размера на внесената гаранция и пълния размер на вредите, което надвишение нито се твърди с предявения иск, нито се претендира по допустимото от закона основание.