Определение № 26073 от 18.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44088/2025
- Вид
- Определение № 26073
- Подписан
- 18.07.2026
- В сила
- 18.07.2026
- Състав
- ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26073 гр. София, 18.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20251110144088 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК:
121265113, чрез адв. Д., против „Джей Ел Фрейт Ай Ти" ЕООД, с ЕЙК 130449055.
Иска се присъждане на сумата от 2327,44 лв. представляващи регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз" на увреденото лице по щета Nº ***/2024г., ведно с мораторна лихва за забава за периода от 06.08.2024г. до 19.08.2025г. в размер на 320,44лв., ведно със законната лихва, считано от датата на постъване на настоящата искова в съда до окончателното изплащане, както и и направените в настоящото дело разноски.
Ищецът твърди, че между него и „Вайк Уайнс" ЕАД бил сключен договор за имуществена застраховка
„Товари по време на превоз“, обективиран в полица
№
20700100023756/30.04.2024г., обект на застраховката: вино и алкохол, с период на застрахователно покритие от 02.05.2024г. до 30.06.2024 г. Ищецът излага, че На 10.05.2024г. изпращацьт „Cognac Frapin", Франция, чрез спедитор ХРО Distribution Europe France, Франция изпратил до получателя-купувач „Вайк Уайнс" ЕАД, до София, България, чрез спедитор „МВ Логистика" ООД стоки, представляващи алкохолни напитки - коняк, различни видове, коктейли чаши и алуминиева кана с охладител, подробно описани в издадена от продавача Фактура Nº 122988/03.05.2024г. Транспортът на стоките от Франция до София, България, до склада на спедитора МВ Логистика ООД на адрес: гр. София, бул."Цариградско шосе" № 147 бил осъществен по суша, от превозвача „Джей Ел Фрейт Ай Ти" ЕООД. Във връзка с осъществяване на сухопътния превоз била съставена Международна товарителница CMR №0016859, като при приемане на стоките за превоз от страна на превозвача „Джей Ел Фрейт Ай Ти" ЕООД не били отбелязани забележки в товарителницата във връзка с товара.
На 13.05.2024г., при пристигане на пратката на разтоварния адрес на спедитора МВ Логистика ООД на адрес: гр.София, *** и в присъствието на шофьора на ответното дружество се установило, че едно от палетата е с нарушена външна опаковка с достъп до стоката. Това обстоятелство било надлежно вписано в графа №19 от международната товарителница като забележка „Нарушена външна опаковка на 1 брой пале на Vayk Wines с достъп до стоката". Незабавно, още същия ден, спедиторът изпратил уведомитлено писмо по ел.поща до получателя на пратката „Вайк Уайнс" ЕАД, с което същия е уведомен, че е установена липса на 1 бутилка от пратката на Frapin, като лип свала 1 бутилка в кутия на Cognac GDE Champagne Frapin Plume oт 70CL 40% Vol. с ед.цена 1190 1 евро. Във връзка с установената липса, още същия ден 13.05.2024г. получателят на стоката „Вайк Уайнс" ЕАД изпратил запитване до изпращача по ел.поща, с уведомление за констатираната липса и искане за информация относно начина на изпращане на стоките. В отговор на писмото, отново същия ден, изпращача на пратката информирал получателя, че прилага снимка от склада, от която е видно, че процесната бутилка е била в пакета при изпращането. Изпращачът е констатирал, че на снимката, изпратена му от получателя се вижда, че опаковката отгоре е била премахната, а лентата за сигурност е била прерязана, като била направена препоръка към получателя да се свърже с транспортната компания.
Въ връзка с настъпилото събитие, при ЗД Евроинс АД постъпило от страна на застрахованото лице „Вайк Уайнс" ЕАД уведомление за щета. В изпълнение на задълженията си, произтичащи от договор за застраховка „Товари по време на превоз", полица Nº 20700100023756/30.04.2024г., при застрахователно дружество „Евроинс" АД била образувана преписка по щета № 0700077909/2024г. Описани били липсите от застрахованата стока, приложени били изискуемите документи, определен и изчислен бил размерът на дължимото обезщетение в размер на 1190лв., отговаряща на фактурната стойност на липсващата стока. Сумата от 1190 евро, с левова равностойност 2327,44лв., представлявала пълното обезщетение по щета Nº ***/2024г. изплатено на правоимащото лице по банков път получателя на стоката „Вайк Уайнс" ЕАД с преводно нареждане на 06.06.2024г.
В исковата молба се развива, че съгласно чл.410, ал.1 от КЗ ЗД Евроинс АД като застраховател по имуществена застраховка „Товари по време на превоз", с изплащане на застрахователното обезщетение, встъпило в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЧМР, превозвачът отговарял за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Аналогични правни норми се съдържали и в Закона за автомобилните превози - чл.67. Превозвачът бил длъжен при приемане на стоката да провери видимото й състояние и опаковката й. При невписване в товарителницата на мотивирани възражения се презюмирало, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз.
Твърди се, че липсата на товара била настъпила по време на извършване на превоза до България. Превозвачът бил длъжен при приемане на стоката да провери видимото й състояние и опаковката й и да я достави невредима до крайния получател. Пратката не достигнала до крайния получател в цялост, доставена била частично и били налице липси. С оглед на това, налице било основание за реализиране на регресна отговорност, тъй като била налице отговорност на превозвача.
Ищецът сочи, че на 01.08.2024г. изпратил до ответника регресна покана с рег. Nº 4784/2/01.08.2024г. за възстановяване доброволно стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по преписка номер ***/2024г. Поканата била получена от ответника на 05.08.2024г., но сумата не била заплатена до ИМ.
Твърди се, че отговорността за липсата на товара не била на изпращача или на получателя, а на превозвача. След заплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпил в правата на застрахования до размера на изплатеното застрахователно обезщетение.
Регресното право на застрахователя възниквало в момента, когато е удовлетворил застрахования и тогава вземането му е станало изискуемо, поради което за ищеца се породил правен интерес от завеждане на настоящия иск.
В исковата молба се развива, че според нормата на чл. 86, ал. 1 от 33Д, при неизплнение на парично задължение, длъжникт дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 от 33Д, когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай, длъжникт изпадал в забава от деня на 2 поканата. В конкретния случай, вземането на застрахователя било станало изискуемо от деня на изплащане на застрахователното обезщетение, но доколкото липсвал установен срок за изпълнение на задължението на ответника, то последният изпадал в забава от деня на поканата до него. Поради горното, ищецът имал право да получим и отправя претенция за заплащане и на мораторна лихва за забава върху частично претендираната главница от 2327,44 лв. за периода от деня, следващ датата на получаване на регресната покана за плащане на посочената сума от ответника - 06.08.2024г. до деня предхождащ датата на предявяване на настоящия иск - 19.08.2025г. в размер на 320,44лв.
Ищецът претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който не се оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Ответникът прави възражение за давност. Оспорва наличието на застрахователно събитие, като възразява срещу твърдените от ищеца факти по повод установяването на липсата.
Развива подробни доводи във връзка с липсата на надлежна идентификация на превозваните стоки. Твърди, че липсата е установена без участието на шофьора-служител на ответника.
Сочи, че вписаната забележка в товарителницата била бланкетна и неподписана. Оспорва, че претендираното обезщетение е прекомерно и развивя правни и фактически доводи във връзка с правилата за обезщетения. Твърди, че ищецът е платил на застрахованото лице обезщетение без наличие на годно основание. Оспорва и основанието и размера и на акцесорната претенция за лихва за забава. Ответникът моли за отхвърляне на претенциите и претендира разноски.
В отговора на исковата молба се отправя искане за конституиране като трето лице помагач на страната на ответника на дружеството „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс руп“ ЕАД, ЕИК:
000694286. Ответната страна твърди, че с това дружество е сключила застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на товари“, обективирана в полица № 3443230200000339/29.08.2023 г., по силата на която застрахователят е следвало да отговаря пред трети лица, в случай че превозвачът им причини вреди. При това положение ответникът превозвач счита, че третото лице помагач следва да бъде обвързано от мотивите на решението, в случай че с него бъде осъден да заплати регресната претенция на ищеца по главния иск, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за настъпилите при превоза вреди на товар.
Искането за конституиране като трето лице помагач на страната на ответника на дружеството „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс руп“ ЕАД е основателно, доколкото от твърденията в отговора на исковата молба и от представените писмени доказателства се установяват отношения между това дружество и ответника, които обуславят правен интерес от завеждане на обратен иск при доказване на определени факти и обстоятелства от предмета на спора.
Исканията за експертизи, направени от двете страни са допустими и следва да се уважат.
Искането на ищеца по чл. 192 ГПК следва да бъде уважено като допустимо.
Представените писмени доказателства следва да се допуснат.
Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи преписката по процесната щета в цялост следва да се уважи.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице помагач на страната на ответника „„ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс руп“ ЕАД, ЕИК: 000694286.
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2026 г. от 10.10 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице.
Препис от определението да се връчи на страните с призовката за заседанието, а на ищеца да се връчи препис от отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
В тежест на ищеца е да установи следните факти: действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществена застраховка „Товари по време на превоз“, сключен по отношение на процесния товар; настъпването на застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие по договора, представляващо покрит риск – липса на посочената в исковата вещ; че е изплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер; че за ответника, в качеството му на превозвач, е възникнала отговорност към увредения – изпращача на процесните вещи, поради настъпила липса на същите в хода на превоза им от Франция до гр. София, България, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимата главница, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане на падежа, респективно наведените в отговора на исковата молба възражения.
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-оценителна и икономическа експертиза със задачите, формулирани в исковата молба и отговора, при депозит в размер на 400 евро, от които 200 евро, вносими от ищеца и 200 евро, вносими от ответника, по депозитна сметка на СРС, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.