Решение № 1634 от 04.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1634 гр. Варна, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100501449 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 6490/19.04.2021 г., депозирана от П.

ИВ. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Белослав, ул. ***, действаща чрез пълномощника си адв. К.К. от ВАК, срещу Решение № 165/01.04.2021 г., постановено по гр. д. № 10894/2020 г. по описа на ВРС, VII състав, с което са уважени предявените от Л.. СТ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***, и М. СТ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. ***, срещу въззивницата, субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, като последната е осъдена да заплати на всяка от ищците сумата от по 5000,00 лева, представляваща 1/2 ид. ч. съобразно наследствените им квоти в наследството на техния баща С.Х.М. (поч. на 05.07.2020 г.), с която той е обеднял, а ответницата се е обогатила, и представляваща платена от наследодателя продажна цена в размер на общо 10 000,00 лева за придобит от ответницата л. а. „Сузуки Гранд Витара“ с рег.

№ *** с Договор за покупко-продажба от 03.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

Решението се оспорва с твърдения за неговата неправилност и необоснованост.

Излага се, че наследодателят на ищците е извършил плащането на продажната цена на лекия автомобил с оглед на продължилото повече от 15 години фактическо съжителство между 1 него и ответницата. Акцентира се върху това, че същият приживе лично е използвал процесния автомобил (в какъвто смисъл са и твърденията на ищците), като не е предявявал каквито и да е претенции към ответницата досежно собствеността върху него. Въззивницата сочи, че процесната сума никога не е постъпвала в нейния патримониум – същата е преведена по сметка на продавача на автомобила, с оглед на което счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 73, ал.1 от ЗЗД, съответно искът, с който е следвало да се защитят ищците, е този по чл. 74 от ЗЗД. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемите Л.. СТ. М. и М. СТ. М., чрез процесуалния си представител адв. М.М. от ВАК, са депозирали отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за неоснователност на същата и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Изложени са подробни съображения в насока правилността и законосъобразността на последното. Претендират се разноски за въззивната инстанция, като е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивницата, в случай че същото надвишава минималното такова по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание въззивницата П. ИВ. Ж., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адвокат К.К.. Поддържа въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на въззиваемите.

В съдебно заседание въззиваемите Л.. СТ. М. и М. СТ. М., редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адвокат М.М.. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора на същата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производството е образувано по предявени от Л.. СТ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***, и М. СТ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. ***, срещу П. ИВ. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Белослав, ул. ***, субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на всяка от ищците сумата от по 5000,00 лева - 1/2 ид. ч., съобразно квотите им в наследството на техния баща С.Х.М., починал на 05.07.2020 г., от общо дължимата сума, с която последният е обеднял, а ответницата се е обогатила, представляваща платена от наследодателя продажна цена в размер на общо 10 000,00 лева за придобит от ответницата л. а. „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № *** с Договор за покупкопродажба от 03.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излага, че бащата и наследодател на ищците С.М. преди смъртта си на 05.07.2020 г. живеел при фактическо съжителство с ответницата П. ИВ. Ж.. Последната, като инвалид, получавала минимални средства от пенсия и реално издръжката й осигурявал 2 баща им. С договор за покупко-продажба от 03.04.2017 г. ответницата формално придобила собствеността върху лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. № ***, доколкото покупната цена от 10000,00 лева била платена от баща им. Твърди се, че след закупуването на автомобила, неговата поддръжка, застраховка, годишни технически прегледи и всички съпътстващи разходи били поети от баща им, който го и управлявал.

Баща им разполагал с нотариално заверено пълномощно от ответницата да управлява автомобила, да я представлява в качеството й на собственик на същия пред държавни институции и органи и застрахователни дружества, както и да се разпорежда с него.

Сочи се, че след като в началото на 2020 г. баща им бил приет в болница поради влошено здравословно състояние с вероятен фатален изход, ищците разговаряли с ответницата да им прехвърли собствеността върху автомобила, тъй като тя не била плащала нищо за него, като тя първоначално се съгласила, но след смъртта му отказала да стори това, позовавайки се на обстоятелството, че автомобилът е нейна собственост. Ищците считат, че доколкото баща им е заплатил цената на вещта с негови лични средства, то той е обеднял за сметка на ответницата, поради което, в качеството им на негови наследници, претендират ответницата да бъде осъдена да им върне сумата, с която се е обогатила неоснователно. Настояват за уважаване на предявените претенции.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата П. ИВ. Ж., чрез адвокат К.К., с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни.

Счита, че ищците не разполагат с активна материална легитимация по предявените искове по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Оспорва сумата от 10000,00 лева, заплатена за закупуването на процесния автомобил, да е част от наследството, оставено от баща им. Потвърждава, че с последния са живели във фактическо съжителство от 2005 г. до смъртта му през месец юли 2020 г., като изтъква, че в този период двамата са съжителствали в дух на взаимно уважение, разбирателство и грижи един за друг, за семейното жилище, покъщнина и за всички движими и недвижими вещи, които са притежавали и ползвали заедно и поотделно.

В тази връзка оспорва всички по-значими разходи за семейството, както и поддръжката и разходите за автомобила, да са били поемани само от бащата на ищците. Сочи, че от твърденията на ищците не става ясно какво е основанието за заплащането на автомобила от страна на техния наследодател – дали същото е вследствие на правна сделка или изпълнение на нравстен дълг. Поддържа, че до смъртта на С.М. автомобилът е бил ползван от двамата като семейна вещ, без който и да е от тях да е имал претенции в това отношение спрямо другия. Оспорва, че с покупката на процесния автомобил бащата на ищците е обеднял със сумата от 10000,00 лева, а ответницата се е обогатила с тази сума. Оспорва също, че към настоящия момент пазарната стойност на автомобила е 10000,00 лева. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Удостоверение за наследници, издадено от район „Одесос“ на община Варна с изх. № АУ060669ОД/08.07.2020 г., С.Х.М., ЕГН **********, със семейно положение: разведен, починал на 05.07.2020 г., след смъртта си е оставил следните наследници по закон: Л.. СТ. М., ЕГН ********** – дъщеря, и М. СТ. М., ЕГН ********** – дъщеря.

3

Безспорно между страните е, че наследодателят на ищците С.Х.М. и ответницата П.

ИВ. Ж. към момента на закупуването на процесния лек автомобил и до смъртта на С.М. са живели във фактическо съпружеско съжителство.

Видно от Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, същият е сключен на 03.04.2017 г. между И.М.К., ЕГН **********, и И.С.К., ЕГН ********** – в качеството им на продавачи, и П. ИВ. Ж., ЕГН ********** – в качеството й на купувач на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. № ***, при продажна цена от 10000,00 лева.

Видно от платежно нареждане за кредитен превод, на 03.04.2017 г. С.Х.М. – наредител, е превел на И.М.К. от сметката си в „ПроКредит банк“ сумата от 10000,00 лева с основание: закупуване на автомобил.

Видно от Свидетелство за регистрация, част 1, издадено на 10.04.2017 г., собственик на лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № *** е П. ИВ. Ж., ЕГН **********.

Видно от нотариално заверено пълномощно от дата 13.04.2020 г., П. ИВ. Ж., ЕГН **********, упълномощава С.Х.М., ЕГН **********, да управлява собственото й МПС, а именно: лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. № ***; да я представлява пред КАТ, МВР, ДАИ, технически служби, митниците и всички административни, финансови, данъчни служби и други учреждения във връзка с гореописаното МПС, да подава молби, декларации, заплаща дължимите данъци, такси, обжалва актовете и действията на съответните органи; да я представлява пред всички застрахователни дружества, Гаранционен фонд, като от нейно име сключва застрахователни договори и получава застрахователни обезщетения; да продава, преотстъпва, дарява, заменя, залага, отдава под наем и се разпорежда неограничено с гореописаното МПС на когото намери за добре и на цена, каквато договори, като подготви и разписва всички необходими документи и за целта представлява упълномощителката пред нотариусите в цялата страна; да бракува описаното МПС, да го продава на части, да го спира от движение и да го пуска в движение; да договаря сам със себе си; да преупълномощава трети лица. Отразено е, че пълномощното е безсрочно.

От Удостоверение с изх. № 3040-03-431 от 28.04.2017 г., издадено от НОИ, териториално поделение – Варна, се установява, че П. ИВ. Ж., ЕГН **********, получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО, безсрочна, в размер на 177,79 лева и лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90 КСО, безсрочна, в размер на 33,90 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Определенято на правната квалификация на предявените искове е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В настоящия случай ищците, с исковата си молба, са навели доводи за 4 неоснователно обогатяване на ответницата, доколкото техният наследодател е заплатил продажната цена на процесния лек автомобил с негови лични средства, като по този начин е обеднял за сметка на същата.

Спецификата на иска по чл. 59 ЗЗД е, че обедняването, имущественото разместване, не се дължи на пряка престация от страна на обеднилия се към обогатилия се, не е налице даване без основание или изпълнение на едно несъществуващо или отпаднало задължение, както е при иска по чл. 55 ЗЗД. С оглед на това, съдът намира, че исковата претенция правилно е квалифицирана от първоинстанционния съд на основание чл. 59 от ЗЗД. По наведеното възражение във въззивната жалба за квалифициране на иска във връзка с чл. 74 ЗЗД, съдът намира, същото за неоснователно. В чл. 74 от ЗЗД е уредено, че този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Първият елемент от фактическия състав на законната суброгация е наличието на изпълнение на задължение, като същото трябва да е действително и да не е погасено. Необходимо е да е налице вземане срещу трето лице, в което да може да се встъпи. Изпълнението трябва да освобождава друго лице – длъжник. На следващо място третото лице трябва да има правен интерес. Този правен интерес не е абстрактен, а следва да е налице конкретна зависимост между отношението кредитор-длъжник и имуществените права на третото лице, която зависимост се изразява в застрашаване на тези права. Такава зависимост в определени хипотези може да е налице и само от отношението длъжник-трето лице. Само така би могъл да се признае правен интерес от изпълнението. Настоящият случай не се обхваща от конструкцията на законната суброгация.