Решение № 1234 от 04.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1234 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100510905 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10301 от 15.06.2023 г., постановено по гр. д. № 5633/2022 г. по описа на СРС, 167-ми състав, ответникът “Парадайс Хоум“ ЕООД е осъден да заплати на И. Ц. Б., на основание чл. 163, ал. 3, вр. чл. 160, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 20, ал. 4, т. 3 и 4 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнителни строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти сумата от 8 617, 87 лв., представляваща обезщетение за щети, причинени от незаконно извършено строителство на терасата, прилежаща към собствения на И. Б. апартамент № Б28, находящ се на етап II, блок 2, вход Б, на 7 етаж на сградата с административен адрес: гр. София, ул. “Рангел Вълчанов“ № 10, вх. Б, ет. 7, ап.

28, с идентификатор ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2022 г. до окончателното плащане на сумата.

Със същото решение ответникът “Парадайс Хоум“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца И. Ц. Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2024, 71 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение, с което предявеният иск е уважен и подадена въззивна жалба от ответника “Парадайс Хоум“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. П., в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като има качеството на възложител, а предвидената в разпоредбата на чл. 163, ал. 3 ЗУТ отговорност е за строителя. В допълнение на това счита, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване от ищцата, че е претърпяла вреди, доколкото същата не е представила доказателства относно 1 извършен от нея ремонт и направени разходи с оглед на настъпили в притежавания от нея имот дефекти. Напротив, от представените по делото доказателства се установявало, че терасите на ищцата са отремонтирани от трето за настоящия спор лице. Сочи още и че доколкото ищцата е приела апартамента без никакви забележки по терасата, което обстоятелство е удостоверено в представения по делото протокол, то не е налице основание за претендиране на вреди от дефекти, които не са от естество да не са съществували към процесния момент, а да са се проявили в последствие. При условията на евентуалност поддържа, че са налице обстоятелства изключващи отговорността на строителя, изразяващи се в липса на поддържане на терасата и сифоните от страна на ищцата, което е допринесло за задържане на вода и разлепване на плочките. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, както и да присъди направените в производството пред СРС и СГС разноски.

ВъззИ.емият- ищцата И. Ц. Б., чрез пълномощника си – адв. Б. Д., с надлежно учредена представителна власт, в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подала отговор на исковата молба, с който оспорва въззивната жалба по подробно изложени в отговора съображения. Сочи, че предвидената в разпоредбата на чл. 163, ал. 3 ЗУТ отговорност може да бъде реализирана и по отношение на лице, явяващо се едновременно и инвеститор на сградата или на части от нея. Доколкото дейността по изграждане на сградата е реализирана съвместно от възложителя – ответника “Парадайс Хоум“ ЕООД и строителя, то не съществува пречка да бъде ангажирана отговорността на ответника “Парадайс Хоум“ ЕООД. Поддържа, че гаранционната отговорност по чл. 163, ал. 3 ЗУТ действа успоредно със законната отговорност и двете не си влияят и не се изключват взаимно, до какъвто извод правилно е достигнал и СРС. Моли съда да потвърди решението и да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски за производството пред СГС.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По отношение на наведеното оплакване за липса на процесуална легитимация на ответника по предявения иск следва да бъде посочено, че според утвърдената съдебна практика (така например Определение № 743/30. 06. 2017г. по гр. д. № 235/2017г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за наличието на която съдът е длъжен да следи и служебно.

Процесуалната легитимация на страните в процеса следва единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, така както е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба (правото, което се претендира или се отрича с исковата молба). Поради това, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна по делото, същият трябва да изхожда от твърденията на ищеца относно претендираното право, без да изследва какво е действителното правно положение.

В конкретния случай, ищцата извежда съдебно предявените от нея субективни права с оглед на твърдението, че ответникът в качеството на изпълнител е поел задължение да проектира сградата, част от която е и собствения на ищцата апартамент, поради което и същият отговаря за проявените в извършените строително-монтажни работи дефекти. В тази връзка следва да бъде посочено, че процесуалноправната легитимация произтича от твърдяната материалноправна легитамация, поради което и и оглед на така очертаните 2 твърдения на ищцата, ответникът е процесуалнолегитимиран да отговаря по предявения иск, а въпросът за материалноправната му легитимация е по същество на спора и извод за него следва да бъде направен след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съотвено проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на фактическите констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстационното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящия състав намира следното:

За да постанови обжалваното решение, първоинстанцинният съд е приел, че по делото е доказано, при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е материалнолегитимиран да отговаря по предявения иск, и доколкото е установено наличието на твърдените от ищцата вреди в претендирания от нея размер, то предявеният иск е изцяло основателен.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателствени средства се установява, че на 17.01.2014 г., между посочените в договора физически лица, сред които и ищцата, И. Ц. Б., в качеството на възложилите и собственици на недвижим имот - Урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София, район „Триадица“, местностт „Кръстова вада“, съставляващ парцел Х-421, 658, 656 в квартал 61 по плана на гр.

София, с графично изчислена площ на парцела от 3 300 кв.м. и „Арт Билд Ап“ ООД, в качеството на изпълнител е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда, по силата на който възложителите взаимно помежду си и заедно за изпълнителя, се задължили да учредят, запазят и приемат право на строеж върху урегулиран поземлен имот за построяване на жилищна сграда, съгласно одобрен архитектурен проект и съгласно действащите подробни устройствени планове, а изпълнителят се задължил да проектира и построи от свое име и за своя сметка, със собствени материали, механизация, оборудване, персонал и консумативи жилищна сграда върху урегулирания поземлен имот, като след приключването на строежа предаде на възложителите в замяна на учреденото му право на строеж, апартаменти, гаражи и др. обекти, съгласно чл. 2 от договора в уговорените срокове. По силата на чл. 1, ал. 2 от процесния договор е предвидено, че възложителите ще си запазят и взаимно ще си учредят право на строеж за обектите, описани в допълнителен анекс към договора, с които ще бъдат обезщетени от предстоящата за изграждане жилищна сграда, които след построяването й стават тяхна собственост.

Съгласно чл. 24, ал. 4 от договора, цялостното проектиране и изграждане на сградата е за сметка на изпълнителя, като същият осигурява и финансирането на проекта, като в чл.

28 от договора е предвидено, че изпълнителят се задължава да извърши всички строителномонтажни работи с високо качество по БДС, влагайки качествени материали и изделия, както и да поеме гаранционната отговорност за всички СМР, съгласно изискванията на действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 33 от договора, при некачествено изпълнение в рамките на гаранционния период към задължението си по чл. 27 от договора, или при допускане на възможни дефекти, предвидени в чл. 265 ЗЗД изпълнителят отстранява дефектите за своя сметка в подходящ срок след уведомяването от страна на възложителите.

По силата на анекс от 07.07.2014 г., е постигнато съгласие от страните по процесния предварителен договор „Арт Билд Ап“ ООД да бъде заместено като страна – изпълнител по 3 предварителния договор от 17.01.2014 г. от „Парадайс Хоум“ ЕООД, като по отношение на „Арт Билд Ап“ ООД предварителният договор да бъде прекратен и да продължи действието се между останалите страни.

По силата на нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство от 14.08.2014 г., № 93, том VII, рег. № 15519, дело № 1068/2014 г., посочените в него физически лица, сред които и ищцата И. Ц. Б., и „Парадайс Хоум“ ООД, като съсобственици на УПИ Х-421, 658, 656 от квартал 61 по плана на гр. София, местността „Кръстова вада“, взаимно и безсрочно си учредили вещно право на строеж за изграждане в гореописания поземлен имот на жилищна сграда с гаражи и трафопост със застроена площ от 2 217,80 кв.м., и разгърната застроена площ за цялата сграда с включени покривни тераси, складови помещения, гаражи и допълващо застрояване от 13 172,40 кв.м.. Установява се, че ищцата И. Ц. Б. си е запазила и съответно й било учредено право на строеж върху обекти, които станали нейна изключителна собственост, сред които и апартамент №Б28, находящ се в Етап II (две), Блок 2 (две), вход „Б“, на 7 (седми) етаж на сградата, със застроена площ от 150,97 кв.м., застроена площ под 1,50 метра не включена в застроената площ на апартамента от 12,49 кв.м. и прилежаща към апартамента тераса невключена в застроената площ на апартамента с площ от 36,73 кв.м., състоящ се от: преддверие, кухня, дневна, склад, тоалетна, коридор, спалня, дрешник, баня с тоалетна, спалня, спалня, баня с тоалетна, склад, склад, тераса и покривна тераса.

Установява се, че на 30.07.2014 г. е било издадено от главния архитект на Столична община разрешение за строеж № 118 за изграждането на „Жилищна сграда с гаражи и трафопост: Блок ******* вх. Г и вх. Д – III етап, Блок 4 – гаражи – доп. застрояване – IV етап, находящ се в УПИ Х-421, 658, 656 в кв. 61 по плана на гр. София, местността „Кръстова вада“.