Решение № 1458 от 05.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1458 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100512894 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Постъпило е възражение, вх. в кантората на ЧСИ № 11351/09.07.2025 г. по изпълнително дело /и.д./ № 400392/2025 по описа на ЧСИ С.А. от длъжника по и.д. „Рестарт 2014“ ЕООД, чрез адв. Б., с което на основание чл.

435, ал. 2, т. 7 от ГПК се обжалват начислените по изпълнителното дело разноски. В същото се сочи, че в случай на оставяне без уважение на искането им за отпадане на разноските по делото, възражението следва да се счита за частна жалба до компетентния съд. В документа се посочва, че доколкото длъжникът не е станал повод за завеждане на изпълнителното дело, не следва да заплаща разноските по същото. Доводи за това свое заключение черпи от твърденията му, че имал желание да заплати сумата, за която бил осъден от СРС, но нямал банкова сметка, по която да го направи. След опит да се свърже с взискателя, за да заплати доброволно сумата, не е успял, поради което е входирал молба до СРС за снабдяване с банкова сметка, по която да плати присъдената сума. Твърди, че взискателят в телефонен разговор е отказал да предостави такава сметка. В деня на подаване на молбата до СРС, посочва, че е образувано вече изпълнителното дело, като по същите са направени и начислени разноски, които не следва да заплаща, тъй като длъжникът е бил добронамерен и е искал да заплати сумата преди това. На следващо място, оспорва и конкретно претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. с твърдения, че в исковото производство на взискателя е осигурена безплатна правна помощ поради липса на средства, а същевременно при образуването на делото при ЧСИ и представен договор за правна защита с платено възнаграждение в размер на 400 лв. за оказване на 1 съдействие по образуване на изпълнителното дело. Тези обстоятелства счита, че представлявали недобросъвестно поведение на взискателя. Оспорва също така и сумата от 150.63 лв., начислена от ЧСИ като такси и разноски, тъй като счита, че тази сума била произволно избрана и липсвала разбивка от какви действия точно е провокирана.

След като е разгледал постъпилото възражение, ЧСИ със свое постановление от 31.07.2025 г. е уважил искането на длъжника що се касае до разноските за адвокатско възнаграждение, като е намалил размера на същите до 200 лв. ЧСИ като е взел предвид намаленото възнаграждение е преизчислил и таксата си по т.26 от ТТР към ЗЧСИ от 48 лв. на 24 лв. с ДДС.

Оставил е без уважение искането таксите и разноските да бъдат за сметка на взискателя.

Доколкото ЧСИ е счел, че след като не е уважил напълно искането на длъжника, възражението му представлява частна жалба срещу постановление на ЧСИ, последният е разменил книжа, като е връчил на взискателя жалбата.

От Й.М. – взискател, чрез адв. Тодоров е постъпило становище /л.54/, в което посочва, че намира частната жалба за бланкетна и неоснователна.

Изявлението за доброволно плащане било отправено след като вече е било образувано изпълнителното дело, съответно са били предприети действия по принудително изпълнение. Сочи, че твърденията за опит на длъжника да се свърже с взискателя са неоснователни. Отрича да е имало отправяно желание за доброволно плащане на сумите. Намира, че длъжникът е можел да плати и с пощенски запис на бившия си служител ако е имал желание. Моли жалбата да се отхвърли, а постановлението на ЧСИ да бъде потвърдено.

Така подадената жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от длъжник срещу акт на съдебен изпълнител, който подлежи на съдебен контрол (чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК).

Разгледана по същество същата е частично основателна.

На първо място, касателно искането таксите да бъдат за сметка на взискателя по изпълнителното дело с твърдения, че длъжникът не е станал повод за завеждане на същото, съдът намира за неоснователно. Липсват каквито и да е доказателства за опит от страна на представител на „Рестарт 2014“ ЕООД да се свърже с лицето, в чиято полза следва да преведе присъдените с решение на СРС суми. Твърденията, че са провеждани телефонни разговори, които са останали без успех, тъй като Й.М. е отказал да предостави банкова сметка, се явяват недоказани. В действителност до СРС е била подадена молба, с която длъжникът е поискал представянето на банкова сметка на взискателя. Същата е представена като писмено доказателство по делото и видно от нея е била входирана в съда на 24.06.2025 г. Дата, към която изпълнителното дело вече е било образувано по молба на взискателя на 12.06.2025 г., доколкото се е снабдил с ИЛ на 10.06.2025 г. Неподкрепени са твърденията на частния жалбоподател, че взискателят е побързал да образува изпълнително дело след като е разбрал за входираната от длъжника молба в 2 съда за банкова сметка. Същото е видно от горепосочените дати, навеждащи на извод, че делото е било образувано преди молбата до съда, която впрочем е била разгледана от съда на 01.07.2025 г., която в свое разпореждане е указано на ищеца да представи банкова сметка. Няма как ищецът-взискател по и.д. да се е запознал с молбата, респективно с намерението на длъжника да изиска от съда съдействие за банковата му сметка. Настоящият състав намира, че не са налице достатъчно убедителни доказателства, че взискателят е действал недобросъвестно, в разрез с чл. 3 от ГПК, поради което и не намира за основателно искането разноските по изпълнителното дело да бъдат присъдени в негова тежест.

На следващо място, относно отправеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв., претендирано съобразно представен в изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че същото се явява основателно. Следва да се има предвид, че с постановление на ЧСИ възнаграждението е намалено от 400 лв. на 200 лв.

Съдът намира, че размерът следва да бъде намален до 100 лв. Това е така, защото от страна на процесуалния представител на взискателя не са извършени никакви процесуални действия, свързани с принудителното събиране на дълга, освен подаването на лаконична и бланкетна молбата по чл.

426 ГПК. При горните факти и доколкото е допустимо съдът по своя преценка да постанови възнаграждение под минималното такова, предвидено в Наредбата съобразно Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 г. на СЕС, настоящият състав намира, че справедлив се явява размер от 100 лв.

Оспорени са начислените разноски по ТТР към ЗЧСИ.

Начислените от ЧСИ такси са посочени в постановление за образуване от 12.06.2025 г. /л.4/. Към посочените в постановлението такси, ЧСИ е начислил и такава по т. 26 от Тарифата. Същото е видно от покана за доброволно изпълнение от 01.07.2025 г. С атакуваното пред настоящия съд постановление таксата по т. 26 от Тарифата е била намалена от 48 лв. на 24 лв.

За всяка от таксите съдът намира следното:

Така определените такси по т. 1 (за образуване на и.д.), т. 3 (за справки за имуществото на длъжника), т. 4 (за изпращане по пощата на съобщение) и т. 9 (за налагане на запор) съдът намира за реално извършени, съобразени с Тарифата и справедливо определени, поради което възражението срещу тях се явява неоснователно. Налице са данни по делото за извършване на всяко от действията, за което са начислени таксите.

Що се касае за начислената такса по т. 31 в размер на общо 7 лв. по делото липсват данни подобни разноски да са били сторени. Направените на длъжника справки с цел налагане на запор са обхванати като разход от т. 2 от Тарифата и не следва да намират отражение и по т.31. В нея се включват разноски за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; б) банкови такси и комисиони; в) осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; г) транспорт, пренасяне и охрана 3 на иззети вещи; д) вещи лица; е) пазачи; ж) преводачи и тълковници; з) премахване, унищожаване и запечатване на вещи; и) придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; к) (нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г.) заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. Що се касае до посоченото в мотивите на ЧСИ, че таксите по т.31 били и за пощенски разходи, то съдът съобрази, че такива вече са били начислени от ЧСИ по т.4, видно от сметка на л. 58, поради което не следва отново да намират място и в т.31. По делото липсват други документи, които да са били изисквани, за да се уважи сумата за разход по т.31, така както е посочена в сметка на л.62.

Допълнително извършени разноски не се обосноваха.

На последно място, съдът разгледа и начисления размер по т. 26 от Тарифата. Настоящият съдебен състав споделя практиката, че при изчисление на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не следва да се включват вземания на взискателя, възникнали извън посочените в изпълнителния лист.

/в този смисъл Решение № 6665 от 05.11.2025 г. по възз. гр. д. № 5840/2025 г. на СГС, Решение № 6045 от 08.10.2025 г. по възз. гр. д. № 9872/2025 г. на СГС, Решение № 5726 от 18.09.2025 г. по възз. гр. д. № 6353/2025 г. на СГС и др./.

Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи.

Доколкото паричното вземане, за което е образувано процесното изпълнително дело, касае събиране на сума в размер на 296.86 лв., то таксата, която следва да бъде събрана по т. 26 от Тарифата е в размер на 29.69 лв.

Видно от постановлението на ЧСИ, таксата е била намалена до размер от 24 лв., който се явява по-нисък от определения от съда. В тази част постановлението следва да бъде потвърдено с цел спазване на принципа за липса на възможност за влошаване положението на жалбоподателя.

При горните съображения настоящата инстанция намира, че следва да потвърди постановлението на ЧСИ и в частта, в която е определено адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело за сумата от 200 лв., като минимално предвидената съгласно относимата наредба.

В останалата част постановлението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 31.07.2025 г. по изп. д. №

20259190400392 по описа на ЧСИ С.А. с рег. № 919 на КЧСИ в частта, с която е начислена такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ, като вместо това постановява:

ИЗКЛЮЧВА начислената по изп. д. № 20259190400392 по описа на 4

ЧСИ А. с рег. № 919 на КЧСИ такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ, а именно за сумата от общо 7 лв.

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 31.07.2025 г. по изп. д. № 20259190400392 по описа на ЧСИ С.А. с рег. № 919 на КЧСИ в останалата обжалвана част, а именно за начислените суми по т. 1 в размер на 24 лв., по т.

3 – 6 лв.; по т. 4 – 12лв.; по т. 9 – 18 лв. и по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв., както и начислените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5