Решение № 138 от 11.08.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Габрово, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Денев при участието на секретаря Росица М. Ненова като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно наказателно дело № 20234210200511 по описа за 2023 година

Жалбоподателката И. Е. Н. от гр. Габрово е обжалвала Наказателно постановление № 0000004234/22.05.2023 г. на Директор на РЗИ Габрово, с което за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15/12.05.2005 г. за имунизациите в Република България, издадена от Министъра на здравеопазването, на същата е наложена глоба в размер на сума от 50 лева, на основание чл. 209, ал. 3 от ЗЗ. По съображения, изложени в подадената от нея жалба и проведеното по съществото на делото съдебно заседание, тя е възприела наказателното постановление за незаконосъобразно и го е обжалвала като такова с искане за неговата цялостна отмяна, ведно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за нейното оставяне без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна е направено искане за присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство, заплатени на този процесуален представител, които се претендират от него въз основа на указаното в чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

Жалбоподателката е родител на малолетно дете, навършило шестгодишна възраст, което през календарната 2022 г. е подлежало на задължителна реимунизация 1 срещу тетанус, дифтерия, коклюш и полиомиелит. Въпреки задължителния характер на тази реимунизация, тя е отказала да я извърши не само през тази календарна година, но и на 24.04.2023 година, когато в рамките на телефонен разговор, проведен със свид.

В. Т. – инспектор в Дирекция „Надзор над заразните болести” в РЗИ Габрово, която я поканила да осигури нейното провеждане. Поради това на 25.04.2023 г., в личното присъствие на жалбоподателката И. Н. е бил съставен (а впоследствие – и връчен) акт за установяване на административно нарушение от посочената свидетелка, тъй като същата е приела, че след като на 20.04.2023 г., в качеството на родител не е осигурила провеждането на задължителна реимунизация срещу тетанус, дифтерия, коклюш и полиомиелит на малолетния си син Н. Павлов Новиков, ЕГН **********, жалбоподателката е нарушила чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15/12.05.2005 г. за имунизациите в Република България, издадена от Министъра на здравеопазването, обнародвана ДВ 45/31.05.2005 г., изм. и доп. ДВ бр. 18/24.02.2023 година. Въз основа на този акт и останалите материали по административно-наказателната преписка е издадено и описаното по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

От данните, които се съдържат в намиращите се на л. 8-9 от делото писмени материали, се установява, че обжалваното наказателно постановление е било връчено на жалбоподателката на 12.06.2023 година. Жалбата против същото е постъпила при наказващия орган на 15.06.2023 година, или преди края на предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и правилата по чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на препис от него. С оглед на това и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на наказателното постановление.

От отразеното в акта и наказателното постановление и видно, че че жалбоподателката е била санкционирана за нарушение, свързано с неизпълнение на предвидено задължение да осигури провеждането на задължителна имунизация на детето си. Свързаната с това материя е уредена в подзаконов нормативен акт – Наредба № 15/12.05.2005 г. за имунизациите в Република България, издадена (съгласно §2 от нейните заключителни разпоредби) въз основа на чл. 58, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗ.

Задължителните планови имунизации и реимунизации са посочени в чл. 2, ал. 1 от него, а тези против тетанус, дифтерия, коклюш и полиомиелит са включени в тях.

Според предвиденото в чл. 2, ал. 2 задължителните планови имунизации и реимунизации се извършват съгласно имунизационния календар на Република 2

България и в срокове, указани в приложение № 1, които (от аспект на посочените болести) са съвпадали с края на съответната календарна 2022 година. При това положение и безспорно установеното неизпълнение на задължението от страна на жалбоподателката да осигури провеждане на задължителната реимунизация на детето, не би могло да се счита, че постановлението се явява незаконосъобразно от аспект на факта, че самото задължение не се е отнасяло за първоначалната имунизация на детето.

Нарушението е установено в съгласие с предвидения в ЗАНН ред. Акта е съставен от компетентен (съобразно предвиденото в чл. 231, ал. 1 от ЗЗ) орган, като същия и наказателното постановление (което отново се явява издадено от компетентен по смисъла на чл. 231, ал. 1 от Закона за здравето орган) съдържат в себе си всички реквизити, предвидени като задължителни в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Макар и да намери нарушението не само за извършено, но и за документирано според предвидения за това ред, съдът прие, че искането за неговата отмяна следва да се уважи. От данните, които се съдържат в приложените доказателствени материали е видно, че се касае за едно формално нарушение, което не е обвързано с настъпване на определен вредоносен резултат. Доколкото това е така, а по делото не са налице данни, които да установяват, че до датата на неговото издаване жалбоподателката е била санкционирана за други сходни нарушения, може да се приеме, че извършването на конкретното такова съставлява единичен случай на неизпълнение на указаното задължение в посочения подзаконов нормативен акт, а не поведение, свързано с целенасочено неспазване на установените изисквания във връзка с задължителния характер на имунизациите и реимунизациите по смисъла на закона. В съдебно заседание то се обяснява с медицински противопоказания, настъпили за детето от предходно поставени му ваксини. По делото не са представени доказателства за тях, и тъй като същите не са отразени нито в съставения акт за нарушението, нито във възражение, подадено от жалбоподателя против него в допълнителния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, тяхното съществуване не би могло да се счита за доказано, за да се обсъжда при постановяване на съдебния акт по съществото на делото. Формалния характер на нарушението не е бил отчетен от наказващия орган, който (предвид липсата на каквито и да било изложени съображения в обжалваното постановление, които да създават индиция за възможна проверка на обстоятелството дали извършеното не съставлява маловажен случай) очевидно не е изпълнил задължението си да осъществи необходимата преценка във връзка с нея по същество. А основанията за това са били налице, тъй като описаното по-горе обстоятелство установява една пониска степен на опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с тази при други такива от неговия вид, която се допълва и от факта, че (дори в нейния минимален размер) определената за същото глоба от 50 лева не би могла да се счита за съизмерима с него. Тя не би могла да се приеме за такава и поради липсата на данни за получаваните от страна на жалбоподателката доходи, свързаните с които въпроси също 3 не са били изследвани и обсъждани от наказващия орган. При тези обстоятелства, които са обосновавали наличие на маловажен случай на нарушение, този орган е следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди нарушителя, че при повторен случай ще го накаже. След като не го е сторил, още повече и без да е извършил задължителната за него (според приложимото ТР № 1/12.12.2007г по т.н.д.

№ 1/2005г. на ВКС на РБ, НК) проверка за наличието или липсата на маловажност по същество, той е издал едно незаконосъобразно постановление, което подлежи на отмяна поради това.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени. Въз основа на това намери, че искането за присъждане на разноски не би могло да се уважи, тъй като предвидените за това предпоставки в чл. 143 от АПК не са налице.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я ВА Наказателно постановление № 0000004234, издадено на 22.05.2023 г. от Директор на РЗИ Габрово, чрез което за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15 от 12.05.2005 година за имунизациите в Република България, на И. Е. Н., ЕГН **********, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 50 (петдесет) лева – на основание чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

На осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ОТПРАВЯ предупреждение към посоченото погоре физическо лице, че ако в едногодишен срок от влизане в сила на настоящото решение извърши друго маловажно нарушение от същия вид, описан в отмененото НП № 0000004234, издадено на 22.05.2023 година от Директор на РЗИ Габрово, същото ще бъде санкционирано за него. искането на упълномощения процесуален представител на административнонаказващия орган за присъждане на сума в размер на 4 0 0 (четиристотин) лева, съставляваща направени от същия разноски по делото за осъществено процесуално представителство от адвокат, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.

Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

4