Решение № 4674 от 04.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4674 гр. София, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20231100500346 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 26.10.2022 г. на ответника И. А. М. срещу решението от 28.9.2022 г., постановено по гражданско дело № 17475/2021 г. на Софийски районен съд, 49 състав, с което е уважен предявеният от Етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София, ж.к.

****, иск по чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС за сумата 360 лева, представляваща непогасени вноски за управление и поддържане на общите части и възнаграждение за управителя на ЕС за периода 29.3.2018 г. – 29.3.2021 г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ищците сумата 3502 лева – разноски по делото.

Жалбоподателят поддържа, че исковата молба е нередовна. Не били индивидуализирани ищците. Потвърждаването на извършени от управителя процесуални действия, без да е бил снабден с представителна власт, нямали правен ефект. Решенията на общите събрания, на които са взети решенията за 1 избор на управител и потвърждаване на извършените от него действия, не били провеждани и редовно свикани В решението не била посочена банкова сметка, по която ответникът да плати. Сочи, че изводът на първоинстанционния съд за наличие на вземане на ЕС е в противоречие с материалния закон и е необоснован – вноските не следвало да се заплащат преди да са платени разходите на ЕС. Моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявения иск.

Ответникът по въззивната жалба не е подал отговор. В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция оспорва същата, като моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като оплакванията за нередовност на исковата молба и недопустимост на решението са неоснователни.

Съгласно чл. 23, ал. 4 , изр. 1 ЗУЕС председателят на управителния съвет /управителят/, представлява пред съда собствениците в етажната собственост по искове, предявени от срещу тях във връзка с общите части, както и предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по закон.

Посочената норма се явява специален закон относно регламентацията на процесуалното представителство на етажните собственици - тя установява 2 представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет /управителя/ произтича от избора по чл. 19, ал. 2 ЗУЕС /така решение № 12/11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2020 г., 2 ГО/.

Участието на собствениците по дела, по които управителят представлява собствениците, е предоставено на тяхната преценка и желание за всеки конкретен случай – чл. 23, ал. 5 ЗУЕС. Следователно по искове, предявени от или срещу собствениците в етажната собственост във връзка с изпълнение на решение на общото събрание по управлението на общите части, управителят е законен представител на собствениците в етажната собственост и не е необходимо личното им участие в делото, освен по тяхно желание /т.е. не е нужно посочването като ищци на всички етажни собственици с три имена, адрес и ЕГН/ - така определение № 62/26.01.2012 г. по ч. гр. д. № 713/2011 г., на ВКС, 3 ГО.

В разглеждания случай е установено, че на 21.12.2020 г. е проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, на което е взето решение за избор на управител – Т.Р.. Следователно искът е предявен от лице, снабдено с представителна власт, като ме е необходимо личното участие на собствениците.

За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок - чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл.

40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя 3 кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок /така решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., ВКС, 1 ГО/. Следователно законосъобразността /нищожността/ на горепосочените решения, вкл. и на решението 21.12.2020 г. за избор управител, не може да бъде изследвана в рамките на настоящото производство, респ. не подлежат на разглеждане възражения за нередовно свикване и провеждане на събранието, начина на провеждането му, за наличието на кворум, за изискуемото мнозинство или реда за приемане на решенията, за нарушение на нормите на ЗУЕС.

След като искът е предявен от управителя на етажната собственост, който има установена в закона представителна власт, то допълнително решение на ОС за предявяване на иск срещу ответника не е необходимо.

Въпреки това такова е представено – от 05.11.2021 г., с което етажните собственици са упълномощили управителя да ги представлява в производството и са потвърдили извършените от него действия по предявяване на иска. По отношение валидността и законосъобразността на решението от 05.11.2021 г. важи изложеното по-горе относно решението за избор на управител. Противно на доводите на въззивника, тези действия санират извършените без представителна власт – съгласно чл. 129, ал. 5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването. Ето защо, дори и да се приеме, че исковата молба е подадена без надлежно учредена представителна власт, тази нередовност е отстранена и исковата молба се счита редовна от деня на подаването ѝ.

На последно място, макар в чл. 127, ал. 4 ГПК да се изисква по осъдителен иск за парично вземане ищецът да посочва банкова сметка или друг начин за плащане, тази нередовност не е предвидена в чл. 129 ГПК като основание за връщане на исковата молба. Поради това, дори и в исковата молба и решението да не е посочен начин на плащане и банкова сметка, това не представлява порок на решението. След дадени от въззивния съд указания тази нередовност е и отстранена, като неотносими са доводите, че посоченото от ищеца лице не било касиер – след като е оправомощено от ищеца, изпълнението на него ще има погасителен ефект.

4

Обжалваният акт е и правилен, като не са допуснати нарушения на императивни материални норми, като въззивният съд споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с единствения довод по правилността на решението следва да се добави следното:

Според чл. 6, т. 10 ЗУЕС собствениците са длъжни заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Тези разходи се определят с решение на ОС /чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС/. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7. Вземанията, предмет на делото, са месечни /чл. 48, ал. 8 ЗУЕС и решенията на ОС/, поради което и не се дължат не след извършване на разходите /както счита въззивникът/, а в установените срокове. Подобно схващане противоречи и на житейската логика - ако собствениците не плащат вноските си, ЕС не би имала средства да плати каквито и да било задължения.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение. При този изход на спора, жалбоподателят няма право на разноски.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението от 28.9.2022 г., постановено гражданско дело № 17475/2021 г. на Софийски районен съд, 49 състав.

5 по

ОСЪЖДА И. А. М., ЕГН ********** да заплати на Етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София, ж.к. ****, на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата 400,00 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6