Определение № 459 от 10.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. Благоевград, 10.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно наказателно дело № 20241200600750 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341 и следващите от НПК във вр. с чл. 270, ал. 4 НПК, като е образувано по частна жалба на адвокат Г. В. Ц., АК Благоевград, в качеството му на защитник на подсъдимия И. Г. М., ЕГН:

********** по НОХД № 199/2024 г. по описа на Районен съд – С., срещу протоколно определение № 653 от 13.06.2024 г., постановено по посоченото дело, с което е оставено без уважение искане за промяна на наложената на подсъдимия М. мярка за неотклонение от “задържане под стража” в по-лека такава. В жалбата се възразява, че постановеното определение на първоинстанционния съд било необосновано и неправилно, като противоречащо на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна. В тази връзка се сочи, че от приложените по досъдебното производство доказателства не можело да се направи обосновано предположение подсъдимият да е съпричастен към извършването на престъплението, за което е обвинен, като в случая нямало преки очевидци на извършения палеж. В жалбата се предлага доказателствен анализ на показанията на свидетелите В.В. и Д. Г., като според защитника от това, че последните двама свидетели възприели подсъдимия М. да минава покрай магазин, намиращ се на ул. “Св. Св. К.Д.”, който бил на разстояние 100 метра от запаления автомобил, не можело да се направи автоматичен извод, че именно И. М. е извършил процесния палеж. Оспорва се заключението на съда, че е налице реална опасност подсъдимият да се укрие и да извърши 1 престъпление, тъй като от доказателствата по делото било видно, че И. М. е работил на постоянен трудов договор преди неговото задържане, като липсвали данни последният да е бил обявен за общодържавно издирване и да не е съдействал на органите на разследването. С петитума на жалбата се претендира по отношение на подсъдимия да бъде определена друга, по-лека по вид мярка за неотклонение.

Окръжен съд - Благоевград, Втори въззивен наказателен състав, след като съобрази приобщените по делото доказателствени източници, както и като прецени възраженията и доводите на защитата, приема иницииращата настоящото производство частна жалба да е подадена в законоустановения за това срок от надлежна страна, като във връзка с правния спор, предмет на настоящото дело, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият И. Г. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. Б., ул. „Д.“ ****, е предаден на съд за това, че на 12.09.2023 г., около 02:03 часа, в гр. С., на ул. „П.“ ***, да е запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил, марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с peг. № ****, на стойност 10 940 лв., собственост на Н. Д. Ф. - престъпление с правна квалификация по чл.

330, ал. 1 от НК. В хода на проведеното разпоредително заседание при разглеждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК първоинстанционният съд в обстоятелствената част към своето определение приел, че не са налице обстоятелства, които да налагат изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение “задържане под стража”, поради което и оставил искането на процесуалния представител на подсъдимия в този смисъл без уважение. Настоящата съдебна инстанция намира този краен правен извод на съда за правилен, като доводите в тази връзка са следните:

На първо място следва да бъде посочено, че въззивната инстанция счита, че с оглед събрания до този момент доказателствен материал, а именно протокол за оглед от 12.09.2023 г., показанията на св. Д.Н. от 12.09.2023 г. в относимата им с оглед процесното обвинение част, показанията на св. Г. Т. и Д.П. от 18.09.2023 г., св. В.В. - разпитван на 19.09.2023 г. и 15.01.2024 г., показанията на св. Д. Г.; експертно пожаро - техническо заключение от 12.10.2023 г. и видео-техническа експертиза от 13.10.2023 г., съдебно-оценителна експертиза; протоколи за претърсване и изземване от 10.10.2023 г., справка от ИС на МВР 2

АИС “Пътна карта” за движението на автомобил с рег. № ****, е налице базисната предпоставка - обосновано предположение подсъдимият да е съпричастен към реализацията на изпълнителното деяние, което е предмет на изследване в хода на настоящия наказателен процес, като с оглед спецификата на производството по реда на чл. 270, ал. 1 НПК съдът не може да предложи на страните своя аналитичен прочит на приобщените доказателствени източници, а е достатъчно да изтъкне, че в тях се съдържат данни, които тълкувани взаимно, водят до извода, че предаденият на съд може да е ангажиран с процесното деяние, без съдът към този процесуален момент да е воден от стандарта на доказване, заложен от чл. 303 НПК. Посочената по-горе експертиза за средната пазарна равностойност на процесния автомобил към този момент обосновава признака на престъплението от обективна страна “значителна стойност”, като в прерогативите на съдебния състав е в хода на съдебното следствие да прецени необходимостта от назначаване на повторно експертно заключение по смисъла на чл. 153 НПК, с оглед наличието или липсата на проучвателни приложения към експертизата, обосноваващи отговора по т. 1 от нея.

На следващо място, съдът приема да е и налице реален риск от извършване на престъпление, като в тази насока следва да бъде съобразено съдебното минало на подсъдимия, като процесното деяние, за което се твърди от представителя на държавното обвинение да е извършено тъкмо от И. Г. М., да е реализирано малко над година след изтърпяване на наказание, наложено на М. по НОХД № 975/2021 г- по описа на РС - Велико Търново, което обстоятелство само по себе си определя високата обществена опасност на подсъдимия. В този контекст следва да се има предвид, че самото престъпление, за което задържаният е предаден на съд, е тежко такова по смисъла на закона и за него се предвижда наказание лишаване от свобода в границите от една до осем години. Целокупната преценка на тези обстоятелства подкрепя извода, че рискът от извършване на общественоопасна проява не е хипотетичен, като последното не може да бъде казано по отношение на опасността подсъдимият да се укрие, доколкото не са налице данни същият да се е опитал да повлияе върху хода на разследването като се укрие непосредствено преди неговото физическо задържане. Въпреки това, наличието на една от двете дадени в алтернативност предпоставки (риск от извършване на престъпление) ведно с коментираното по-горе досежно наличието на обоснованост в 3 предположението за съпричастност на подсъдимия към процесното престъпление, обосновават законосъобразността на постановеното от страна на първоинстанционния съд определение. В случая не се констатира и неразумност на задържането на И. М., тъй като производството е в началото на своята съдебна фаза, в която фаза не е установен максимален срок на задържане, така както законодателят е подходил при наличие на висящо разследване на етап досъдебно производство, като действително липсата на ритмичност в действията на водещия процеса орган (в случая съдебният такъв) може да съставлява самостоятелно основание за промяна на вече определената мярка за неотклонение, но съдът подхожда с нужната процесуална активност и към този момент не се констатира ненужно забавяне, характеризиращо мярката за процесуална принуда като непропорционално тежка.

Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция на основание чл.

345, ал. 1 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 653 от 13.06.2024 г., постановено по НОХД № 199/2024 г. по описа на РС - С., с което е оставено без уважение искане за изменение на определената по отношение на подсъдимия И. Г. М., ЕГН:********** мярка за неотклонение от “задържане под стража” в по-лека такава.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4