Решение № 221 от 21.06.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Севлиево, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20224230100786 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от Й. Н. Й., искова молба насочена против С. Ф. К. и К. Х. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите, както следва: 5000 лева, представляваща главница; 259,72 лева, представляваща лихва, за периода 08.10.2021 г. – 12.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 297/23.05.2022 г. по ч. гр.д. № 405/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

В исковата молба се твърди, че производството е образувано във връзка с издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.05.2022 г. относно горепосочените суми.

В исковата молба се твърди, че през м. януари 2021 г. между страните е сключен договор в устна форма, по силата на който ответниците са възложили на ищеца, а последният се е съгласил да извърши консултации, подготовка, изработка и окомплектоване на документи във връзка с 1 предоставяне на ответниците на право на продължително пребиваване на територията на Република България, в качеството им на представители на търговско дружество „****”, регистрирано в централния регистър на Република Македония. Твърди се, че договореното възнаграждение, което ответниците са се съгласили да заплатят е в размер на 5000 лв. Тъй като сумата не била заплатена от тях, ищецът ги поканил с нот. покана от 08.10.2021 г. в кантората на нотариус. На срещата на посочената дата в кантората на нотариус П.Д. с рег. № 543 с район на действие Районен съд Севлиево, ищецът предал изготвените документи, а ответниците ги приели без забележка. За резултат от срещата бил съставен констативен протокол от 08.10.2021 г. Твърди се, че до датата на подаване на заявлението по производството по чл. 410 ГПК /образувано по искане на ищеца срещу ответниците, по което е издадена заповед за изпълнение/ ищецът не получил договорената сума.

Претендира се в исковата молба да се признае за установено, че ответниците солидарно дължат на ищеца сумата, в размер на 5000 лв. представляваща възнаграждение за сключения договор за консултация, подготовка и изработка и окомплектоване на документи за подаване на заявление за предоставяне право на ответниците за продължително пребиваване в Република България в качеството им на търговски представители на търговско дружество „****“ ЕООД, както и сумата от 259,72 лв. представляваща лихва за забава за периода 08.10.2021 г. 12.04.2022 г., както и законна лихва върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 405/2022 г. по описа на Районен съд - Севлиево, във връзка с което е предявена настоящата искова молба. Претендира се и присъждане на направените разноски по делото.

Ответниците претендират изцяло отхвърляне на предявения иск.

Твърдят, че не са възникнали такива облигационни правоотношения между страните, по посочения в исковата молба договор. Оспорват и получаването на документи във връзка с подаване на заявление за предоставяне на ответниците за право на продължително пребиваване на територията на Република България, с изключение на два броя свидетелства за съдимост с превод към тях, за които не оспорват, че са получени при проведената среща в кантората на нотариус П.Д. на 08.10.2021 г. Твърдят, че няма основания за заплащане на сумата от 5000 лв. във връзка със сключения договор, описан в исковата молба. Претендират отхвърляне на предявения иск.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. В писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на заявените доводи.

В съдебно заседание ответниците, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа отговора по съображенията, изложени в същия. В писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на заявените 2 доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Спорът по настоящото дело е относно наличието на сключен договор между страните.

От представените доказателства по делото се установява, че страните са имали взаимоотношения помежду си преди сключване на твърдения договор, включително ищецът е бил пълномощник на С. Ф. К., в качеството й на управител на търговски дружество.

С нотариална покана от 23.09.2021 г. ищецът е поканил ответниците да се явят на 08.10.2021 г. в 15:00 часа в кантората на нотариус П.Д. за предаване на всички намиращи се в него документи, като претендира възнаграждение от 5000 лева. Същата е връчена на ответниците.

Установява се от констативен протокол от 08.10.2021 г., в кантората на нотариус П.Д., страните са се срещнали, като ищецът е представил списък от документи на ответниците /за всеки по девет документа/, като ответниците са взели представените от ищеца документи, като са посочили, че нямат сключен с ищеца писмен договор. Ответницата С. Ф. К. изрично е заявила, че ще заплати сумата от 5000 лева след получаване на документи за пребиваване.

За изясняване на посочените спорни въпроси и правно релевантни факти страните са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Л.Х.Л., М.Д.К.. /**** на ответниците/ и В.И.Й.. /*** на ищеца/, които съдът кредитира, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

При оценка и анализ на гласните доказателства съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели, в частта, в която показанията им не почиват на техни лични преки възприятия, което ги дискредитира изцяло и ги прави негодни като доказателства за установяване на релевантни за делото факти. Съдът не кредитира показанията на последните и в съответните части, в които правят свои предположения или изводи, въз основа на споделеното им от страна по делото или от трети лица.

Свидетелят Л.Х.Л. сочи, че е имало възражения при приемането на документите от семейство К., които казали, че не са съгласни с тази сума, 3 били неудовлетворени, тъй като не била свършена работата – подготовка на документи за издаване на визи. Свидетелят посочва още, че имало възражение от страна на ответниците, не били съгласни с документите, които им се представят, като били съгласни да заплатят сумата от 5000 лв., ако е била свършена работата, за която са се разбрали, но нищо не било направено.

Свидетелката М.Д.К.. /**** на ответниците/ дава сведения, че семейството им и ищецът поддържат връзка от 2007 г. Свидетелката сочи, че не е сключван договор с ищеца, същият не е получавал възнаграждение, бил обезщетяван за пари, които са били изхарчени, заплатено било това, което е заплатил той, възстановявана му е била сумата, която е била изплатена от него. Свидетелката твърди, че ищецът и ***та му са предложили да помогнат за уреждането на документите за престоя в Република България на ответниците.

Свидетелката В.И.Й.. /*** на ищеца/ дава показания, че взаимоотношенията с цялото семейство К. датират от 2006 г. – 2007 г.

Свидетелката сочи, че е извършвала услуги, за което й е заплащано. Твърди, че процесният договор е сключен устно чрез разговор в приложението Месинджър - видео разговор на 09.06.2021 г. Твърди още, че в този разговор ответницата С. К. казала, че са получили заедно с К. разрешение да напуснат Австралия и ще пътуват за България и желае ищецът да се заеме, когато пристигнат в България, с окомпелктоването и изготвянето на всички документи, които са необходими за подаването на заявление за получаване на разрешение за пребиваване в България. Свидетелката твърди, че се уговорили ищецът да подготви абсолютно всички документи, като уговорили сумата, която ще се заплати от двамата ответници заедно - 5000 лв., като ответницата заявила, че ще заплатят сумата когато ищецът окомплектова документите в България. Свидетелката сочи, че отношенията между страните се влошили, което довело до предаване на документите в кантората на нотариус. При предаването на документите от семейство К. не постъпили възражения, прегледали всички документи и ги приели, като ответницата заявил, че ще заплати 5000 лева след като получат разрешение за пребиваване от служба „Миграция”.

Въз основа на представените доказателства по делото съдът намира, че между страните е сключен договор за изработка /договорът за 4 консултантски услуги представлява вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат и от умствен труд/. Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да извърши уговорената работа съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци, и да я предаде на възложителя, а за ответника – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ. Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното.

Законът задължава поръчващият да приеме изработеното, но само тази работа, която е съответна на уговореното – арг. чл. 264, ал. 1 ЗЗД.

Приемането като правно действие представлява на първо място фактическо получаване на изработеното и на следващо - признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливо изявление на поръчващия, че счита работата за извършена съобразно с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение, вкл. и когато недостатъците са скрити – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т. е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.

Съдът намира, че изпълнителят е изпълнил възложената му работа точно. За възложителя се поражда задължение да приеме /одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя. Видно от представения констативен протокол от 08.10.2021 г., по делото, ответницата С. Ф. К. изрично е приела представените й от ищеца документи, като не е направила възражение относно извършената работа /съдът не кредитира показанията на свидетеля Л.Х.Л., в частта, в която същият заявява, че е направено възражение по договора, доколкото такова не е отразено в представения по делото констативен протокол/. Приемането, 5 като правно действие, представлява: фактическо получаване на изработеното и признанието, че то съответства на поръчаното. Съдът намира, че приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че счита работата за съобразна с договора, че приемане означава одобряване. За да може да се даде на приемането значение на ободряване, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, съгласно уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция. Съдът намира за основателна претенцията на ищеца, предявена на основание чл. 79, ал. 1, вр.чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 5000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по процесния договор, доколкото в представения констативен протокол от 08.10.2021 г. изрично е записано волеизявлението на ответницата, че ще заплати сумата от 5000 след получаване на документите за пребиваване /от официалните власти/, като този размер се потвърждава и от показанията на свидетелите Л.Х.Л. и В.И.Й...