Решение № 525 от 08.10.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. К., 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510100355 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.4 вр. с ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че сключил дистанционно с “Н.” ООД, ЕИК:*** договор за потребителски кредит №*** от ***., по силата и съгласно условията на който кредиторът му предоставил съгласно чл.1 от договора потребителски кредит под формата на заем в размер на *** лв., със задължение за връщането й в срок до ***. В договора се посочвало, че лихвеният процент по кредита е 38.75%, а годишният процент на разходите (ГПР) 46.42%. В чл.4, ал. 3 от договора било предвидено, същият да бъде обезпечен в срок до края на следващия ден от сключване на договора с поне едно от следните обезпечения в чл.5, ал.1- Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 558.00 лева със срок на валидност до ***.. В чл.6, ал.1 от Договора била предвидена неустойка в размер на 420 лв.,в случай, че не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4, ал.3 от договора, като неустойката се начислявала на месец, считано от изтичане на срока по чл.4, ал.3. Неустоечната клауза по чл.6, ал.1, във вр. чл.4, ал.3 била в отклонение на закона, както и на основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските отношения и се явявала нищожна на основание чл.26 от ЗЗД. В случая неустойката представлявала допълнително предвидена скрита печалба за търговеца за сметка на потребителя извън уговорената под формата на договорна възнаградителна лихва. Като договорен подход неустойката целяла да се заобиколи забраната на чл.143, т.3 от ЗЗП, защото със задължението за представяне на обезпечение следвало, че кредиторът не извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърлял изцяло в тежест на последния последиците 1 от неизпълнението на това свое задължение. Това обуславяло извод, че неустойката излизала извън присъщите й по закон функции, както и била сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я правила нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона- чл.146, ал.1 от ЗЗП и на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Уговорката относно процесната неустойка противоречала и на чл.143, т.5 от ЗЗП, предвиждаща забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая с клаузата неустойка се заобикалял чл.19, ал.4 от ЗПК. При добавяне на "неустойката" към ГПР със стойност 46,42%, неговият размер значително надхвърлял пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които той се формирал и дали те са в съответствие с чл.19, ал.1 от ЗПК.

Налице било пълно разминаване между посочения в договора ГПР и действителния процент на разходите, който се изчислявал на годишна база.

Счита, че е налице противоречие с императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и предвид това и на основание чл.19, ал.5 от ЗПК, клаузата на чл.6, ал.1, във вр. чл.4, ал.3 от процесния договор за потребителски кредит следвало да бъде прогласена за нищожна. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи на основание чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД нищожността на клаузата на чл.6, ал.1, във вр. чл.4, ал.3 от договор за потребителски кредит №***/***., сключен между В. К. В., ЕГН-********** и “Н.” ООД, с ЕИК:*** като противоречаща на закона, а в случай че искът по чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД бъде отхвърлен да разгледа иска по чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД и да се прогласи нищожността на клаузата на чл.6, ал.1, във вр. чл.4, ал.3 от договора от Договор за потребителски кредит №*** от ***. сключен между В. К. В., ЕГН********** и ’’Н.” ООД, ЕИК:*** катопротиворечаща на добрите нрави.

Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът признава основателността на иска. Дължимите деловодни разноски ще заплати след като ищецът представи банкова сметка. Моли съда възнаграждението на процесуалния представител на ищеца да бъде определено от съда при съобразяване с правната и фактическа сложност на делото и с Решението на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

По делото няма спор, а и е представено заверено копие на договор за потребителски кредит №*** от *** г., сключен между “Н.” ООД като кредитор и В. К. В. като кредитополучател, по силата на който на ищецът е отпуснат потребителски кредит под формата на заем в размер на *** лв., с годишна лихва в размер на 38.75 %, ГПР- 46.42% като общо дължимата сума е 558 лв., платима на 5 месечни вноски, съгласно погасителния план по чл.11, ал.2 от договора, с краен срок за връщане на заема -*** г. В чл.4, ал.3 от договора е уговорено, че в срок до края на следващия ден от сключването му кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора 2 като банковата гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 558 лв. със срок на валидност от *** г. Според чл.6, ал.1 на договора, в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4, ал.3 в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в Общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 420 лв. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичане на срока по чл.4, ал.3. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план- чл.6, ал.5 от договора.

Приети по делото са Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредити на "Н." ООД.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Исковете за нищожност на клаузата на чл.6 от договора за потребителски кредит №*** са с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т.е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ГПК и на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК и ЗЗП.

Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК е нищожна – чл.21, ал.1 от ЗПК.

Съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства, а според чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Според Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСTK, добрите нрави са морални норми, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или следват от тях. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като се отчита естеството и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнението на задължението (съществено или за незначителна негова част); съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др.

Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с 3 потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая уговорената в чл.6, ал.1 от процесния договор за потребителски кредит неустойка за непредставяне на гаранция по чл.4, ал.3 съдът счита за нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Това е така, тъй като начисляването й не е свързано с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума, което е в основата на тази форма на обезпечение съгласно чл.92 от ЗЗД. С разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗПК кредиторът има установено задължение преди сключване на договора за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. По съществото си неустойката е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, с която се увеличава стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, което съответства и на чл.143, ал.2, т.5 от ЗПК. С процесната клауза за неустойка се цели и заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която ограничава максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Посочените в договора проценти на възнаградителната лихва и на годишния процент на разходите, не съответстват на действително уговорените, тъй като размерът на неустойката не е включена като разход по кредита. Така с посочването в договора на ГПР, който не е формиран при спазването на чл.19, ал.1 от ЗПК и отразява по-нисък ГПР от действителния, с което дължимата обща сума е в по-малък размер от действителния, се създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Противоречието между процесната клауза за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на процесния договор от което следва, че не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗЗД в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл.6 от договора. Предвид изложеното предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50.00 лв. за държавна такса. В производството на ищеца са предоставени безплатни правни услуги от Еднолично адвокатско дружество "Б." чрез адвокат Б. Б. при условията на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв съобразно договора за правна защита и съдействие от 30.11.2023 г. Съдът като взе 4 предвид задължителното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело №С438/22 /, според което съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при съобразяване с материалния интерес– 420 лв., че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като съдебната практика по доводите за недействителност на клаузата на договора за потребителски кредит е многобройна и непротиворечива, че производството е приключило в едно съдебно заседание, в което пълномощникът на ищеца не се е явил и не са събирани доказателства намира, че следва да бъде определено възнаграждение за адвокатска защита в размер на 360 лв. с ДДС, доколкото адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, което възнаграждение да бъде заплатено от ответника.