Определение № 847 от 13.02.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 847 гр. Варна, 13.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20253100500251 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 523/03.01.2025г. по описа на РСВарна, подадена от В. Ф. В., чрез процесуалния й представител адв. Д. Г., срещу определение № 14184/14.12.2024 г. постановено по гр. дело № 9752/2024 г. по описа на РСВарна, с което производството по гр.д.№ 9752/24г. по описа на ВРС е прекратено, като недопустимо.

Жалбоподателят счита обжалваното определението за неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че към датата на подаване на исковата молба за нея е бил налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като правото й на собственост е било застрашено от претенциите на ответника, че е придобил имота й по давност.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба, подаден от В. Д. П., чрез процесуалния му представител адв. Д. А., с който изразява становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от В. Ф. В. срещу В. Д.

П. отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Варна, находящ се в с.о. „Зеленика", с площ на имота

637 кв.м.,при граници имоти

№№***;***;***;***;***;10135.5545.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК от В. Д. П. е постъпил писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на предявения срещу него иск, с оглед липсата на правен интерес от воденето му за ищеца. Сочи, че е подал пред община Варна молба за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка на процесния имот, но е 1 установил, че е допусната техническа грешка при идентифицирането на имота, поради което е депозирал Заявление до Кмета на Община Варна с рег.№АУ071410ВН_006ВН от 16.08.2024г., с което е оттеглил заявлението си с вх.№АУ071410ВН/19.07.2024г. за заверка на молба-декларация за снабдяване с документ за собственост и издаване на удостоверение от Кмета на Община Варна. Получил е Писмо №АУ081410ВН_010ВН от 11.09.2024г., с което е бил уведомен, че документите са предоставени за получаване в Центъра за административно обслужване на Община Варна, като е изтеглили всички подадени от него документи, ведно с молбата-декларация, без същата да е била заверена от Кмета на Община Варна и е преустановил процедурата по снабдяване с документ за собственост на процесния имот. Не оспорва правото на собственост на ищеца върху процесния имот. Счита, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска и моли производството по делото да бъде прекратено.

Съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.

275, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното частно производство е внесена. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт /определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото/, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което съдът приема, че частната жалба е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ГПК, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

Правният интерес на ищеца, за предявяване на иска е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, от момента на предявяването на иска до приключването на устните състезания.

Съгласно Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК по тълк. дело № 8/2012 г. правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая ищцата обосновава правен интерес за предявяване на иска, с оглед стартиралата от ответника процедура за снабдяване с констативен нотариален акт за процесния имот. В отговора към исковата молба ответникът заявява, че не оспорва твърденията на ищцата, че тя е собственик на процесния имот, като изрично сочи, че поради техническа грешка е подал документи пред общината относно имота на ищцата, които е оттеглил. Видно от писмо рег.

№АУ071410ВН_015ВН Община Варна е върнала на ответника В. П. на 16.09.2024г. подадените от него документи. Следователно не е налице правен спор за процесния имот между страните по делото. Поради липса на правен интерес за ищцата от предявяване на отрицателен установителен иск, за която предпоставка съдът следи служебно в хода на цялото производство, производството по гр. дело № 9752/2024 г. по описа на РС-Варна следва да бъде прекратено.

Крайният извод на ОС-Варна е за неоснователност на подадената въззивна частна жалба. Обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на делото, право на разноски има В. Д. П.. На възстановяване подлежат действително сторени разходи за разноски във връзка с делото. В настоящия случай по делото не са представени доказателства за действително сторени от В. П. разходи за разноски, следователно разноски не му се следват.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. № 523/03.01.2025г. по описа на РС-Варна, подадена от В. Ф. В., чрез процесуалния й представител адв. Д. Г., срещу определение № 14184/14.12.2024 г. постановено по гр. дело № 9752/2024 г. по описа на РСВарна, с което производството по гр.д.№ 9752/24г. по описа на ВРС е прекратено, като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 274, ал.

3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3