Решение № 96 от 23.03.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Ловеч, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20214310101458 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Н. П. Д. от гр. Ловеч, чрез пълномощник адв. М.М., против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, в която се твърди, че ищецът е страна по договор за заем № 3823812, подписан с „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 08.05.2020 г., като съгласно чл. 2 от договора за заем трябва да върне сумата по кредита в размер на 562.70 лева, при сума на получаване 500.00 лева, при годишен процент на разходите /ГПР/ - 40.89%, годишен лихвен процент – 35.00%, при срок на кредита от 17 седмични вноски. Посочва се, че във връзка с чл. 4 от договора за заем, ищецът сключил с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № 3823812, по силата на който трябвало да заплати на посоченото дружество сумата от 304.30 лева, платими разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 17.90 лева, с общо задължение по договора за заем и допълнително сключения във връзка с него договор за предоставяне на поръчителство в размер на 867.00 лева.

Ищецът счита, че договорът за предоставяне на поръчителство, според който трябва да върне сумата в размер на 304.30 лева, е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Изтъква, че посоченият договор е нищожен като противоречащ на добрите нрави по смисъла чл. 26 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като се 1 достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации и злепоставяне на неговите интереси с цел извличане на изгода за кредитора. Ищецът счита, че същият договор е и неравноправен по смисъла на чл. 143 т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез него в размер на 304.30 лева не е включена в годишния процент на разходите. В договора за заем, ГПР е в размер на 40.89%, а чрез включването на възнаграждението, предвидено по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 304.30 лева, действителният годишен процент на разходите би бил различен от посочения размер, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Не бил установен механизма, по който е изчислен този процент и по-конкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него. Счита, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Поради невключване на уговорката за заплащане на поръчителство в посочения потребителски договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.

Това от своя страна означавало, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на чл. 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора за поръчителство в неговата цялост.

На следващо място, ищецът изтъква, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната, при което ищецът счита, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, кредиторът плаща вземането сам на себе си. Според ищеца, със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство.

Също така, ищецът счита, че е налице и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Позовава се на чл.

3 от Директивата, че неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директивата е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена 2 клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквито в случая били клаузите в договора за поръчителство.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, ищецът моли да се прогласи нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство № 3823812, сключен между него и ответника „Файненшъл България“ ЕООД.

Претендира присъждане и на направените разноски в настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, чрез пълномощник ст. юрисконсулт Мирела Кожухарова, с който моли за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан, както и за присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В отговора са изложени подробни аргументи срещу доводите на ищеца за нищожност на договора за поръчителство на заявените основания.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява. В депозирано писмено становище, процесуалният му представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Представил е списък на разноски, в който претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1 от Закона за адвокатурата.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не е ангажирал друго становище, освен изразеното в отговора.

От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Установява се, че на 08.05.2020 г. е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за паричен заем № 3823812 между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, и ищеца Н. П. Д., в качеството на заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 500.00 лева, представляваща потребителски заем. Договорен е размер на двуседмична погасителна вноска, срок на заема – 34 седмици и брой вноски – 17. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 35.00 % и годишен процент на разходите - 40.89 %. Страните са уговорили, че общата сума, която е дължима от заемателя, е 562.70 лева, състояща се от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора и изчислена към момента на неговото сключване.

Съгласно клаузата на чл. 4 от договора, заемателят се задължил в срок до три дни от сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, отговарящи на определени изисквания, банкова гаранция с бенефициер заемодателят, в размер на цялото задължение по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията, или одобрено от заемодателя дружествопоръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Установява се, че на 08.05.2020 г., между ищеца /потребител/ и „Файненшъл България“ ЕООД /поръчител/ е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с № 3823812, по 3 силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, както следва: 1. Задължение за връщане на заемната сума в размер на 500.00 лева; 2. Задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3. Задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари.

В Договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила, в случай че потребителят - заемател не изпълни задължението си по сключения договор за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

В чл. 3 ал. 1 от договора за поръчителство е уговорено, че за поемане на задължението на потребителя по договора за паричен заем, същият дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 304.30 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 17.90 лева, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател, и ищеца, като заемател, в резултат на сключения между тях договор за паричен заем № 3823812/08.05.2020 г., по силата на който заемодателят е предоставил на ищеца паричен заем, а той се е задължил да го върне. Установи се по делото, че във връзка с този договор за паричен заем е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 3823812/08.05.2020 г., по който е уговорено заплащане на възнаграждение, дължимо от ищеца в полза на ответника – поръчител, който се е задължил да поеме задълженията му по договора за паричен заем.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване нищожност на сключения договор за предоставяне на поръчителство.

Искът е допустим, тъй като е предявен между страните по договорно правоотношение и при наличие на правен интерес от търсената с него защита, доколкото при положително съдебно решение неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума на ищеца.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съдът намира, че процесният договор за поръчителство е недействителен поради накърняване на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Понятието „добрите нрави” по смисъла на чл. 26 ал.

1, пр. 3-то от ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански и 4 търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Добрите нрави са коректив, целящ да осуетят злоупотребата с принципа за свободата на договарянето, която не е неограничена. Посредством тях, законодателят ограничава приложното поле на автономията на волята и свободата на договарянето, като целта е да се защитят от неравноправно третиране икономически слабите участници в гражданския оборот.

Неспазването на добрите нрави е основание за нищожност на съответната клауза.

От приложения договор за паричен заем, във връзка с който е сключен договора за поръчителство, се установи, че задължението на заемателя, отнасящо се до осигуряването на поръчителство, не е определено като предварително условие за сключване на договора, каквато е обичайната практика. Това противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство, което от своя страна води до оскъпяване на кредита. Освен това, от уговорката в чл. 4 от договора за паричен заем е видно, че заемодателят предварително е определил, че дружеството-поръчител следва да бъде одобрено от него, при което за заемателя не е предвидена възможност да посочи поръчител, различен от одобрен от заемодателя. Именно тук следва да се отбележи факта, установен от извършената служебна справка в Търговския регистър, че едноличен собственик на капитала на поръчителя "Файненшъл България" ЕООД е заемодателят по договора за заем – "Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на ответника "Файненшъл България" ЕООД са гаранционни сделки, каквато е и процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "Файненшъл България" ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала "Изи Асет Мениджмънт" АД. В случая търговецът – кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия. Поради изложеното, съдът приема, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се прогласи за нищожен, поради накърняване на добрите нрави. На практика със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19 ал.