Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 27.01.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 796/2021
Вид
Решение № 49
Подписан
27.01.2022
В сила
27.01.2022
Състав
Николай Грънчаров, Габриела Тричкова, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.109 · Закон за собствеността
  • чл.32 · Закон за собствеността
  • чл.32, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.84 · Закон за собствеността
  • чл.323 · Наказателен кодекс
  • чл.323, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.413 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Благоевград, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20211200500796 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото в.гр.д.№796/2021г. по описа на Окръжен съд-Благоевград е образувано по въззивна жалба подадена от В. АЛ. Д., с ЕГН ********** и К. С. Д., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес с.Т. общ. Х., действащи чрез пълномощника си адв.

А.К.-М. против Решение №8221/28.06.2021г. постановено по гр.д.№150/2020г. по описа на Районен съд-Гоце Делчев.

Във въззивната жалба се излага, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

Твърди се, че районния съд не е обсъдил правилно събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени са избирателно част от същите, а други изобщо не са обсъдени.

Поддържа се довод, че е правилен подхода на първата инстанция, съгласно приетото в ТР № 13/10.04.2013г. на ВКС по тълкувателно дело № 13/2012г. ОСГК, че в производството за разпределение на съсобствен имот по чл.32, ал.2 от ЗС, съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, но неправилно РС Гоце Делчев е определил квотите на съсобственост на страните. Излага се, че изводите на съда, че ответниците са добросъвестни владелци и са придобили по давност 985 кв.м. от процесния имот въз основа на давностно владение са неправилни и в противоречие със събраните по делото доказателства. Заявено е, че по силата на нотариален акт № 168, том I, дело № 272 от 27.03.1995г. на РС Гоце Делчев, ищците са станали собственици на 900 кв.м. от процесния имот. Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че правото на собственост на 148 кв.м. от тях е изгубено и придобито от ответниците. В тази връзка се твърди, че от влязлата в сила присъда и показанията на свидетелите ясно и недвусмислено се установява, че владението не е спокойно, тъй като е установено и поддържано не по установения от закона ред, т.е с насилие. Същото не е явно, тъй като е поддържано по скрит начин, като не е и несъмнено, тъй като тримата ответници не са упражнявали фактическа 1 власт с намерение за своене. Твърди се, че не е отчетено от съда обстоятелството, че възражението за придобиване на целия имот, а не на част от него е направено само от ответника М.А., който именно е осъден с влязлата в сила присъда и който е установил и поддържал владение върху 148 кв.м. не по установения от закона начин, с насилие. Излага се, че извършените действия по упражняване на фактическа власт от страна само на ответника А. не са разкривали намерение за своене спрямо ищците. Поддържа се довод, че при постановяване на решението РС Гоце Делчев неправилно е игнорирал разпоредбите на чл.300 от ГПК и чл.413 от НПК, като неправилно е заключил, без да обсъди правилно доказателствата по делото, че фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС е изпълнен в лицето на ответника М.А..

С оглед изложеното в жалбата, се иска да бъде отменено постановеното решение от РС Гоце Делчев, като неправилно и незаконосъобразно, като бъде постановено решение с което да бъде извършено разпределение на ползването на процесния имот съобразно притежаваните от страните дялове при квоти съгласно предложения вариант от основното заключение на вещото лице, както следва: 900/1737 кв.м. общо за ищците, които са придобити от тях на основание прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и 837/1737 кв.м. от описания имот общо за ответниците на основание наследство от баща им А.С. А. и давностно владение, упражнявано от техния наследодател. Претендира се присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции по представените списъци по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба единствено от ответника М. ИЛ. А.. В същия се излагат аргументи, че изложените доводи в жалбата са неправилни, тъй като възприетите от съда относими факти, а именно каква е общата площ на имота, предмет на делото, каква част от имота се владее от страните, от кога и на какво основание е владението, каква е границата между частта на ищците и тази на ответниците почиват изцяло на събраните доказателства. Излага се, че наведените оспорвания на всички тези факти във въззивната жалба, са неправилни. Поддържа се, че твърдението на ищците, че след изповядване на сделката те са влезли във владение на 900 кв.м. от посочения имот, е изцяло необосновано, поради това, че самостоятелен имот с площ от 900 кв.м., така както се твърди не съществува и няма как да бъдат определени границите на такъв. Посочва се, че постановеното решение е правилно и изцяло е съобразено със събрания доказателствен материал по делото.

Моли се за потвърждаване на първостепенния съдебен акт като правилен и законосъобразен и присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателите не се явяват, не се представляват. С писмено становище, подадено от пълномощника им се поддържа подадената въззивна жалба, като по същество се иска да бъде уважена същата като основателна и доказана.

Въззиваемите К.К. и Й.А., редовно призовани не се явяват, не се представляват, не изразяват становище по подадената въззивна жалба.Въззиваемият М.А., редовно призован не се явява, представлява се от пълномощник, който оспорва жалбата на основанията изложени в писмения отговор, като прави искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Представя и писмено становище в подкрепа на заявената позиция.

По делото пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-Гоце Делчев е сезиран с искова молба подадена от В. АЛ. Д. и К. С. Д., двамата от с. Т. обл. Бл. против М. ИЛ. А., К. ИЛ. К. и Й. ИЛ. А., тримата от с.Т. обл. Бл., с искане да бъде разпределено между ищците и ответниците ползването на Поземлен имот с имот планоснимачен номер 18 /осемнадесет/ по невлезлия в сила кадастър на село Т. общ.

Х., област Благоевградска, с площ за целия поземлен имот от 1560 /хиляда петстотин и шестдесет/ квадратни метра, при съседи за имота: от изток - пл. № 15 и 14, от запад - улица, от север - пл. № 19 и от юг пл. № 17, при следните квоти: 900/1560 квадратни метра от 2 описания поземлен имот - за двамата ищци, на основание прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и 660/1560 квадратни метра от описания поземлен имот за тримата ответници, на основание наследство от баща им А.С. А. и давностно владение, упражнявано от техния наследодател А.С. А. в периода от 1995 година до смъртта му (23.01.2019 г.), а след неговата смърт - от неговите наследници, ответниците по делото.

Направено е искане да им бъдат присъдени и направените по делото съдебни разноски.

Твърди се от ищците, че са съпрузи от 28.04.1989г., като с нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане № 168, том I, дело № 272/1995 г. на PC Гоце Делчев, първият ищец придобил дворно място, находящо се в застроената част на с.

Т.общ.Х.обл. Бл., с площ от 900 кв.м., при съседи: улица, М.Ч., И. А. и К.Б., срещу задължение за грижи и издръжка. Излага се, че имота е придобит от двамата при режим на съпружеска имуществена общност. През 1997 г. на основание разрешение за строеж № 3 от 20.01.1997 г., ищците изградили в имота жилищна сграда, в която живеят и досега.

Останалата част от имота с площ от 660 кв.м. е бил собственост на И. С. А. (А.С. А. съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена), който е син на праводателя на ищците С.А. А.. След смъртта на И. А. частта от 660 кв.м., находяща се в южната част на имота продължила да се ползва от неговите наследници - ответниците по делото. Излага се, че за с. Т. няма влязъл в сила кадастър, но по невлезлия в сила кадастър на село Т., обл. Благоевград придобитият от ищците имот с площ от 900 кв.м. попада в северната част на поземлен имот с пл. № 18, целият с площ от 1560 кв. м., а останалата част от ПИ, с площ от 660 кв. м., ползван от ответниците, попада в южната част на същия ПИ.

Твърди се, че след придобиване на дворното място, през 1996г. по искане на ищците от страна ОбА Х. била поставена границата между придобития от тях имот и съседния имот на И. А. в присъствие на двете страни, като никой не възразил. Впоследствие се сочи, че сина на И. А., М.А. започнал да създава проблеми относно начина на ползване на имота. През м.10.2002г. ответника М.А. започнал да изгражда ограда от циментови колове и мрежа, като навлязъл в ползваното от ищците дворно място, за което първия ищец сигнализирал органите на прокуратурата. Твърди се в исковата молба, че с присъда № 296/18.05.2004г. постановена по НОХД № 432/2003г. по описа на РС Гоце Делчев ответника М.А. е признат за виновен в това, че през м. 10.2002г. в с.Т., самоволно не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от В. АЛ. Д. свое предполагаемо право, като е навлязъл в имота на Д. и е построил ограда от бетонови колове в имот пл.№ 18 по плана на с.Т., като извършеното не е маловажен случай – престъпление по чл.323, ал.1 от НК, поради което е осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в полза на държавата в размер на 100,00 лв., като изтърпяването на наказанието е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. Заявено е в молбата, че страните не могат да се разберат относно ползването на съсобственият им недвижим имот, поради което е предявен иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор, в който застъпват становище за недопустимост на иска, тъй като процесния имот е собственост на тримата ответници. Сочат, че правото на собственост са придобили по наследство от общия им наследодател, техния баща А.С. А., бивш жител на с.Т., починал на 23.01.2019г., който ползвал имота повече от 50 години, като никой включително и дядо им не е оспорвал това право на баща им. Твърдят, че дядо им С. А. е притежавал имот съседен на техния, който е с пл.№ 15. Заявяват в отговора, че ищците по делото не са съсобственици на имота, за който искат разпределение на ползването. Излагат, че представената от ищците скица на имот № 18, в която имота е разделен на две части, не съответства на плана на село Т.. Имота по невлезлия в сила план на село Т. е отразен като един и разделителна линия не съществува в плана на селото, за което ответниците от своя страна представят скица. Представеното от ищците копие от разписен лист за имот № 18 също не съответства на оригинала на разписната книга. В оригинала срещу имот № 18 е изписано само името на И. С.ов А. и липсва дописване на друго име. Предвид изложеното, оспорват посочените документи, като са направили искане за откриване на нарочно производство по оспорване истинността им.

Твърдят, че построената в имота жилищна сграда е изградена без тяхно съгласие и разрешение за строеж № 3 от 1997 г. не се отнася до имот № 18.

Въз основа на събраните от първостепенния съд писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

3

С нотариален акт № 168, том I, дело № 272 от 27.03.1995 г. на Районен съд гр. Гоце Делчев, С.А. А. прехвърлил на внука си ищеца по делото В. АЛ. Д. собствеността върху дворно място, находящо се в застроената част на с.Т., общ.Х., обл. Софийска с площ от 900 кв.м., при съседи: улица, М.Ч., И. А. и К.Б., срещу досега полагани грижи и издръжка и задължението на приемащия имота да му осигури цялостна издръжка и гледане до края на живота на прехвърлителя. Тъй като имота е прехвърлен по време на брака на В.Д. с К. С. Д., сключен на 23.04.1989 г., то задължения по договора, съответно и права на собственост върху имота са възникнали и за съпругата му / удостоверение за граждански брак издадено въз основа на акт № 4 от 23.04.1989г. от Общ. Х..