Решение № 7726 от 30.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7726

***, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110113956 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 3012/19.01.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание ***и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за заплащане на сумата от общо от 9 723,73 лв., от която: 4 735,65 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 24.01.2023 г. до 08.03.2023 г. и 4 988,08 лв., представляваща обезщетение в размер на разликата между получаваното трудово възнаграждение преди прекратяване на трудовото правоотношение с ответника и получаваното трудовото възнаграждение при новия работодател за периода от 09.03.2023 г. до 24.07.2023 г., както и с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 2 734,41 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 29 дни, ведно със законната лихва върху всяка главниците от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2023 г. до окончателното им заплащане.

Ищецът А. А. Г. твърди, че считано от 06.08.2020 г. се намира в трудово правоотношение с ответника ***, в рамките на което е заемал различни длъжности, а именно: първоначално „*** а впоследствие след успешно преминаване на различни курсове на обучение „***, „**** а считано от 01.09.2022 г. и длъжността ***. Поддържа, че на 16.01.2023 г. е констатирана липса от оборота на ресторанта за 15.01.2023 г., в който е било работното му място, което му е вменено във вина от страна на ответния работодател, поради което със заповед № 3012/19.01.2023 г., връчена му на 23.01.2023 г., на основание чл. 188, т.

3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ същият му е наложил дисциплинарно наказание *** Оспорва да са налице „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т.

7 КТ, излагайки подробни съображения в тази насока. Конкретно посочва, че съгласно графика за м. януари 2023 г. на 15.01.2023 г. не е бил на смяна, а освен това е ползвал болничен, като първият ден, в който се е явил на работа е 16.01.2023 г., когато му е предадена касата от предния ден – 15.01.2023 г., поради което счита, че не следва да носи отговорност за нещо, което не му е поверено за отчет, още повече, че на 15.01.2023 г. се е намирал извън територията на ресторанта. Сочи, че съгласно длъжностната характеристика 1 на заеманата от него длъжност не следва да носи отговорност за необосновани липси в ресторанта, тъй като тя има подчертано различни функции – управление на човешките ресурси, позовавайки се на издадено му пълномощно от страна на работодателя. Твърди, че задължение за съхраняване на оборота има мениджърът, който през конкретния ден – 15.01.2023 г. е бил на смяна. Заявява, че не е установено именно той да е причинил липсата в оборота, поради което оспорва да е извършил вмененото му нарушение в тази насока.

Допълва, че не е налице и второто такова, изразяващо се подправяне на подписи на ресторантски работници и мениджъри върху актове за начет, твърдейки, че умело и професионално се е справял с възложените му трудови функции, позовавайки се на факта, че многократно е повишаван на по-висока длъжност, още повече, че не става ясно кои точно актове за начет работодателят има предвид да е подправил. Оспорва и третото вменено му със заповедта нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че по време на ползване на отпуск поради временна неработоспособност не е спазил предписания му домашен амбулаторен режим и е видян в нощен клуб във видимо добро състояние да танцува и да се забавлява, мотивирайки се, че по график той не е бил на смяна по това време на денонощието. Сочи, че сам избира как да уплътнява времето си по време на ползването на болничен, поради което така вмененото му поведение не представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Счита оспорената заповед за немотивирана, което според него е самостоятелно основание за незаконосъобразност на същата. Позовава се и на неспазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ – за изслушване и изискване на писмени обяснения от страна на работодателя. Посочва, че поради незаконосъобразността на уволнението, дължимото му обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ е било неоснователно прихванато от страна на работодателя с начислено му от него обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. Допълва, че брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението му – м. декември 2022 г. възлиза на 3 130,00 лв., което служи като основа и за претендираното от него обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в общ размер на 4 735,65 лв., начислено за периода от 24.01.2023 г. до 08.03.2023 г. Допълва, че считано от 09.03.2023 г. започва работа при друг работодател, при който получава по - ниско трудово възнаграждение, поради което претендира разликата между получаваното трудово възнаграждение преди прекратяване на трудовото правоотношение с ответника и получаваното трудовото възнаграждение при новия работодател в общ размер на 4 988,08 лв. за периода от 09.03.2023 г. до 24.07.2023 г.

При така изложените доводи за незаконосъобразност на наложеното му със заповед № 3012/19.01.2023 г. дисциплинарно наказание ***моли съда да го признае за незаконно и да го отмени, като му присъди обезщетение за оставане без работа в размер на 4 735,65 лв. за периода от 24.01.2023 г. до 08.03.2023 г., обезщетение в размер на разликата между получаваното трудово възнаграждение преди прекратяване на трудовото правоотношение и получаваното трудово възнаграждение при новия работодател в размер на 4 988,08 лв. за периода от 09.03.2023 г. до 24.07.2023 г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 29 дни в размер на 2 734,41 лв. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че предпоставките за налагане на процесното дисциплинарно наказание ***са били налице. В тази връзка посочва, че съгласно т. 7 от допълнително споразумение № 2823/01.09.2022 г. към трудов договор № 32269/06.08.2020 г., по силата на което ищецът е заел длъжността ***, служителят отговаря за финансовите резултати на ресторанта, за направените разходи от ресторанта и за резултатите от вътрешните отчети на ресторанта, а освен това съгласно т. 3 на § II „Основни отговорности, присъщи за длъжността“ от длъжностната характеристика управителят отговаря за необосновани липси в ресторанта, поради което оспорва ищецът Г. да не следва да носи отговорност за констатирани такива. Допълва, че наред с това той е бил отговорен и за опазване на имуществото на ресторанта, точното попълване на всички финансови и 2 оперативни отчети, както и за реда и финансовата дисциплина, както и, че ирелевантно е дали той е бил на работа в деня на констатиране на липсата. Счита, че именно ищецът е имал задължение да следи и контролира всички служители в ресторанта по отношение на касовата наличност, без значение дали съхранението на оборота е било поверено на някой от мениджърите, които са били на смяна в рамките на конкретния ден, или не. Заявява, че при явяването му на работа на 16.01.2023 г. в присъствие на ищеца е извършена финансова ревизия и е констатирана необоснована липса от касовата наличност на ресторанта в размер на 6 188,22 лв. за 15.01.2023 г., което е станало повод работодателят да поиска писмените му обяснения по реда на чл. 193 КТ, на което той е отговорил, без да посочи на какво според него се дължи констатираната липса в касовата наличност в ресторанта. В тази връзка посочва, че са налице предпоставките за реализиране на имуществената му отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като ищецът е лице, на което е възложено осъществяването на отчетнически функции. Счита, че подправянето на подписи на служители на ресторанта също представлява тежко дисциплинарно нарушение, за което на ищеца са поискани писмени обяснения, каквито той е дал. Допълва, че при наличието на представен от ищеца болничен лист № Е 20223863726/09.01.2024 г., издаден от ***а, с който му е поставена диагноза ***, той си е позволил да се забавлява в нощен клуб на 13.01.2023 г. в 18:16 часа, позовавайки се на дадени от негов колега обяснения – И. Г. У. който лично го е видял, поради което оспорва същият да е бил болен, респ. да е имало основание за издаване на болничния лист, който работодателят е оспорил пред ТЕЛК и НЕЛК. Твърди, че внимателно е съобразил тежестта на всяко едно от извършените нарушения на трудовата дисциплина – допускане на необоснована липса на касовата наличност, подправяне на подписи на служители в актовете за начет и неспазване на отредения в болничния лист амбулаторен режим на лечение, които квалифицира като тежки по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, достигайки до извод, че те обуславят налагането на най тежкото дисциплинарно наказание *** Счита, че е спазил процедурата по чл. 193 КТ, а освен това заповедта е в достатъчна степен мотивирана, съдържаща точно посочване на всяко едно от нарушенията, които му се вменяват. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение от 17.03.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор № 32269/06.08.2020 г., изменен с 3 броя допълнителни споразумения съответно от 01.12.2021 г., от 01.05.2022 г. и от 01.09.2022 г., в рамките на което последно ищецът е заемал длъжността ***, като със заповед № 3012/19.01.2023 г., връчена му на 23.01.2023 г., същото е било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание *** Не се спори още, че последният ден, който обхваща отпуска за временна неработоспособност на ищеца, е 15.01.2023 г., а първият ден, на който той се е явил на работа, е 16.01.2023 г.

Нещо повече, така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – трудов договор № 32269/06.08.2020 г., 3 броя допълнителни споразумения към него съответно от 01.12.2021 г., от 01.05.2022 г. и от 01.09.2022 г., както и заповед № 3012/19.01.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание ***

От съдържанието на трудовия договор се установява, че работникът има право на платен годишен отпуск от 20 работни дни, а видно от последно сключеното между страните допълнително споразумение № 2823/01.09.2022 г. между страните е постигнато съгласие за 3 изменение на трудовото правоотношение, като считано от 01.09.2022 г. служителят е приел да изпълнява длъжността *** с място на работа – ресторантите на работодателя на територията на страната и конкретно посочено работно място – ресторант *** находящ се на адрес: ***, при уговорен размер на основното трудово възнаграждение от 1 866,40 лв., както и допълнително такова за продължителна работа и професионален опит в размер на 33,60 лв.

Като част от вменените му трудови задължения се предвижда, че служителят е длъжен да изпълнява задълженията, описни в длъжностната характеристика, носи отговорност като длъжностно лице по безопасност в ресторанта, който управлява, отговаря пред работодателя за цялостна организация и правилно протичане на трудовия процес в ресторанта съобразно изискванията на длъжностната характеристика, отговаря за финансовите резултати на ресторанта, който управлява, отговаря за изпълнение на бюджета на ресторанта, който управлява, отговаря за направените разходи от ресторанта, който управлява, отговаря за резултатите от вътрешните отчети на ресторанта, който управлява, отговаря пред всички институции за спазване на законовите изисквания за ресторанта, който управлява и др.