Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5456 от 05.05.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2809/2023
Вид
Определение № 5456
Подписан
05.05.2023
Състав
Кристиана Кръстева

Цитирани разпоредби

  • чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 159 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 159, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 212 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5456 гр. Варна, 05.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20233110102809 по описа за 2023 година

Производството е по реда на АПК.

Образувано е след разделяне от производството по гр. д. № 16672/2022г. по описа на ВРС, XIV състав, и отделянето за разглеждане в отделно производство на жалба на В. Д. Т., която е прието, че е подадена срещу мълчалив отказ на кмета на Община Варна да се произнесе по жалба вх. № РД22007499ВН-007/03.08.2022г., с която се иска да се обяви нищожност на Заповед № Г-ПР6 /17.01.2022г. на кмета на район „Аспарухово" за ПИ № 3312 по ПНИ на местност „Боровец – Север“ с площ от 826кв.м.

С определение № 11316/08.12.2022г. по адм. д. № 11300/2022г. по описа на ВАС, четвърто отделение, е оставено в сила определение № 2866/07.10.2022г., постановено по адм. дело № 1966/2022г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, в която е прекратено производството по делото във връзка с оспорване на мълчалив отказ на кмета на Община Варна да се произнесе по молба № РД-22-9400-84/13, с искане за отмяна на заповеди на кмета на район Аспарухово по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които е наредено възстановяване право на собственост при условията на пар. 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследник на А. Н. С.:

Стоян Петков Лазаров.

Със същото определение на ВАС е отменено определение № 2866/07.10.2022г., постановено по адм. дело № 1966/2022г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, в която е прекратено производството по делото по искане за прогласяване на нищожност на 19 бр. заповеди, издадени от кмета на район Аспарухово, с които е възстановено право на собственост при условията на пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследник на А. Н. С.: Стоян Петков Лазаров. След връщане делото на Административен съд Варна, с определение № 3590/19.12.2022г. производството по него е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - гр. Варна.

Настоящото производство има за предмет жалба подадена от В. Д. Т. с искане за прогласяване нищожността на Заповед № Г-ПР- 6 /17.01.2022г. на кмета на район „Аспарухово" за ПИ № 3312 по ПНИ на местност „Боровец – Север“ с площ от 826кв.м., а не мълчаливия отказ на кмета на Община - Варна да се произнесе по жалбата от 03.08.2022г., както е посочено в определението за разделяне на жалбите срещу всяка една от издадените на основание пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ заповеди на кмета на район Аспарухово.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Такъв е настоящият случай.

Според чл. 147, ал. 1 АПК, правото на оспорване на административните актове принадлежи на гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или 1 застрашени от него или за които той поражда задължения.

Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, като доказателствената тежест се носи от оспорващия. За наличието й съдът следи и служебно, в който смисъл е трайната и константна съдебна практика.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ установява кои лица са материално-правно легитимирани в производството по възстановяване собствеността на земеделски земи -„собствениците или техните наследници".

След извършената проверка по чл. 159 АПК съдът намира, че жалбата е недопустима като подадена от лице, което не разполага с активна процесуална легитимация да обжалва административния акт - Заповед № Г-ПР- 6 /17.01.2022г. на кмета на район „Аспарухово", защото жалбоподателят не е нейн адресат и тази заповед не засяга, нарушава или застрашава негови права, свободи или законни интереси. Съответно и не поражда задължения за него.

С обжалваната заповед кметът на „Район „Аспарухово" към Община Варна е наредил на основание пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на Решение № 879/08.05.2002г. на ПК - гр.

Варна, да бъде възстановено правото на собственост при условията на пар. 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследника на А. Н. С. - Стоян Петков Лазаров за ПИ с идентификационен № 3312 по влязъл в сила ПНИ на с.о. „Боровец север", землище кв. „Галата", Варна.

С Решение № 879/08.05.2002г. ПК - гр. Варна е признала и възстановила правото на собственост на наследниците на А. Н. С. върху 6 бр. ниви в землището на кв.

„Галата".

Съгласно приложеното удостоверение за наследници А. Н. С. има един наследник - син М. А. Н. С нотариално завещание от 29.03.2011г. Милко Асенов Н. е завещал на Стоян Петков Лазаров цялото си движимо и недвижимо имущество.

В случая жалбоподателят обосновава правния си интерес от подадената жалба с това, че с договор от 28.01.1994г. е закупил от М. А. Н. % от наследството на баща му А.

Н. С., поради което въпреки че не е наследник, то същият е съсобственик на наследството. Счита, че като купувач на наследството е носител на прехвърлените му наследствени права, включващи и тези по чл. 151 ЗИН /отм./, доколкото с решение № 784/21.01.1994г. ВС на РБ е отменил присъдата на А. Н. от 29.04.1945 г. по НОХД № 10/1945 г. на Народния съд, с която е постановена конфискация на цялото му имущество.

Договорът за продажба на наследство е уреден в нормата на чл. 212 ЗЗД, съгласно която лице - наследник може да продава наследствените си права като съвкупност от права и задължения с писмен договор с нотариално заверени подписи, доколкото в наследството има недвижими имоти. С прехвърлянето на наследствените права наследникът не губи качеството си на наследник и това качество не се придобива от купувача на наследството. От това следва, че купувачът на наследство по договор по чл. 212 ЗЗД не е материалноправно легитимиран като правоимащо лице по см. на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ.

В тази насока са и разясненията дадени с ТР № 137а от 17.09.1955година на ОСГК на ВС. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика, пр. Определение № 529/27.12.2010г. по ч. гр. д. № 366/2010г. по описа на ВКС.

Жалбоподателят е купувач на наследствени права. Сключеният на 28.01.1994г. договор за продажба на наследствени права обхваща само тези права и задължения, които наследникът е имал в качеството си на наследник по време на откриване на наследството. Към момента на откриване на наследството и към момента на постановяване на Решение № 784/21.01.1994г. на ВС на РБ, за което жалбоподателят счита, че води до възстановяване на конфискуваното имущество, тоест и на поземления имот обект на обжалваната заповед, този имот не е бил в гражданския оборот, съответно правото на собственост върху него не би могло да се възстанови „автоматично" с отмяната на присъдата.

В този смисъл именно е и произнасянето по идентичен казус между същите страни, обективирано в Определение № 1942/03.08.2021г. постановено по к.ч. адм. дело № 1512/2021г. по 2 описа на Административен съд - Варна. По тъждествен казус с предмет наследствени имоти също на А. С., Административен съд - Варна с решение по к. адм. дело № 889/2015г. е указал, че едва ако жалбоподателят /в случая Стоян Лазаров/ е лице с правен интерес, т.е. явява се безспорно наследник на А. Н. и това би направило жалбата му допустима, ВРС следва да пристъпи към произнасяне по съществото й.

В настоящия случай безспорно В. Т. няма качество на наследник на А. Н. С., което обуславя недопустимост на подадената от него жалба и тя следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 159 т. 4 АПК жалба от 03.08.2022г., подадена от В. Д. Т., в частта й, с която се иска да бъде прогласена нищожност на Заповед № Г- ПР- 6 /17.01.2022г. на кмета на район „Аспарухово" за ПИ № 3312 по ПНИ на местност „Боровец – Север“ с площ от 826кв.м.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2809/2023 г. по описа на ВРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните в седемдневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд - Варна.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя и на административния орган кмета на район „Аспарухово".

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3