Решение № 61 от 18.05.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Провадия, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20263130200108 по описа за 2026 година Производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз основа на въззивна жалба от Т. Д. Т. с ЕГН **********, чрез пълномощник – адв.И. от БАК, срещу Наказателно постановление № 9825 от 18.02.2026 г. на Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. ******, с което за нарушение по чл. 139, ал. 1, т.

2 предл. 1 от ЗДвП, вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на осн.чл.177, ал.3, т.1 от ЗдвП му е наложена“Глоба” в размер на 3000, 00 лева /1533,88 евро/.

В жалбата се съдържат подробни доводи за отмяна на издаденото НП поради неговата неправилност и незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от пълномощник, който аргументира искането си за отмяна на обжалваното НП, а въззиваемата страна, чрез проц.представител – юрисконсулт Ч. моли съда да потвърди обжалвания административен акт, което намира за правилно и законосъобразно. Претендират се и разноски, като по делото се представят и писмени бележки от страните.

Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-****** не изпращат представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.01.2026 г. в 12:50 часа, жалбоподателят Т. Д. Т., шофьор към ******, по А2, км 385 +500 управлявал и извършвал превоз на товар със 1 съчленено ППС с 5 оси - МПС с две оси марка ДАФ, модел ХФ460ФТ с per. № ****** и полуремарке с три оси с per. № ******, собственост на „******. На отбивна площадка, на посоченото място, същият бил спрян за рутинна проверка от служители към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” към Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. ****** - св.А. и колегата му А.. Установило се, че водачът с извънгабаритно ППС извършва превоз на чували Бик Бег с амониева силитра, като след направено измерване с техническо средство щрихована мярка за дължина L-01, било констатирано, че на места височината на товара е 4,20 м. при максимално допустима такава за ППС от 4,00 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата, като сътв. превишаването било с 20 см.

Предвид установеното, че управляваното от жалбоподателя превозно средство е с височина на товара надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за констатираното нарушение, на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0011219 от 22.01.2026 г., в който актосъставителят посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001. Актът бил съставен в присъствие на шофьора на товарния автомобил, който го е подписал, без да изложи възражения по него, като такива не били депозирани и в срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 1 от ЗДвП, вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на осн.чл.177, ал.3, т.1 от ЗдвП му била наложена“Глоба” във фиксирания в разпоредбата размер от 3000, 00 лева.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата – писмените и гласни такива събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие, които съдът възприема с доверие и кредитира като обективни и достоверни.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона срок от връчването на НП. Същото , а така и актът за установяване на административно нарушение са съставени от компетентни органи, противно на изложените за обратното възражения от страна на пълномощника на въззивника, с оглед както законовите разпоредби на ЗДвП, а така и представените по преписката доказателства, като при издаването им са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административнонаказатените процесуални правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за движение по пътищата.

Описаното нарушение касателно обективната му съставомерност е по начин 2 индивидуализиращ същото и позволяващ да се разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран въззивникът като в този смисъл и съдът не кредитира изтъкнатите от пълномощника доводи свързани със сочената от същия неяснота. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушението, предпоставящи и субективната страна на нарушението за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган, като същите са съответни на описаните такива в обстоятелствената му част.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Съгласно чл. 5, ал. 1, т.2 от Наредба № 1 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са за височина на всички видове ППС - 4,00 m.

По настоящото дело съдът намира за установени фактите описани в НП по отношение времето, мястото, видът на ППС – извънгабаритно такова, обстоятелствата свързани със санкционирането на управляващото го лице – жалбоподателя Т.. В конкретния случай, по делото е безспорно установено, че с процесното ППС, собственост на „****** е превозван товар – чували Бик Бег с амониева силитра, които били така натоварени на него, че част от тях „стърчали“ над ремаркето, която и височина, се установило че е 4,20 метра , при максимално разрешени -4,00 метра. Тези показатели били измерени с щрихована мярка за дължина L-01, като в хода на въззивното производство са събрани доказателства, че същата е калибрирано средство за измерване, като във връзка с направените касателно същото възражения на пълномощника на въззивника следва да се посочи, че проверка на измерващото средство въз основа на Закона за измерванията не е дължима, тъй като процесното МПС не е такова, попадащо в хипотезата на чл. 35 от Наредба № 11/2001 г., където се въвежда проверка (само на ГКПП и то от Агенция "Митници) със средства за измерване, отговарящи на Закона за измерванията, но то касае влизащи и напускащи страната извънгабаритни ППС за които е заплатена такса и е издадено разрешително, какъвто не е настоящият случай.

От въззивника при проверката, а и по делото не е представено и разрешително, респ разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни такси във връзка с извършвания превоз, съгласно Наредба № 11/03.07.2001 г., чл.14, ал.3, във вр.с чл.8, ал.1 от същата. Не се сочи за наличието на такова, а и според настоящия състав същото е изцяло ирелевантно и несъотносимо към конкретния случай с оглед превозвания с ППС-то товар, чували с амониева силитра, който може да бъде "разглобен /разделен/ на части" , доколкото и намира че посочената възможност предвидена в ЗП за движение на извънгабаритни ППС по пътищата, отворени за обществено ползване за разрешаването на такова движение в рамките на специалното ползване на пътищата (§ 1, т. 8 от ДР на ЗП, във вр. с чл. 18, ал. 5 от ЗП и § 2 от ПЗР на Наредбата за специалното ползване на пътищата, във вр. с Наредба № 3

11/03.07.2001 г., издадена на основание чл. 139 от ЗДвП), обвързано във всички случаи със заплащането на такси при превишаване на допустимите стойности, следва да се извършва само при отсъствие на друга възможност това движение/превоз, да могат да бъдат осъществени в рамките на общественото ползване на пътищата, което е с основна превантивна цел – пътищата за обществено ползване да бъдат експлоатирани правилно, съответно да бъдат предпазени от разрушаване, до каквото без съмнение води движението конкретно на тежки ППС, каквото ясно регламентира и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. В този смисъл и предвид вида на товара се явява и неприложима и разпоредбата на чл.189е от ЗДвП.

При това положение изведените в АУАН и НП правни квалификации са съответни на фактите по случая. В случая отговорността на въззивника правилно е ангажирна и съобразно постановките на Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. по Тълкувателно дело № 5/2023 година, съгласно което водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство, а не нарушение по чл. 53, ал. 1, т.

2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от Закона за пътищата.

Деянието е съставомерно и от субективна страна. Субективното отношение на извършителя следва се извежда от обективните проявления на действията му, които според настоящият съдебен състав в случая обуславят извод за съзнаване на свойствата на извършваното, респ. за умисъл по см. на чл. 11, ал. 2 НК, като се вземе предвид, че нарушението е формално /на просто извършване/, при което вредните последици /обществената опасност/ се изразяват в самото осъществяване на изпълнителното деяние.

Съобразявайки изложеното по-горе съдът намира, че въззивникът е осъществил от обективната и субективна страна състава на административното нарушение , предмет а обжалваното НП, но с оглед установената конкретика, процесната деятелност представлява "маловажен случай" на административно нарушение по смисъла, вложен от законодателя в текста на чл. 28 от ЗАНН.

Доколкото не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят е създадал общи правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е предвидената в процесуалния закон разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани.

Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид дефиницията на "маловажен случай" регламентирана в § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, видно от която такъв "е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи 4 обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид".