Решение № 4916 от 29.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4916 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20241100502330 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 17911 от 01.11.2023г., постановено по гр. дело № 7922/2022г. по описа на СРС, 153-ти състав е отхвърлен предявения от „Хук- Кобург общо застраховане” АД срещу ЗАД „ОЗК Застраховане” осъдителен иск по чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 10 919, 20 евро /с левова равностойност 21 356, 09 лв./, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за застрахователно събитие, настъпило на 23.08.2017г. в гр. София на околовръстния път на моста над бул.

„Ломско шосе“, поради виновно и противоправно поведение на водач на товарен автомобил Мерцедес с рег. № **** с прикачено ремарке с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /16.02.2022г./ до окончателното изплащане на вземането. С решението е осъден „ХукКобург общо застраховане” АД да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗАД „ОЗК Застраховане” сумата 270 лева, разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от „ХукКобург общо застраховане“ АД, в която е посочено, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила.

Поддържа, че изводите на съда, че товарният автомобил не бил спрял в най-дясната лента на пътя, а се бил движел, поради което не носел отговорност за настъпване на ПТП-то били необосновани и в противоречие с фактическата обстановка и доказателствата по делото.

Твърди, че съдът е следвало да вземе предвид допълнителната автотехническа експертиза, 1 която била изготвена след депозиране на показанията на участниците в ПТП-то. Сочи, че от показанията на свидетелите, разпитани чрез международна съдебна поръчка, се установявало, че товарният автомобил бил спрял на автомагистрала в най-дясната лента за движение, както и че не бил включил аварийни светлини, нито бил поставил триъгълник или друг знак, с който да сигнализира на останалите участници на движението, че бил спрял.

Счита, че поради факта, че водачът на автомобила и пътника в колата не разбирали български, водачът на товарния автомобил бил укрил факта, че бил спрял на пътното платно.

Поддържа, че лекият автомобил се движел по Северната скоростна тангента, която била скоростен път с разрешена скорост от около 120 км/ч. Освен това, тъй като пътят бил трилентов, а в района на ПТП-то нямало никакви знаци, които да ограничават скоростта или други ограничителни или указателни такива, водачът на лекия автомобил бил възприел пътя като магистрала, по която разрешената скорост била 140 км/ч. Сочи, че съвкупният анализ на приетите по делото доказателства обосновавал категоричен извод, че товарният автомобил бил в спрямо състояние към момента на удара. Разпоредбите на чл. 58, чл. 58а, чл. 60 от ЗДвП забранявали спирането и престоят на моторни превозни средства на скоростен път, автомобилен път и магистрала. Поради което водачът на застрахования при ответника товарен автомобил бил нарушил разпоредбата на чл. 58, т. 1, респ. чл. 58а, т. 1 от ЗДвП като бил спрял в лентата за движение на трилентов път, поради което бил отговорен за настъпване на процесното ПТП. Поддържа, че за водача на автомобила било невъзможно да предотврати удара. Твърди, че за него било напълно неочаквано товарен автомобил да стои спрял на шосето и когато бил възприел този факт нямал техническа възможност да избегне удара. Счита, че анализът на фактите и доказателства обосновавал категоричния извод, че процесното ПТП било настъпило вследствие на виновното и противоправно поведение на водача на товарния автомобил, който бил спрял в лентата за движение на пътя без предупредителни знаци. Поддържа, че размерът на обезщетението следвало да бъде определен по средни пазарни цени в Германия. От приетите по делото експертизи се установявало, че уврежданията по застрахования при ищеца лек автомобил били в пряка причинно-следствена връзка с произшествието и че вследствие на удара лекият автомобил бил претърпял тотална щета. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че решението е правилно при установена фактическа обстановка. Твърди, че от показанията на водача на товарния автомобил се установявало, че ПТП-то било настъпило при ясно време, на прав участък в най-дясната лента за движение, както и че движението било интензивно и натоварено, което налагало ограничение на скоростта на участниците в движението. Сочи, че от основната автотехническа експертиза се установявало, че от техническа гледна точка водачът на лек автомобил „Фолксваген Туран“ имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако се движел със скорост и дистанция, които да му позволяват да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с движещия се пред него влекач „Мерцедес“ с прикачено ремарке. От допълнителната експертиза се 2 установявало, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Туран“ имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако се бил движел със скорост по-ниска или равна на 103 км/ч и бил задействал спирачната уредба в момента, в който бил възприел за пръв път цистерната. Поддържа, че процесният участък не бил магистрален път и ограничението за скоростта на движение било 90 км/ч съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Твърди, че водачът на лекия автомобил с действията си бил допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Сочи, че в настоящия казус застрахованото МПС „Фолксваген Туран“ било увредено на територията на Република България, поради което приложение следвало да намери българския закон. Искането към съда е да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

На първо място въззивният съд намира, че следва да бъде определено приложимото право към правоотношението, доколкото застрахователят по имуществената застраховка /въззивникът- ищец/ е юридическо лице, регистрирано в Република Германия. По този въпрос съдът споделя изводите на СРС, че с оглед на обстоятелството, че ПТП-то е настъпило на територията на Република България е приложимо българското законодателство. С оглед доводите във въззивната жалба следва да бъде посочено, че българското материално право е приложимо и по отношение начина на определяне на вредите, според правилото на чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. /Рим ІІ/ за приложимото право към извъндоговорните задължения, като държава, в която е настъпил вредоносният резултат или непреките последици от деликта. Държава на територията, на която е настъпила вредата в настоящия случай е Република България. В този смисъл Решение на СЕС от 24 октомври 2012 г. по дело С-22/12 се приема, че приложимият закон е националният закон на държавата, на чиято територия е настъпило ПТП (в този смисъл т. 25 от решение от 10.12.2015г. по дело С-350/14, т. 23 от решение от 17.05.2023г. по дело С264/22г., т. 27 от решение от 05.09.2015г. по дело С-86/23 на СЕС, както и практиката на ВКС – Решение № 70/12.03.2025г. по т. д. № 772/2024г. на т. о. на ВКС).

Предвид изложеното съдът приема, че българското материално право е приложимото по отношение на обема на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на делинквента.

По предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи 3 правопораждащи факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към увреденото лице.

В конкретния случай с определението от 14.06.2022г., в което е обективиран проектът за доклад, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил „Фолксваген Туран“, рег. № SO-****, която е била в сила към датата на процесното ПТП, наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за товарен автомобил Мерцедес, рег. № ****, в сила към датата на процесното ПТП, както и извършено от ищеца плащане на обезщетение по имуществената застраховка за вреди по лек автомобил „Фолксваген Туран“, рег. № SO-**** на обща стойност 10919,20 евро.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпросите относно механизма на процесното вредоносно събитие и вината за него. В тази насока въззивният съд намира следното.

По делото е приет препис от Протокол за ПТП № 1654162 от 23.08.2017г., издаден от ОПП- СДВР, съставен в 12.00 часа от мл. автоконтрольор Р.У., в който е посочено, че ПТП-то е настъпило около 11:30 часа, като лек автомобил „Фолксваген Туран“, рег. № SO-**** се движел по улица „Софийски околовръстен път“, с посока от Северна скоростна тангента бул.

„Сливница“ и в района на моста над бул. „Ломско шосе“, поради несъобразена скорост е реализирал ПТП с движещия се пред него влекач „Мерцедес“, рег. № **** с прикачено към него ремарке с рег. № ****.

Св. А.М., водач на лек автомобил „Фолксваген Туран“, е посочил, че си спомня приблизително за катастрофата, пътували обратно от Турция в посока Германия.

Произшествието се случило в България, движел се с приблизителна скорост от 120/130 км/ч по магистралата малко след гр. София. Мисли, че била трилентова магистрала. Карал от дясната страна и пред него изведнъж се появил камион. Камионът нямал поставен предупредителен триъгълник, не се виждали спирачни светлини, нито пък аварийни светлини. Първоначално предположил, че камионът се движел. След това осъзнал, че камионът бил спрял на магистралата и опитал да спре. Нямал възможност да завие наляво или надясно така че се блъснал челно в задната част на камиона. По камиона нямало никакви светлини. Било през деня около 11,30 часа. Забелязал другия автомобил на около 100 метра разстояние, но предположил, че превозното средство се движи, а не било спряло.

Не можел да каже от кога превозното средство се намирало или стояло в тази лента.

Предполагал, че превозното средство все още се движело и след това разбрал, че то 4 всъщност било спряло. Сочи, че времето било хубаво, светлината не препятствала по никакъв начин. След сблъсъка се отворили въздушните възглавници. Камионът, в който се ударил, бил цистерна. Веднага излезли от автомобила и се отдалечили от превозното средство. Не успели да се разберат с шофьора на камиона, защото не говорели български.

Другият водач извикал полиция. Не могъл да обсъди нищо с полицаите, защото не говорел български, а нямало преводач. Обадил се на германския ADAC, те дошли и репатрирали автомобила. Полицаите му дали протокол, но не знаел какво било написано там. Трябвало да плати глоба от 100 евро, което не направил. Автомобилът му бил тотална щета, предницата му била напълно разбита, а двигателният отсек бил напълно разбит, така че нищо не можело да се поправи. От ADAC му казали, че нямало смисъл да транспортират автомобила към Германия. Спомнял си, че трябвало да плати 100 евро в полицейското управление, но не го направил.

Разпечатката съдържа 33 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2046f0e8-ad04-4df6-b48d-75e88e9b6528