Решение № 1049 от 13.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330201843 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-5697-001430 от 06.01.2023г. издадено от Д.Г.Д., на длъжност началник група в ОДМВР Пловдив, сектор Специализирани полицейски сили Пловдив, упълномощен със Заповед № МЗ 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което на П. И. Л. от гр.П., ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП са наложени: 1. Административно наказание Глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП;

2. Административно наказание Глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и 3. Административно наказание Глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В издаденото наказателно постановление е посочено че на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 /осем/ точки.

С жалбата се прави искате за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят сочи че в съдебно заседание ще изложи мотиви и доводите, както и доказателства в подкрепа на искането си. Прави искане за допускане в режим довеждане на един свидетел.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява и лично участва в производството по делото. Поддържа жалбата си. Не желае разпит 1 на актосъставителят. Ангажира събирането на гласни доказателства – разпит на свидетел, който води. В пледоарията си посочи, че приема вината си че не е носил СУМПС и контролен талон към него. Посочва че е бил в кръстовището където го е сварил жълтия сигнал и че докато се изнесе, светнал червен сигнал.

Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. Преди даване ход на делото, с писмена молба становище, представена с административната преписка, се счита жалбата на П. Л. като неоснователна. Представят се доводи за правилно и законосъобразно издадено НП и се прави искане за неговото потвърждаване. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се в съставен на 15.12.2022г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД, бланков номер 434521 против жалбоподателя П. Л. като водач на лек автомобил за това, че на 15.12.2022г., около 15,45 часа в гр.Пловдив, бул.Пещерско шосе № 61 Б управлява т.а.Мерцедес Спринтер с рег.№ ***, собственост на „Брадърс и КО“ ООД, БУЛСТАТ 115851577 и извършва следните нарушения: 1. Преминава при неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим ; 2. Не представя СУМПС; 3. Не представя КТ към СУМПС с което виновно е нарушил чл.6, т.1, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който е вписал саморъчно нямам възражения и подписан от посочените в него лица. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения срок пред контролните органи не са били представени писмени възражения от жалбоподателя относно съставения АУАН и нарушението посочено в него.

На основание констатациите в акта, на 06.01.2023г. е издадено обжалваното НП, с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за извършени нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП с налагане на административно наказание Глоба в размер на 100 лева, Глоба в размер на 10 лева и Глоба в размер на 10 2 лева. В издаденото НП по идентичен с АУАН са описани нарушенията по ЗДвП и посочени нарушените правни норми от ЗДвП. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 17.02.2023г.

Издаденото НП е обжалвано в срок пред РС Пловдив.

По искане на жалбоподателя се допусна разпита като свидетел на И.А.Т., който заяви че е работник в същата фирма в която работи и жалбоподателя, както и че на датата доставяли стока в различни обекти.

Свидетелят посочи, че когато са били в средата на кръстовището е светнал жълт сигнал на светофара, че не можели да се върнат назад, както и бързо да напуснат кръстовището, защото е имало други коли пред тях. Били спрени за проверка, при която той останал в колата, а на жалбоподателя е бил съставен акт. Свидетелят посочи, че и на него е била извършена проверка и са му искали личната карта.

Съдът кредитира показанията на свидетел Т. тъй като посочените от него обстоятелства се потвърждават от другите приети по делото доказателства. Липсват основания за критика, поради което и съдът ги ползва при постановяване на своя съдебен акт.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: АУАН, Наказателно постановление, показанията на свидетел И. Т..

На основание така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. В резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които обуславят неговата незаконосъобразност. Както в АУАН, така и в НП липсва пълно и достатъчно конкретизирано фактическо описание на административното нарушение, съгласно императивното законодателно изискване. Съдържащото се в ЗАНН изискване наказателното постановление да съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, означава да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това, от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на наказателното постановление, а от друга - чрез конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършило, за да може да организира защитата си в пълен обем. Всички фактически обстоятелства, релевантни за съставомерността на деянието и за реализиране на отговорността, следва да бъдат обективирани в съдържанието на акта (чл.42, т.4 и 5 о т ЗАНН) и съответно в наказателното постановление (чл.57, ал.1, 3 т.5 и 6 от ЗАНН). Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Административното наказание се налага по строго формална процедура, имаща за цел да защити правата на лицето.

В съдебно заседание жалбоподателят Л. не оспорва извършението от него нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП а именно не представяне СУМПС и КТ към него. Поради изложеното обжалваното НП в тази му част следва да бъде потвърдено.

По отношение нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП наложената от административнонаказващият орган санкция се основава на разпоредбата на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват поведението си със светлинните сигнали е регламентирано общо в чл.6, т.1, пр.второ от ЗДвП.

Конкретизация на това задължение е дадена в разпоредбите на чл.12 от ЗДвП и Глава Осма от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата, които регламентират мястото на поставяне на светофарни уредби и значението на светлинните сигнали - немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят. От анализа на нормативната уредба следва, че неразрешаващи преминаването на кръстовището по смисъла на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП са следните светлинни сигнали: червена светлина, едновременно светещи червена и жълта светлина и жълта светлина. Значението на червената светлина на светофара е посочено в чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП като забраняваща на пътните превозни средства да преминават „стоп-линията“ или, ако такава няма, да преминават линията, на която светофарът е поставен, а когато светофара се намира в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека. Едновременно светещите червена и жълта светлина са със значение: „Преминаването забранено!“, а жълтата светлина е със значение: „Внимание, спри!“, който знак обаче не се отнася за онези водачи, които в момента на подаването на сигнала, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище, водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят, съгласно разпоредбата на чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП.

Следователно, при наличие на разнообразие от светофарни сигнали със значение, неразрешаващо преминаването /или както е посочено в НП „забранителен сигнал“, е била налице необходимост от конкретизация на деянието, като се посочи онова конкретно обстоятелство, сочещо на съответните неправомерни действия, в които се е изразило административното нарушение. Това би се постигнало посредством подробно 4 описание на местоположението на водача преди да предприеме маневрата, посочване на конкретния светлинен сигнал, при който водачът е предприел преминаването, местоположението му спрямо светофара и кръстовището, евентуално и значението на маневрата с оглед безопасността на движението, в хипотезите, в които забраняващите преминаването светофарни светлини допускат изключения. Съдържащото се в АУАН и съответно в НП описание на административното нарушение, вменено на жалбоподателя, от фактическа страна не съдържа посочване на обстоятелства от кръга на изброените.

Напротив в същите изрично е посочено, че преминава през кръстовището на „забранителен сигнал на светофара, при работещ в нормален режим на работа светофар“. От така описаното не става ясно дали жалбоподателят е бил навлязъл в кръстовището при забраняващ сигнал на светофара или го е сторил при разрешаващ светлинен сигнал, в който смисъл той е дал и своето възражение, след което при, предшестващ червения, жълт сигнал е предприел напускането /освобождаването/ на кръстовището, както го задължава чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП /, за което са го забавили намиращите се пред него други МПС , каквото именно е тезата на жалбоподателя.

При тези описани в съставените административни актове обстоятелства е невъзможно да се установи по безспорен начин и да се приеме, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение.

Налагането на административно наказание трябва да се предхожда от напълно и несъмнено доказано извършено административно нарушение.

Поради това, съдът намира, че описателната част на постановлението не кореспондира с приложените от наказващия орган санкционни норми. В този смисъл, описаната в НП фактическа обстановка е непълна, ограничаваща възможността на жалбоподателя да организира правото си на защита в пълен обем. Настоящата инстанция е контролна такава, и е недопустимо в съдебната фаза по обжалване на издадено наказателно постановление, посредством събиране на доказателства да се отстраняват допуснати пороци при издаване на наказателното постановление. Посочените нарушения по своя правен характер са съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като задължителното съдържание на НП включва освен времето и мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Липсата на посочване в НП на обстоятелствата, при които е извършено нарушението е съществено нарушение на процесуалните правила и води до незаконосъобразност на НП в тази му част, и като такова следва да бъде отменено.