Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 520 от 04.12.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 375/2023
Вид
Определение № 520
Подписан
04.12.2023
В сила
20.12.2023
Състав
Румяна Стоева Калошева Манкова, Даниела Дончева Михова, Кирил Градев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл.2, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.1-8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.1-8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.1-8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.1-8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.1-8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.1-8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.1-8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.1-8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.7, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.194 · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 520 гр. Бургас, 04.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500375 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на И. М.

С. против определение № 535/14.08.2023 г. по гр.дело № 347/2023 г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е постановено връщане на исковата молба и е прекратено производството по делото.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа оплакванията, изложени в предходната инстанция за неоснователното му осъждане по обвинение, повдигнато и поддържано от първия ответник – Прокуратурата и неоснователното му и незаконосъобразно осъждане от втория ответник с присъда по НОХД № 83/2022 г. по описа на РС - Царево за престъпление по чл.196, вр.чл.195, вр.чл.194 НК. Твърди, че не е автор на кражбата на сумата от 376 лв., за която е осъден. Поддържа, че е подведен от полицейския служител С. С. и, че по наказателното производство, по което е осъден, не са събрани доказателства за неговата вина. Твърди, че е осъден без вина, а сумата, предмет на кражбата, за която е осъден, е отнета от друго лице.

Счита, че са нарушени правата му по чл.5, ал.1 от Конвенцията за правата и основните човешки свободи и са налице предпоставките да предяви иск по чл.2, ал.1, т.1-8 ЗОДОВ за осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение за нанесените му вреди. В допълнение към частната жалба, подадено след оставянето й без движение, сочи, че иска отмяна на присъдата по НОХД № 83/2022 г. по описа на РС- Царево и ново разглеждане на наказателното производство, в което да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и 1 делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което частната жалба е допустима.

Производството по делото е образувано по исковата молба на настоящия частен жалбоподател против Районен съд – Царево и против Окръжен съд - Бургас, депозирана пред Административен съд – Бургас, за осъждането им за сумата от 500 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от неоснователното му, според ищеца, осъждане по НОХД 83/2022 г. по описа на Районен съд - Царево и по ВНХОД № 955/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

С определение № 227/01.02.2023 г. производството по образуваното адм.дело № 134/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд - Бургас.

С разпореждане № 468/03.02.2023 г. по образуваното гр.дело № 245/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд исковата молба е оставена без движение и на ищеца е указано в едноседмичен срок от връчването му да отстрани нередовностите като посочи ответниците и техните адреси и конкретните обстоятелства и доказателствата за тях.

В отговор на разпореждането И. М. С. е уточнил, че не е автор на престъплението, за което е осъден и желае преразглеждането му, иска да бъде освободен от затвора, където пребивава понастоящем и поддържа исковата молба за осъждане на ответниците за сумата от 500 000 лв.

С определение № 534/20.02.2023 г. съдът е намерил, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и е прекратил производството по делото. Определението е отменено с определение № 268/19.06.2023 г. по ч.гр.дело № 199/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас и делото е върнато на Бургаския окръжен съд за произнасяне по подадената от И. С. молба за предоставяне на правна помощ и за предоставяне на нова възможност за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

След връщане на делото в Бургаския окръжен съд, с разпореждане № 2095/22.06.2023 г. исковата молба е оставена отново без движение и на ищеца е указано в едноседмичен срок от връчването му да отстрани нередовностите, като посочи ответник/ответниците по иска, да се изложат ясно обстоятелствата, на които се основава искът, да се посочи в какво се състои искането, да се посочат доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да се посочи дали обстоятелствата и искането по настоящото дело идентични ли са с тези по гр.д.№ 568/2023 г. по описа на БОС.

В отговор на разпореждането, подаден от назначения на ищеца служебен процесуален представител адв.Б. е посочено, че ответници в 2 производството са Прокуратурата на Република България - Районна прокуратура – Бургас, териториално отделение - Царево и Окръжен съд – Бургас; претендираните от ищеца вреди от несправедливата му присъда са непрекъснат стрес и страх и влошено здравословно състояние; посочени са имената на свидетелите, които страната иска да бъдат изслушани по делото и обстоятелствата, изложени в исковата молба, са идентични с тези, заявени от същия ищец по гр.д.№ 568/2023 г. по описа на БОС.

С определение №1844/11.07.2023 г., след като е констатирано, че ответник по иска е Бургаският окръжен съд производството е прекратено и делото, на основание чл.7, ал.2 ЗОДОВ, е изпратено за разглеждане на Окръжен съд – Ямбол.

С обжалваното в настоящото производство определение Ямболският окръжен съд е намерил предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес, прекратил е производството по делото и е постановил връщане на исковата молба. За да достигне до този извод, съдът е приел, че е твърденията, изложени в исковата молба са неотносими към заявения в нея петитум. Посочено е, че предмет на иска е обезщетяване на вреди от незаконосъобразно постановена осъдителна присъда, която е влязла в законна сила, фактическите твърдения не попадат в хипотезите на чл.2, ал.1, т.8 ЗОДОВ, не са налице и основания за квалифициране на иска по чл.2б ЗОДОВ. Съдът е указал реда за извънинстанционен контрол на влезли в сила присъди, който не е от компетентността на гражданския съд.

Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно.

Исковата молба е оставяна неколкократно без движение от Административен съд – Бургас и от Окръжен съд – Бургас с указания към ищеца да уточни кой е ответник по делото и в резултат на кои конкретни действия или бездействия на служители на ответника са настъпили претендираните по делото вреди. При предоставената му възможност, ищецът е индивидуализирал ответниците по делото, но не са конретизирани претендираните вреди и действията, в резултат на които те са претърпени.

Нещо повече, от съдържанието на исковата молба, от множеството писмени изявления, вкл.от депозираната от адв.Б. молба (вх.№ 12198/10.07.2023 г., т.2 и т.4) явства, че независимо от заявения петитум (претенция за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца „500 000 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с действията на ответниците“), ищецът на практика цели преразглеждане на влязлата в сила присъда, с която е осъден, и в резултат на която понастоящем пребивава в затвора, което е недопустимо по гражданско правен ред.

Правното основание на иска се определя от съда съобразно твърденията на ищеца по фактите и заявеното от него искане. В случая при така заявените от ищца твърдения, че вредите му произлизат от „незаконното му осъждане“ с влязла в сила присъда, съдът споделя изводите на 3 първоинстанционния съд, че исковата претенция не попада в нито една от лимитативно изброените хипотези на чл.2, ал.1 ЗОДОВ. Заявеното неколкократно и поддържано искане от частния жалбоподател за „връщане на делото по НОХД 83/2022 г. на РС Царево за ново разглеждане изцяло“ от своя страна сочи на искане за преразглеждане на влязлата в сила присъда по гражданско правен ред, което също е недопустимо.

При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. М. С. против определение № 535/14.08.2023 г. по гр. дело № 347/2023 г. по описа на Ямболския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4