Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 20.02.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 469/2023
Вид
Решение № 91
Подписан
20.02.2024
В сила
20.02.2024
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Пламен Калинов Кучев, Мирослав Данаилов Досов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.3, изр.последно · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250-257 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.250-257 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.251, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.250-257 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.250-257 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.250-257 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.250-257 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.250-257 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.250-257 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.57, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.57, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8 · Закон за съхранение и търговия със зърно
  • чл.288 · Търговски закон
  • чл.573 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Враца, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20231400500469 по описа за 2023 година

С Решение № 455/28.07.2023 г. по гр.д. № 81/2023 г. на Районен съд-Враца е отхвърлен предявеният от "П. и синове" ЕООД, ЕИК ***, против Земеделски производител Й. Х. Д. от гр.Враца, иск с правно основание чл.57, ал.1 от ЗЗД за връщане на движими вещи - 2 000 кг тритикале, сорт "Атила", като неоснователен и недоказан. Със същия съдебен акт Й. Х. Д. е осъден на основание чл.57, ал.2 ЗЗД да заплати на "П. и синове" ЕООД сумата от 1 400 лв., представляваща стойността на невърнати 2 000 кг тритикале, сорт "Атила", предадени на 28.09.2021 г. на Й. Х. Д., а в останалата му част до пълния му предявен размер от 24 000лв., искът по чл.57, ал.2 от ЗЗД е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

На основание чл.78, ал.1 ГПК Й. Х. Д. е осъден да заплати на "П. и синове" ЕООД сумата от 224.05 лв., представляваща направени разноски в производството, съобразно уважената част от исковите претенции.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК "П. и синове" ЕООД е осъдено да заплати на Й. Х. Д. сумата от 2834.64 лв., представляваща направени разноски в производството, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

С въззивна жалба вх. № 9894/15.08.2023 г. "П. и синове" ЕООД, чрез адв. М. Г. и адв. Ц. С. - АК-Враца, обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.57, ал.1 от ЗЗД за връщане на вещта и 1 плодовете от нея; в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД за сумата над 1400 лв.до пълния предявен размер от 24 000 лева, и в частта, с която в полза на ответника Й. Х. Д. са присъдени направени разноски в производството, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

В жалбата се твърди, че решението на РС-Враца е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Развиват се доводи, че е допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение в доклада по чл.146 от ГПК, тъй като не е дал указания на ищеца за това кои са релевантните за спора факти и за кои твърдени факти, не се сочат доказателства, както и възможността да се предприемат съответни процесуални действия, включително и да се посочат нови доказателства, в т.ч., че ищецът не сочи доказателства относно отчуждаването на зърното - дали същото е отчуждено от ответника преди получаване на поканата - насрещната искова молба или след нея.

Посочва се, че поради този пропуск едва в мотивите на решението е посочено, че не е установено от ищеца дали вещите са отчуждени или употребени от ответника преди или след поканата, поради което съдът е приел, че искът следва да бъде уважен единствено за това, от което се е възползвал ответника, а именно равностойността на движимите вещи, но не дължи плодовете от тях. В тази насока се позовава се на постановките на т. 2 от TP № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на BKC и разпоредбите на чл.143 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят счита, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл.57, ал.1 от ЗЗД, в която се дължи връщането на определена вещ, като плодовете от нея се дължат от момента на поканата, а в условията на евентуалност поддържа и предявения иск по чл.57, ал.2 от ЗЗД, който счита за доказан по основание и размер и в частта, в която е бил отхвърлен.

Жалбоподателят поддържа също така, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на спора е правилна. Излага аргументи, че между страните не съществуват и не са съществували договорни отношения и неприложими са разпоредбите на ЗЗД относно договора за влог. Посочва, че не са събрани доказателства за сключен между страните договор за съхранение на зърно по реда на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Сочи се, че приложима е съдебната практика на BKC относно тълкуване на отношенията, уредени в Закона за съхранение на зърно /отм./, тъй като е актуална и към новите законови постановки.

Развиват се съображения, че между страните са съществували добри отношения като ищцовото дружество се е представлявано и управлявало от сестрата на ответника - Н. П., която е подпомагана в дейността си от своя съпруг - В. П., който също е поддържал добри отношения с ответника. Посочва се, че както ищецът, така и ответникът, се занимават с производство на зърнени култури, поради което е и 2 договорено между тях ответникът да приеме временно 2 000 кг тритикале, сорт "Атила", тъй като е възникнала нужда от временното приемане на вещта, с оглед на спецификата й, а именно, че този тип зърно е за засяване и събиране на плодове от селскостопанска продукция и служи за посевен материал - засаждане на семена с цел получаване на добиви (плодове) от тях. Сочи се, че вещта е транспортирана от местоположението й - гр.Разград и разтоварена в помещение на ответника, което помещение е склад извън с. ***, в неурбанизирана, земеделска територия. Твърди се, че в периода от необходимост за използване на вещта според предназначението й - за засаждане в агрономическите срокове през есента на 2021 г. ищецът е поискал да си получи зърното, но ответникът е отказал да го даде без основание. Твърди се също, че поради вече влошените отношения между страните ответникът е поискал от ищеца заплащане на сума по издадена фактура за извършена услуга спрямо него. В резултат на това ищцовото дружество е поискало да му се върне в цялост процесното зърно, като не отрича възникналото задължение по издадена фактура. Поради това жалбоподателят счита, че към този на ответника е станала известна претенцията за връщане на зърното, за което е поканен още към момента на необходимост за засаждането й - сезон есен на 2021 г. Поддържа се, че това е моментът, в който вещта зърното следва да се пocee, за да може да даде търсените добиви, тъй като след като са изминали сроковете за засяването й нейните качества за кълняемост намаляват и същото става негодна за ползване. Жалбоподателят счита също така, че моментът на поканата е установен - 15 дни след предаването й в складовото помещение на ответника. Излага аргументи, че от този момент, ответникът държи вещта без основание и следва да даде възможност на ищеца да я получи или да извърши необходимите действия да я прибере за своя сметка. Поддържа се, че в случая се дължи връщане на вещта, с оглед поведението на ответника, който въпреки знанието си, че това е чужда вещ е отказал да я върне на ищеца, поради което и счита, че съдът следва да приеме, че се дължи връщане на вещта и след това да се присъди нейната равностойност, а не да се отхвърли претенцията по чл.57, ал.1 от ЗЗД, и да се присъди само действителната стойност на вещта по чл.57, ал.2 от ЗЗД.

Иска се решението на РС-Враца в обжалваните му части да бъде отменено и спорът да се реши по същество.

С въззивната жалба на "П. и синове" ЕООД не се представят доказателства и не се правят доказателствени искания, като не се и твърди, че са налице конкретни доказателства, които да са останали несъбрани от първоинстанционния съд в резултат на допуснати от него процесуални нарушения.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от ответника пред РС-Враца Й. Х. Д., чрез пълномощника му – адв. Б. Р. - САК, е депозиран отговор, с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения в доклада по чл.146 от ГПК, но не поради 3 релевираните оплаквания във въззивната жалба на "П. и синове" ЕООД, а с оглед на изложеното в депозираната и от него въззивна жалба против решението на РС-Враца.

Навеждат се доводи, че с молба вх. № 5035/21.04.2023 г. от негово име е поискано изменение и допълнение проекта за доклад по делото,обективиран в Определение № 566/29.03.2023 г., което искане е поддържано и в о.с.з на 02.05.2023 г., но съдът е отказал да даде правна квалификация на спора между страните като обикновен договор за влог. Посочва се, че предмет на делото са семена за посев тритикале, сорт "Атила", а не зърно от добив, поради което и съдът е приел, че между страните не е възникнало правоотношение по договор за влог в публичен склад по реда на чл.573 от ТЗ във вр. чл.8 от Закона за съхранение и търговия със зърно /отм/. Сочи се, че семената за посев са третирани с химикали, със срок на годност от една година и е недопустимо да съхраняват в публичен склад за зърно и да се сместват с добитото зърно мед тяхното засяване, като счита, че това е общоизвестен факт на основание чл.155 от ГПК и не подлежи на доказване. Поради неправилно дадената от съда правна квалификация на спора счита, че не е установено в коя от хипотезите на неоснователното обогатяване се дължи връщане на процесното семе: първоначална липса на основание, отпаднало основание или неосъществено основание. Счита също така, че въпреки разпределената от съда доказателствена тежест между страните, от ищеца не са ангажирани доказателства относно всички елементи от фактическия състав на неоснователно обогатяване, както в хипотезата на чл.57, ал.1 от ЗЗД, така и - чл. 57, ал.2 от ЗЗД.

Развива и подробни правни съображения, че в настоящия случай е налице нищожен договор за обикновен влог на семена за посев по чл.250-257 от ЗЗД, поради липса на съгласие от негова страна за приемане на същите. Изтъква, че още с отговора на исковата молба е направено възражение за липса както на съгласие за договор за влог, така и липса на изискуемата от чл.251, ал.1 от ЗЗД писмена форма за доказване на влог на процесното семе, а ангажираните от ищеца доказателства, в т.ч. писмени документи и свидетелски показания, не могат да заместят изискуемата от закона писмената форма за доказване на договор за влог по ЗЗД. Липсата на складова разписка или протокол за предаване приемане е непреодолим доказателствен дефицит, който не може да бъде преодолян със свидетелски показания. Изразява несъгласие с твърдението на жалбоподателя-ищец пред РС-Враца, че моментът на поканата за връщане на процесното семе е установен - 15 дни след предаването му в складовото помещение на ответника.

С въззивна жалба вх. № 10963/13.09.2023 г. ответникът Й. Х. Д., чрез пълномощника си – адв. Б. Р. - САК, обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част, както и в частта, с която е частично уважена претенцията му за разноски в производството. Поддържа се, че решението на РС-Враца е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, както и поради нарушения на материалния закон. Развиват се доводи, че 4 първоинстанционният съд е допуснал нарушения на разпоредбите на чл.176 от ГПК, тъй като не е допуснал доказателствено искане на ответника за изслушване на управителя на ищеца Н. П. относно изясняване на правнорелевантни обстоятелства; на чл.146 от ГПК, поради неправилна правна квалификация на спора между страните.

Счита, че същия следва да се квалифицира като търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ, и по сила на препращащата разпоредба на чл.288 ТЗ, да се приложат чл.250-257 ГПК относно договор за обикновен влог. Изтъква, че предмет на делото е семе за посев тритикале, сорт "Атила", а не зърно, като същото не може да бъде предмет на договор за влог в публичен склад, но може да бъде предмет на договор за обикновен влог, поради което и излага подробни правни съображения в тази насока. Счита, че при постановяване на обжалваното решение е нарушена и разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, тъй като постановеното решение не се основава на закона и събраните по делото доказателства. Посочва също така, че от съда при преценка на показанията на свидетелите по делото не е съобразена разпоредбата на чл.172 ГПК, като същите изцяло са кретидирани като последователни, логични и непротиворечиви, но не е отчетено от съда както противоречието помежду им, така и със събраните по делото писмените доказателства. Счита, че в съдържанието на ангажираните от ищцовото дружество писмени доказателства по делото са налице съществени противоречия, като не може да се установи, че същите са издадени именно относно процесното семе.