Решение № 8537 от 15.12.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София,

15.12.2017 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16821/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Н.К.С., В.С.С. и К.С.С. срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД искове за заплащане на обезщетения в размер на 160 000 лева за първия ищец и по 150 000 лева за втория и третия ищец, като частични искове съответно от 170 000 лева и 180 000 лева, съгласно допуснато увеличение с определение от 20.10.2017 г., ведно със законните лихви от 06.08.2015 г. до окончателното изплащане.

Ищците твърдят в исковата си молба, че на 06.08.2015 г. около 11.15 часа в гр. Дългопол, на кръстовището на ул. „Н. Обретенов“ и ул.

„Вела Пеева“, при управление на л.а. „Тойота“, модел „Ярис“ с ДК № ******водачът С.В.М.нарушила правилата за движение по пътищата и блъснала намиращият се на пътя велосипедист С.С.Г.. В резултат на удара Г.получил тежки травми на вътрешните органи, от които починал.

Разследването по образуваното досъдебно производство все още не било приключило.

За управлявания от С.М.лек автомобил имало сключена З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.

Вследствие смъртта на техния родственик ищците претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от неговата загуба. Между пострадалия и ищците съществувала силна връзка с чувство на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. С.Г.бил жизнен, работещ и работещ и работоспособен мъж и грижовен и отговорен съпруг и баща. След смъртта му членовете на семейството му се справяли изключително трудно. Съпругата му Н.К. останала сама на възраст, в която имала нужда от опора и подкрепа. Загубата на съпруг и баща се отразила изключително тежко на здравословното и емоционално състояние на ищците. Поради това молят съда да осъди ответника да им заплати исковите суми.

Ответникът е подал отговор, в който оспорва механизма на ПТП и вината на водача С.М.. Възразява за изключителна вина, евентуално значителен принос за настъпване на вредоносния резултат от пострадалия, който нарушил нормите на чл. 79 и чл. 80 от ЗДвП. Счита за завишени претендираните размери на обезщетенията за неимуществени вреди.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от препис извлечение от акт за смърт, С.С.Г. е починал на 06.08.2015 г. Негови наследници по закон са съпругата му Н.К.С. и две деца – В.С.С. и К.С.С., съгласно удостоверение за наследници изх. № 254/10.08.2015 г. на Община Дългопол.

С определение от 08.08.2016 г. съдът е отделил като безспорно между страните обстоятелството, че за л.а. „Тойота“, модел „Ярис“ с ДК № ******е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към 06.08.2015 г.

Въз основа на приложените към молба на представителя на ищците протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум и данни от съдебно-медицинска експертиза на труп е изготвена и приета комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, която е дала отговор на поставените от страните в производството въпроси.

Описан е в експертизата механизма на ПТП: на

06.08.2015 г. в гр. Дългопол, по ул. „Н. Обретенов“, на прав път и ясно и слънчево време, в посока от гр. Айтос към гр. Провадия в дясна пътна лента се е движил велосипедистът С.Г.със скорост 11-12 км/ч. В същата посока, З. него се е приближавал л.а. „Тойота“, модел „Ярис“, управляван от С.В.М., без установена скорост на движение. Водачът М.е могла да забележи велосипедистът и да възприеме поведението му на пътя. Автомобилът застигнал велосипедиста, на не предприел преминаване в съседна пътна лента, за да го изпревари, поради което настъпил тангиращ удар на крайна предна дясна част на л.а. „Тойота“ в лява страна на велосипеда. Последвал страничен удар с преден десен калник на автомобила, ляво огледало и предна дясна колона, която ударила и подхванала лява ръкохватка на велосипеда. Г.бил ударен в лява страна и отхвърлен напред и наляво, след което паднал на пътното платно. Автомобилът продължил напред и наляво, след което е спрял.

Следи от спирачен път не са открити. В резултат на удара велосипедистът С.Г.получил тежки травми на вътрешните органи, от които починал.

Относно предотвратимостта на удара вещото лице е счело, че водачът М.е имала възможност своевременно да възприеме Г.и да предприеме изпреварване, като се престрои в лява пътна лента на максимално далечно разстояние. При насрещно движещ се автомобил водачът на лекия автомобил е могла да прецени опасността и да намали скоростта, като предприеме изпреварване на велосипедиста след разминаването.

Водачът Г.от своя страна е могъл да се движи в десния край на платното за движение, а при евентуална маневра завой наляво, е могъл да се огледа и да пропусне изпреварващия го автомобил. Г.се е движил поне на 2 м вляво от десния край на пътя. Безопасна странична дистанция не могла да се изчисли в случая.

Вещото лице д-р С. е заявил, че данни Г.да е бил с предпазна каска липсват. Предназначението на каската било да абсорбира енергията, която се отделя при удар и да предотврати травми на главата и мозъка. В конкретния случай счупването на костите на черепа е щяло да бъде по-леко или изобщо да не настъпи, но по принцип каската не можела напълно да защити мозъка от увреждане при удар, вътремозъчните кръвоизливи, разкъсванията и отока на мозъка и последиците от високоенергийната травма в тази област.

По спиците и З.ния калник не се виждали светлоотразители. Данни за поставена от Г.светлоотразителна жилетка липсвали.

По делото са разпитани свидетели за търпените от ищците болки и страдания от загубата на техния родственик. Свидетелите разказват за живота на семейството преди инцидента, както и за реакцията на ищците при вестта за настъпилата при процесното ПТП смърт на С.Г..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).

В случая предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между собственика на л.а. „Тойота“, модел „Ярис“ и З. „Б.В.И.Г.“ АД, с което застрахователят се е З.ължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно в процеса с определение от 08.08.2016 г.

Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.

Установява се по безспорен начин от авто-техническата част на комплексната експертиза, че при управление на л.а. „Тойота“, модел „Ярис“ на 06.08.2015 г. водачът С.М.не е спазила необходимата дистанция при предприетата от нея маневра изпреварване на попътно движещия се велосипедист С.Г.. На прав участък и при неограничена видимост М.е могла да забележи движещия се пред нея велосипедист и да съобрази поведението си с него. При управлението на лекия автомобил водачът С.М.е нарушила нормата на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, като не е осигурила достатъчно странично разстояние между л.а. „Тойота“ и изпреварвания от нея велосипед. Обективни пречки да не предприеме спасителна маневра не се установяват. Не са налице данни срещу нея да се е движило друго превозно средство и това да е направило невъзможно навлизането й в насрещната пътна лента. Дори и това да е било така, разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП предвижда З.ължение за водача да не създава опасност или да пречи на движещите се в насрещната лента превозни средства. Причините за настъпване на произшествието се коренят във виновното и противоправно поведение на водача С.М., изразяващо се в грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата, включително на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – непроявено внимание и предпазливост към уязвимите участници в движението по пътищата, каквито са водачите на двуколесните пътни превозни средства.

При така установените по делото факти и предвид даденото от вещото лице доц. д-р инж. А., което съдът кредитира като обективно дадено и обосновано съдът приема, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“.

Ищците са съответно съпруга и деца на починалия при ПТП на 06.08.2015 г. С.Г., съгласно приетото по делото удостоверение за наследници на Община Дългопол. В това си качество те имат право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени З.ължителни указания относно активната материално правна легитимация на лицата с право на този вид обезщетения. Те са сред най-близките родственици – низходящите и съпругата на починалия при процесното ПТП.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.

От събраните по делото доказателства се установяват претърпените от ищците болки и страдания от внезапната загуба на С.Г.. Пострадалият е бил отзивчив и общителен човек, с чувство за хумор и добродушен. В създаденото със съпругата му Н.С. семейство са царели отношения на взаимна привързаност, уважение и обич. Въпреки възрастта си – 79 г., той е бил работоспособен, отглеждал е насаждения в градината си и е полагал грижи за болната си съпруга. След смъртта му Н.С. се е оказала лишена не само от грижите за физическото й здраве, които съпругът й е полагал за нея, но и без морална подкрепа и присъствие на спътник в живота й. Въпреки че живее в едно домакинство със сина си К., чувството на празнота от липсата на любимия съпруг, с когото са живели съвместно в продължение на 50 години и са създали и отгледали две деца, е непреодолима и ще я съпътства до края на дните й. Неизменно внезапно настъпилата смърт на С.се е отразила по негативен начин на психическото й състояние, без изгледи болката от смъртта на съпруга й да премине.

Особено тежко се е отразила новината за смъртта на С.Г.на сина му К.С.. Непосредствено преди трагичния инцидент К. се е срещнал и е разговарял с баща си, а десет минути след това е научил вестта за кончината му.

Това му е причинило шок и огромен стрес, който е нанесъл поражения на психиката му. От показанията и на двамата разпитани свидетели по делото се установява, че К. е приемал успокоителни, за да преживее внезапната загуба на баща си. След смъртта на С.Г.К.С. е принуден ежедневно да усеща липсата му в дома, в който е живял с него до 06.08.2015 г. Отделно от това, в лицето на баща си К. е имал морална подкрепа и добър съветник.

Разпечатката съдържа 39 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20464798-c17c-41f5-983e-33c20df129f6