Решение № 778 от 23.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева при участието на секретаря Славия Г. Тодорова като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20248002104243 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. С. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 757 от 25.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2385/2023 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 3293 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 1299/2022 г. Софийския градски съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че П. Д. П. е собственик на основание наследствено правоприемство на 1/2 ид. част от урегулиран поземлен имот *-*, в кв. 208А, м. „Г.“, с площ от 1322 кв. м, находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на район „В.“, с площ от 1342 кв. м, заедно с построената в него вилна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 59 кв. м, и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на 1/2 ид. част от посочения имот на основание чл. 108 ЗС, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 66/2012 г. до размера на 1/2 ид. част.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният имот – дворно място и вилна сграда, е бил съпружеска имуществена общност на Д. П. Я. (починал на 10.01.2008 г.) и Х. Г. Я. (починала на 26.11.2015 г.). Ищецът в първоинстанционното 1 производство П. П. и бащата на ответника – С. П. са техни синове. През 2002 г. – 2003 г. родителите на ответника са се преместили да живеят в имота, като с нот. акт № 66 от 13.02.2012 г. баща му е признат за собственик на 5/6 ид. части от имота на основание давностно владение. С договор от 14.02.2013 г., обективиран в нот. акт № 76/2013 г., той и съпругата му са дарили целия имот на ответника. С. П. е подал на 10.10.2011 г. декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, в която посочил себе си за собственик на 1/6 ид. част от имота, а П. Д. и Х. Я. за собственици съответно на 1/6 ид. част и 4/6 ид. части. В подадената на 17.04.2012 г. на същото основание декларация е декларирал, че е собственик на целия имот. По делото са дали показания и четирима свидетели.

Въззивният съд не е кредитирал изцяло показанията на свидетелите ответника и е приел, че по делото не е установено съпрузите Д. Я. и Х. Я. приживе /през 70-те години на миналия век според твърденията на ответника/ да са извършили неформално разпределение на тяхното имущество, което е основание единият от тях – синът им С., да получи след почти 30 години /през 2002 г./ фактическата власт върху процесния имот. Родителите на ответника са получили само държането на спорния имот и за придобиването му по давност е необходимо преобръщането му във владение. Обстоятелството, че през 2011 г. бащата на ответника е декларирал имота като сънаследствен между него и неговите брат и майка, обосновава извода, че от 2002 г. и до този момент не е настъпила промяна в намерението на упражняваната от него фактическа власт. Едва след снабдяването с нотариалния акт и с оглед декларирането му на 17.04.2012 г. като изцяло негов, той е започнал да упражнява самостоятелна фактическа власт върху 5/6 ид. части от дворното място и вилната сграда.

Доколкото праводателят на ответника към момента на сключване на договора за дарение е бил собственик само на 1/6 ид. част от процесните имоти, вещното действие на договора е настъпило само за тази част. Сключеният договор за дарение е основание, годно да направи надарения собственик на дареното по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, но доколкото в релевантния по делото период ответникът, като син на дарителя, е живял в същия имот в получената по дарение сграда с идентификатор **** и е знаел всички обстоятелства сънаследствения характер на имота към 2011 г. и установеното от праводателя му едва след снабдяването с констативния нотариален акт на 13.02.2012 г. владение, осъщественото от него владение е недобросъвестно. От сключване на договора за дарение на 14.02.2013 г. до предявяването на иска на 09.02.2022 г. са изтекли по-малко от 9 години, а при прибавяне на срока на владението на праводателя му от 13.02.2012 г. до 13.02.2013 г. са изтекли по-малко от 10 години, които са недостатъчни за придобиване на правото на собственост по давност съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. С оглед на това е направен извод, че ищецът притежава 1/2 идеална част от дворното място и вилната сграда по наследство от родителите си.

Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта, с която първоинстанцинното решение е потвърдено в частта, с която на основание чл.

537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 66, том I, рег. № 02434, дело №65/2012 г. на нотариус 302 – В. Б. с район на действие СРС до размера на 1/2 идеална част от имота, по следния въпрос: Допустимо ли е съдът да отменя констативен нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК без участието като страна по делото на лицата, които са признати за собственици 2 на недвижим имот.

Върховният касационен съд, състав на II г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното:

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав възприема практиката на ВКС, обективираната в решение № 100 от 15.02.2024 г. по гр. д. № 3743/2022 г., II г. о., решение № 123 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4730/2019 г., II г. о., и др., според която отменяването на констативния нотариален акт не съставлява произнасяне по самостоятелен иск, а е само законна последица от уважаването на предявен иск за собственост, като отсъствието на съответствие между предмета на делото (от една страна) и удостовереното материално право (от друга страна) обективира процесуална пречка за произнасяне по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.

С оглед отговора на поставения въпрос обжалваното въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 66/2012 г. до размера на 1/2 ид. част, се явява процесуално недопустимо.

В настоящия случай се иска отмяна на издаден констативен нотариален акт в полза на лице, срещу което не е предявен иск за собственост. Именно поради това, направеното искане за отмяна на нотариалния акт за собственост върху процесния имот до размера на 1/2 ид. част, издаден в полза на праводателя на ответника С. Д. П., е процесуално недопустимо.

С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3, пр. 1 ГПК обжалваното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 66/2012 г. до размера на 1/2 ид. част, а производството в тази част следва да бъде прекратено.

Доколкото не съществува самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, отговорността за разноските по делото се разпределя в зависимост от изхода по иска за собственост, без значение какъв ще е резултатът на делото по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК (така: решение № 69 от 16.07.2020 г. по гр. д. № 3841/2019 г. на ВКС, І г. о. и решение № 711 от 27.11.2024 г. по гр. д. № 3004/2023 г. на ВКС, II г. о.). По тази причина не е налице основание за присъждане на разноски в полза на касатора, срещу когото с влязло в сила решение е уважен ревандикационен иск за процесната по делото 1/2 ид. част от имота.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

Р Е Ш И:

О б е з с и л в а въззивно решение № 757 от 25.06.2024 г. по в. гр. д. № 2385/2023 г. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него решение № 3293 от 21.06.2023 г. по гр. д.

№ 1299/2022 г. Софийския градски съд в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 66, том I, рег. № 02434, дело № 65/2012 г. на нотариус 302 – В. Б., с район на действие СРС, до размера на 1/2 идеална част от имота и прекратява производството в тази му част.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4