Решение № 97 от 04.03.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Благоевград, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101833 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от В. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. против "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, ЕИК 121644736, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.1784,район „Младост", бул.„Цариградско шосе" 7-11 километър, № 7-11, представлявано от управителите Ф. К. Ан. -държава България, Д. Н. Б. държава Германия, Н. Л. Йо. Г.-държава Франция, с начин на представляване двамата от управителите заедно.

Ищецът твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, въз основа на трудов договор, по силата на който е заемал длъжността "Ръководител отдел Оперативна работа с клиенти/Организатор работа с клиенти“. Сочи, че със заповед на законните представители на ответника-работодател, издадена на 19.05.2021г., трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от 20.05.2021г., на основание чл. 328, ал. 2 КТ и Решение от 30.03.2021г., на едноличния собственик "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, и сключен договор за управление на ответника с Н. Л. Йо. Г.. Поддържа, че уволнението е незаконосъобразно. В подкрепа на тази си позиция излага твърдения, че: в сочения нов договор за управление липсвала бизнес задача с конкретни и ясни очертани икономически цели; не бил служител от „ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 КТ; не било налице отправено писмено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение; заповедта за прекратяване на трудовия договор била индивидуален административен акт, в който бил липсвал съществен реквизит, а именно бил липсвал подписът на един от управителите на ответното дружество – Ф. К. Ан.. Ищецът изтъква още, че след уволнението бил останал без работа, поради което му се дължало обезщетение за 6месечен период, считано от 20.05.2021г., в размер на 14 379,38 лв. (съобразно допуснато изменение на размера на този иск).

Ответникът намира уволнението за законосъобразно. Не оспорва факта, че ищецът е работил при него по безсрочен трудов договор на длъжността "Ръководител отдел Оперативна работа с клиенти/Организатор работа с клиенти“ до 20.05.2021г., когато със 1

Заповед № 18/19.05.2021г. на законните представители на ответника, трудовото му правоотношение било прекратено. Счита, че е налице основанието по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на процесното трудово правоотношение. В подкрепа на тази си процесуална позиция излага подробни доводи, че бил налице фактическият състав за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните искови претенции:

- иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за претенцията, имаща за предмет признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от заеманата при ответника длъжност "Ръководител отдел Оперативна работа с клиенти/Организатор работа с клиенти“, извършено със Заповед № 18/19.05.2021г. на законните представители на ответника.

- иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за претенцията, касаеща възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност.

- иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за претенцията, касаеща осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 379,38 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за периода 20.05.2021г. – 20.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.07.2021г., до окончателното погасяване (съобр. протоколно определение на съда от 18.02.2022г., с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на претенцията с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ).

1. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В принципен план фактическият състав на прекратяването на едно трудово правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ включва кумулативно следните елементи:

1/ компетентен орган на работодателска власт е прекратил трудовото правоотношение; 2/ ищецът е служител на ответника, който да е бил от „ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 КТ; 3/ преди прекратяването на процесното трудово правоотношение е бил сключен договор за управление на предприятието, в който се съдържа конкретна бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне; 4/ е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент.

Доказателствената тежест за изпълнението на посочените изисквания се носи от работодателя. Ищецът следва да установи единствено, че с ответника се е намирал в трудово правоотношение, което е прекратено.

Последните две обстоятелства не са спорни между страните в настоящото производство.

Освен това те се доказват и от представените по делото лично трудово досие на ищеца, включващо и процесната уволнителна заповед с № 18/19.05.2021г., издадена от законните представители на ответника работодател. От тези писмени доказателства се установява, че ищецът Д. е работил в ответното дружество на длъжността "Ръководител отдел Оперативна работа с клиенти/Организатор работа с клиенти“ до 20.05.2021г., когато е било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като причини са посочени Решение от 30.03.2021 година на едноличния собственик “Метро Кеш енд Кери България” ЕООД, както и на основание чл.

141 , ал. 7 от Търговския закон се е сключил договор за управление на “Метро Кеш енд Кери България” ЕООД с управителя Н. Л. Йо. Г., френски гражданин, роден на 24.04.1966 г.

Според приетата по делото като доказателство и неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице В.С., е категорично, че подписът, положен над текста Ф. Ан. - Управител на „Метро Кеш и Кери България“ ЕООС върху Заповед № 18 от 19.05.2021г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, е изписан и положен от Ф. Ан., ЕГН **********. Лицето Ф. Ан. е един от законните представители на ответника заедно с управителя Н. Л. Йо. Г., който също е подписал процесната заповед. При това положение възражението на ищеца за липса на представителна власт и респективно на подпис на работодателя върху заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е неоснователно.

Не може да се сподели и тезата на ищеца, че процесната заповед за прекратяване на 2 трудовия договор била индивидуален административен акт. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че заповедта, с която се прекратява трудов договор, няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 и сл. АПК. По смисъла на цитирания текст от Административнопроцесуалния кодекс - индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията на страните, в случаите когато са страни по частно гражданско правоотношение, в случаите, когато липсва публични или обществен елемент. Следователно заповедите за прекратяване на трудово правоотношение не са индивидуален административен акт, а волеизявление, с което работодателят като страна по трудовото правоотношение упражнява преобразуващато си право да прекрати трудовоправната връзка с работника или служителя.

От това следва, че компетентен орган на работодателска власт е прекратил трудовото правоотношение, като е налице първата предпоставка за уважаване на иска.

Настоящият съдебен състав смята, че ищецът е бил и служител на ответника, който е бил от „ръководство на предприятието“ на ответника работодател по смисъла на § 1, т. 3 КТ.

Аргументите за този извод са следните:

Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в разпоредбата на § 1, т. 3 КТ, „Ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Според практиката на ВКС преценката дали определена трудова функция е ръководна е фактически въпрос. Данни за това могат да се направят с ползването на всички допустими по ГПК доказателства, като не е достатъчно само да се изхожда от наименованието на длъжността по длъжностна характеристика, както е без значение и структурата на длъжността и определянето й като ръководна по Единния класификатор на длъжностите /вж. Решение № 442 от 08.06.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1621/2009г., 3 г.о., ГК/, а от значение е действителната трудова функция, която се осъществява от лицето, както и от конкретната йерархическа подчиненост в структурата на предприятието и по-специално определящо е дали лицето ръководи и контролира цялостния трудов процес в предприятието или в негово обособено структурно звено. Следователно от съществено значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. В този смисъл, основанието по чл. 328, ал. 2 КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. В настоящия случай от приетата по делото длъжностна характеристика на ищеца, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели П.Е. Динчев и Никола Рангелов Т. следва изводът, че ищецът е бил част от ръководството на предприятието на ответника работодател, както и че заеманата от последния длъжност "Ръководител отдел Оперативна работа с клиенти/Организатор работа с клиенти“ е била с ръководна функция. Видно е от длъжността характеристика и в посочените в нея конкретни основни задължения и отговорности, че ищецът на горепосочената длъжност е носил отговорност за цялостната дейност на отдела, отговарял е за планирането и организирането на дейността на отдела, както и за контролирането и мотивирането на служителите в него. Възложено му е също така да управлява целия отдел „Работа с клиенти” в един или повече магазини в зависимост от нуждите и структурата на компанията; да увеличава продажбите, оборота и честотата на посещение на всички клиенти в клиентските групи на мениджърите клиенти в определените магазин/и, за които отговаря.

Следва също така да осъществява връзката между отдела, магазина и Централния офис. С други думи, в структурно обособено звено на работодателя – магазина му в гр. Благоевград 3 ищецът е контролирал и осъществявал дейността на целия отдел „Работа с клиенти”, работно време, почивки, отпуски, реализиране на поставените задачи и контрола за това.