Решение № 11032 от 12.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11032 гр. София, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20221110103727 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск “ФИРМА” АД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управлениеАДРЕС, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника В. И.

И., ЕГН **********, с адрес , че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 9097,64 лв.- представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2982949 от 30.11.2017 г., сключен между ФИРМА и В. И. И., като вземането по договора е прехвърлено от "ФИРМА в полза на "ФИРМА" ЕАД по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 21.10.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 04.03.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 3 5 0 , 1 2 л в . , представляваща възнаградителна договорна лихва за периода от 07.03.2019 г. до 21.10.2019 г., сумата от 704,23 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 08.03.2019 г. до 03.03.2021 г.

При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9097,64 лв.- представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2982949 от 30.11.2017 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 26.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 350,12 лв., представляваща възнаградителна договорна лихва за периода от 07.03.2019 г. до 21.10.2019 г. и сумата от 1464,38 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 08.03.2019 г. до 25.01.2022 г.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между "ФИРМА" ЕАД и ответника е сключен договор за кредит за 11200.00 лв., като общия размер на кредита бил 12123,44 лв., включващ още и такса за разглеждане на кредита 112,00 лв. и застраховаелна премия от 811.44.

Страните били договорили договорната лихва да е в размер на 2162,80 лв. Общата стойност 1 на договорения креди от 14286,24 лв., следвало да бъде върната на 72 равни месечни вноски от по 198.42 лв., като падежът на последната е 07.11.2023 г. Поради неплащане на погасителни вноски ищеца изпратил до ответника уведомление, с което обявява кредита за предсврочно изискуем, считано от 02.11.2018г.

Поддържа се, че ищецът е закупил от „ФИРМА“ ЕАД вземането му от ответника с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 21.10.2019г., за което е уведомен длъжника – ответник по настоящето дело.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв. Оспорва исковете, като излага подробни съображения за неоснователност. Моли съда да отхвърли исковете.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. Депозира молбастановище, с което поддържа исковата молба и излага съображения за основателност на предявените искове. Претендира разноски.

Ответника, редовно призован, се представлява от адв. Е., който поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 12956/2021г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 9097,64 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № 2982949 от 30.11.2017 г., сключен между "ФИРМА" ЕАД и В. И. И., като вземането по договора е прехвърлено от "ФИРМА" ЕАД в полза на "ФИРМА" ЕАД по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 21.10.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г., ведно със законна лихва от 04.03.2021 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 350,12 лв. за периода от 07.03.2019 г. до 21.10.2019 г., обезщетение за забава в размер на 704,23 лв. за периода от 08.03.2019 г. до 03.03.2021 г. С възражение от 09.11.2021 г. ответникът е оспорил вземането с мотив, че не дължи.

На 30.11.2017 г. ответникът е сключил Договор за потребителски паричен кредит № 2982949 с „ФИРМА“ ЕАД, в който заемателя се задължил да върне заемната сума на 72 бр. месечни вноски в размер на 198,42 лв., съгласно погасителен план. Размера на лихвата по заема е фиксиран на 5,99 %, а годишния процент на разходите е фиксиран на 8,78 %.

Ищецът е сключил с „ФИРМА“ ЕАД Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г. и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 21.10.2019г., с които е прехвърлено процесното вземане от ответника.

Писма до ответника са изпратени на 22.10.2019г, 25.10.2019г и 25.10.2019г, но са върнати обратно на изпращача, като непотърсени. Представено е и съобщение изх.

№13554/09.01.2020г. на ЧСИ Йордан Ценов, ведно с уведомление до ответника от 19.11.2020г. и разписка от същата дата.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява кога е преведена сумата на кредитополучателя, както и какъв е размера на непогасените от ответника задължения към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и към момента на изготвяне на заключението, какъв е размера на договорната лихва и размера на обезщетението за забава.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е 2 провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и „ФИРМА“ ЕАД са се намирали в облигационни отношения по Договор за потребителски паричен кредит № 2982949/30.11.2017 г., по силата на който на ответника е преведена по банков път сумата от 11200 лв., което обстоятелство се установява от заключението на вещото лице. В случая при сключването на договора съдът изследва въпросът дали при установяване на клаузите му не е допуснато нарушение на ЗПК, който определя правилата за потребителска защита на кредитополучателите в приложимата му редакция към датата на действие на договора. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишния лихвен процент не може да надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения за левове и валута, определена с Постановление на МС. Доколкото основния годишен лихвен процент на БНБ за периода в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година за просрочени парични задължения е в размер на плюс 10 процентни пункта, съгласно Постановление № 426 от 18.12.2014 г. МС, то съдът намира че ГПР не надхвърля този размер, тъй като е под стойност 50.05%. В случая договорът е писмен, написан е на разбираем език, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, както и лихвения процент по кредита. След като всички условия по договора са описани ясно и пълно в него, то не може да се направи извода, че са нарушени ЗПК и ЗЗП и има неравноправни клаузи.

От представения по делото договор за кредит, се установява, че страните са постигнали съгласие до 7-мо число на всеки месец кредитополучателя – ответник по делото, да заплаща уговорените анюитенти вноски за погасяване на заема, съгласно погасителен план, като крайния срок за издължаване на сумите е 07.11.2023г. С оглед на това и на установеното от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, следва да се приеме, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, ответникът е имал непогесени падежирали задължения за главница, като същия е изпаднал в забава на 08.03.2019г.

По отношение действията на ищеца по обявяване на кредита за предсрочно изискуем съдът намира следното:

Съгласно т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от два елемента: обективен - неизпълнение от страна на кредитополучателя на поетите с договора задължения - който в случая е налице, предвид заключението от съдебно-счетоводната експертиза и субективен - възможност и избор на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем, който избор следва да е обективиран в съответно волеизявление, достигнало до длъжника. В случая не може да се приеме, че волеизявлението е достигнало до длъжникаответник по делото, тъй като по делото няма представени никакви доказателства нито за изпращането на такова уведомление, нито за получаването му от ответника. В исковата молба се твърди, че до ответника било изпратено писмо изх. №УПЦ/УПИ-С-УКФ/2982949, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на вноските по кредита, всички вземания по договора са изискуеми изцяло и в пълен размер. Видно от представените от ищеца 3 броя писма с изх. №УПЦ/УПИ-С-УКФ/2982949, съответно от 22.10.2019г, 25.10.2019г и от 25.10.2019г., същите представляват уведомителни писма за извършената цесия и съдържат изявления относно размера на задълженията на ответника, но никъде в тях не е посочено, че се обявява кредита за предсрочно изискуем. Предвид това съдът намира, че по делото не може да се приеме, че договора за кредит е обявен за предсрочно изискуем, доколкото няма отправено такова изявление до длъжника-ответник по делото.

С оглед на това и доколкото от заключението на вещото лице се установява, че ответника е изпаднал в забава след 08.03.2019г., той дължи падежиралите и неплатени суми от тази дата, до датата на подаване на заявлението в съда- 04.03.2021г., които съгласно погасителния план и заключението на ССЕ са съответно дължимите суми за главници от вноска №17 до вноска №39 включително, като от дължимата вноска №17 в размер от 144,07 лв., следва да бъде приспадната сумата от 5,68 лв., съгласно посоченото в задача 3 от ССЕ и за вноска №17 бъде определена сумата от 134,51 лв. Или дължимите от ответника суми за периода от 08.03.2019г.- 04.03.2021г. са в размер на сумата от 3421,91 лв., която е сбор от дължимите суми за главници от вноска№17 до вноска №39 включително, съгласно 3 погасителния план по договора

(134,51+142,41+141,65+143,83+143,12+143,86+145,98+145,36+147,43+146,87+147,63+150,89+149,17+

При това положение съдът намира, искът по чл. 422 следва да бъде се уважи досежно падежиралите неплатени, съответно изискуеми вноски по кредита до датата на подаване на заявлението в съда, а именно за сумата от 3421,91 лв. за периода от 07.04.2019г.03.03.2021г. За разликата до пълния предявен размер, установителния иск следва да се отхвърли.

По отношение на иска за договорна лихва, следва да бъда посочено, че съгласно заключението на ССЕ, дължимата такава за периода07.03.2019 г. до 21.10.2019 г. е в размер на сумата от 350,12 лв., поради което предявеният иска, следва да бъде уважен изцяло.

Частично неоснователна обаче е претенцията на ищеца за сумата от 704,23 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 08.03.2019 г. до 03.03.2021 г., доколкото по делото не се установи настъпването на сочената предсрочна изискуемост. На ищеца се дължи мораторна лихва върху всяка неплатена месечна вноска, считано от 08.04.19 до 03.03.2021г., която лихва, определена по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сума в общ размер от 335,56 лв. (вноска №17- лихва 26,00; вноска №18- лихва 26,35; вноска №19- лихва 24,98; вн. №20- лихва 24,17; вн. №21- лихва 22,82; вн.№22- лихва 21,70; вн. №23- лихва 20,80; вн. №24- лихва 19,46; вн.№25- лихва 18,51; вн. №26- лихва 17,18; вн. №27- лихва 16,00; вн.№28- лихва 15,13; вн.№29- лихва 13,67; вн.№30- лихва 12,59; вн.№31- лихва 11,26; вн.№32- лихва 10,13; вн.№33- лихва 8,80; вн.№34- лихва 7,53; вн.№35- лихва 6,33; вн.№36лихва 4,98; вн.№37- лихва 3,73; вн.№38- лихва 2,39; вн.№39- лихва 1,05). За разликата до пълния предявен размер и за периода от 08.03.2019 г. до 07.04.2019 г., иска следва да се отхвърли.

Разпечатката съдържа 35 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2044efac-824f-43d3-a2d1-2520ad22e1ce