Решение № 18960 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18960 гр. С. 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕ.-ПЕЕ. при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕ.-ПЕЕ. Гражданско дело № 20241110140075 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Т. С.” ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Л. Ц. Т., К. Ц.

Т., М. Н. К., Е. П. П., представлявана от законния си представител, П. С. П., и Е. Т. Т., представляван от законния си представител К. Ц. Т., да заплатят на ищеца следните суми - 3 582,42 лЕ., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 618,76 лЕ., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 09.10.2023 г., сумата от 14,40 лЕ. – цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода м. 09.2020г. – м. 04.2022г., ведно със законна лихва за период от 01.07.2024 г. до изплащане на вземането и на 21.07.2025 г. в 10:35:34 ч. сумата от 3,54 лЕ., представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 09.10.2023 г., като в условията на разделна отговорност всеки от ответниците да бъде осъден да заплати 1/5 от посочените суми, равняващи се на: 716,48 лЕ., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 123,75 лЕ., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 09.10.2023 г., сумата от 2,88 лЕ. – цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода м. 09.2020г. – м. 04.2022г., ведно със законна лихва за период от 01.07.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 0,71 лЕ., представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 09.10.2023 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на съсобственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С. ж.к. Л., бл. ... ввх., ет, ап, аб. № ... топлинна енергия, като ответниците са използвали същата за процесния период, както и услугата дялово разпределение, като ответниците не са престирали насрещно - не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, 1 като твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците К. Т., М. К. и Е. Т., представлявани от назначения особен представител, са подали отговор на исковата молба, в който оспорват исковете като неоснователни.

Оспорват качеството си на клиенти на топлинна енергия, като заявяват, че не са собственици на процесния топлоснабден имот, не се намират в облигационна връзка с ищцовото дружество и по делото не са представени доказателства за открита партида за имота на тяхно име. Оспорват иска за присъждане на лихва за забава. Оспорват дължимостта на претендираните суми за предоставена услуга дялово разпределение, като излагат обстойни доводи за неоснователност на исковете. Оспорват иска за присъждане на лихва за забава върху претендираните суми за цена на услуга дялово разпределение, предвид недоказаност на датата на изпадане в забава на длъжниците. Оспорва исковете по размер. Релевират възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 01.07.2021г. Въз основа на така изложените съображения молят исковете да бъдат отхвърлени.

Ответниците Л. Ц. Т. и Е. П. П. не са подали писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК в законоустановения срок.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, се установява, че Ли. Н. М. и Т. Й. П. са придобили право на собственост върху новопостроено жилище № находящо се в жилищна сграда блок №17-20, ввх. на IV -ти етаж, в кв. №.. . микрорайон, на ул. бул. „К“. Договорът е подписан от Ли. Н. М. в лично качество и в качеството на родител и настойник на купувача Т. Й. П..

По делото е представено удостоверение изх. №/08.02.2011г., издадено от ГИС С. от което се установява, че бл.... ввх. в е идентичен с бл. 17-20, ж. к. Л., като във ввх. се разположени апартаменти от №33 до №64.

По делото е представено удостоверение за наследници от 25.02.2022г., от което се установява, че лицето Ли. Н. М. е починал на 29.10.2001г., като е оставила като законни наследници Т. Й Т. /починала на 06.10.2017г./, Л. Ц. Т., К. Ц. Т., М. Н. К., Е. П. П. и Е. Т. Т..

Представен е протокол от Общо събрание на етажна собственост с адрес гр. С. ул. Л., бл. ... вх. и вх от 15.08.2002г., в който е обективирано взето решение за сключване на договор с дружеството „а“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

По делото е прието като доказателство писмо от „Т. С.“ АД, адресирано до етажна собственост, с адрес гр. С. ж.к. Л., бл. ... вх. и вх, с което етажните собственици са уведомени, че поради неосъществен избор на дружество, с което „Т. С.“ АД да сключи договор за извършване на услуга дялово разпределение за сградата и липса на предприети действия за подмяна на уредите за дялово разпределение, считано от м. 12.2007 г. „Т. С.“ АД е възложило тази дейност на фирма „Х. Р.“ ЕООД.

По делото е приет като доказателство Договор при общи условия за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от закона за енергетиката от 29.11.2007г., сключен между „Т. С.“ АД и „Х. Р.“ ЕООД, при уговорен срок на договора от три години.

По делото е приет като доказателство Договор при общи условия за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от закона за енергетиката от 03.06.2020г., сключен между Т. С. ЕАД и „Х. Р.“ ЕООД, при уговорен срок на договора от три години и възможност за мълчаливо продължаване при липса на противопоставяне от някоя от страните за една година.

По делото са приети общи условия на "Т. С." ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са приети представени от третото лице-помагач „Х. Р.“ ЕООД документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

2

Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от „Х. Р.“ ЕООД. За процесния период фирмата на ДР ответниците не са осигурили достъп по време на извършване на годишния отчет и са съставени констативни протоколи за неосигурен достъп. По данни на ФДР в имота няма монтирани отоплителни тела и не са монтирани топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се начислява служебна ТЕ, отдадена от щранга съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и поради липса на отчет разходът се изчислява съгласно чл. 68, ал. 2 НТ. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота /отдадена от щранг лирата/ и ТЕ за загряване на топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 3 643,15 лЕ.. Вещото лице е установило, че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка.

По делото е прието заключението към допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредита като всеобхватно и компетентно изготвено.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответниците или техния наследодател да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.

От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по 3 силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.