Решение № 76 от 19.06.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. С., 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Административно наказателно дело № 20241870200513 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Н. И. Л. от с.Д. ,ул.“Т.“ № 3 е обжалвал с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност наказателно постановление № 368/07.10.2024 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите-С., с което на основание чл.270 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложена глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.206,ал.1,т.3 от Закона за горите, вр.чл.14а,ал.1,т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии.В жалбата се развиват доводи,че наказателното постановление е незаконосъобразно.Поддържа, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Съгласно императивната норма на чл.57 от ЗАНН,наказателното постановление трябва да съдържа обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават.Твърди се, че в атакуваното наказателно постановление липсва яснота в описанието на извършеното нарушение и ограничава правото на защита на жалбоподателя.Иска се изцяло отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения си представител адв. К., заявява становище за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли да бъде отменено.

1

Административно-наказващият орган- Директорът на РДГ-С. не се представлява.По делото е депозирано писмено становище от директора на РДГ С. ,в което оспорва жалбата като неоснователна и счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно.

Съдът, като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

С обжалваното наказателно № 368/07.10.2024 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите-С., на жалбоподателя Н. И. Л. на основание чл.270 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложена глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.206,ал.1,т.3 от Закона за горите, вр.чл.14а,ал.1,т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии.Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление,съгласно образувана административнонаказателна преписка за извършена проверка на 26.07.2024 год. от служители на Изпълнителна агенция по горите и Главна дирекция „Национална полиция“ на обект по чл206 от Закона за горите,собственост на фирма „Л. лес“ ЕООД,находящ се в с.К., ПИ № 155,община С. ,е установено ,че в периода от 28.06.2024 год. до 25.07.2024 год. лицето Н. И. Л., в качеството си на управител на фирма „Л. лес“ ЕООД,с регистрирана производствена марка Р № 0636 не поддържа изградената система за постоянно видеонаблюдение на обекта ,като същата не осигурява непрекъснати записи на изображенията ,дата и час,с възможност за последващото им разглеждане ,като съхранява записите за последните 30 дни Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № 368/26.07.2024 г. за установяване на административно нарушение от М. А. С. на длъжност главен специалист горски инспектор при Изпълнителна агенция по горите-С. и констативен протокол КП № 200405 от 26.07.2024 г. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели-В. А. К. и И. Г. Д.. Актът е връчен и предявен лично на жалбоподателя Н. И. Л. и подписан от него.

По делото са разпитани свидетелите М. А. С., В. А. К. и И. Г.

Д.,показанията та които потвърждават констатациите в АУАН и НП.Установено е ,че в обекта по чл.206 от ЗГ има изградена система за видеонаблюдение,която дава възможност да се извърши преглед на записите за последните 30 календарни дни.Установено е ,че монтираното видеонаблюдение не съхранява записите за последните 30 дни.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор РДГ С., оправомощен със Заповед РД 49-171/23.05.2014 г. на Министъра на земеделието и храните на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице – главен специалист горски инспектор, компетентен да съставя АУАН за нарушения ЗГ, видно от разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в 2 шестмесечния срок. Жалбата е допустима ,подадена от легитимирано лице против подлежащо на обжалване пред РС–С. наказателно постановление /НП/.Разгледана по същество, жалбата е основателна.

След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на административното нарушение,така и наказателното постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието, установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.Съставеният срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ съдържа всички реквизити, установени в чл.42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл.40,ал.1 и чл.43 ,ал.1 от ЗАНН.За така установеното нарушение против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган.НП не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

Основателно е възражението на пълномощника на жалбоподателя,че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя Н. И. Л..Съгласно разпоредбата на чл.206 от ЗГ задължението за изграждане и поддържане на системата за видеонаблюдение е адресирано към собствениците или ползвателите на обектите.От представените по делото писмени доказателства /два броя констативни протоколи от 26.07.2024 год./е видно ,че проверявания обект по чл.206 от ЗГ ,находящ се в с.К. ,ПИ № 155 е собственост на „Л. л.“ ЕООД, а не неговия управител в качеството му на физическо лице.

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

Тъй като се касае за особено съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от административно наказващия орган, не следва да се обсъждат и доводите по същество на спора, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказание, но не и когато самото производство е започнало порочно.Предвид на тези съображения съдът намира, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските.

Съгласно чл.63д,ал.1 от ЗАНН и чл.143, ал.1 от АПК в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски, като в случай, че НП бъде 3 отменено, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененото НП. При този изход на делото и с оглед отправеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, на основание горепосочените разпоредби РДГ – С. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 300 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие. При действието на чл. 18, ал. 2 , вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, това възнаграждение не е прекомерно.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно № 368/07.10.2024 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите-С., с което на Н. И. Л. от с.Д. ,община С., на основание чл.270 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложена глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.206,ал.1,т.3 от Закона за горите, вр.чл.14а,ал.1,т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите –С. да заплати на Н. И. Л. от с.Д. ,община С. сторените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 300 лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд С. област в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му от страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 4