Решение № 3 от 03.01.2023, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 334/2022
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 03.01.2023
- В сила
- 03.01.2023
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1,пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.25, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.266 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№3 гр. Смолян, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20225400500334 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 85/20.06.2022 г. по гр.дело № 321/2022 г.
Маданският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от „С. 15“ ЕООД-гр. С. против „П.С.“ ЕООД-с. Средногорци иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 060,49 лева, представляваща цена за извършени услуги по „Еднофамилна жилищна сграда в УПИ XIX - 2662.2663, кв. 5а, м.
"М.д. - обслужващи обекти околовръстен път" по Фактура № ***007/30.09.2021 г., описани в Протокол № 623/04.03.2021 г. и Протокол № 643/26.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Срещу това решение е подадена допуС.а въззивна жалба от „С. 15“ ЕООД-гр.С., чрез управителя И.Х., с искане да бъде отменено и да бъдат уважени изцяло исковете на същото дружество, както и да му бъдат присъдени разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, пълномощникът му адв.С.Н. поддържа жалбата и моли да му бъдат 1 присъдени разноските за двете инстанции.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият „П.С.“ ЕООДс.С. чрез пълномощника си адв.Д.С., оспорва жалбата и моли за присъждане на разноските.
В съдебно заседание въззиваемото дружество, редовно призовано, се представлява от пълномощника адв.Д.С., който продължава да оспорва жалбата и претендира за разноските във въззивното производство.
От пълномощниците на двете страни са представени в определените от съда срокове писмени защити в подкрепа на всяка от насрещните тези.
Въззивният съд намира, че решението следва да се отмени и искът да се уважи изцяло.
Ищецът претендира правото му да произтича от договор за изработка с ответното дружество. Както последователно приема в практиката си ВКС, правната характеристика на договора за изработка по чл.266 ЗЗД е на неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор, чието съществуване, при отсъствие на изготвена писмена форма, подлежи на доказване с всички допуС.и от ГПК доказателствени средства. Така установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемопредавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.
Напълно допуС.о е също така главно доказване да се осъществи само с косвени доказателства, стига изградената от тях верига да води до единствено възможния извод, че съответният факт е недвусмислено доказан.
В случая не се твърди да има сключен писмен договор за изработка между ищеца и ответника; представените от ищеца два протокола с 623/04.03.2021 г. и № 643/26.04.2021 г. за извършени работи на обект „Б.“ /„Бистришко шосе“/ не носят подпис на представител на ответното дружество; фактурата с № ***7/30.09.2021 г., издадена въз основа на тях, не е подписана от представител на ответника, няма данни да е осчетоводена при него, нито да е включена в негова-справка декларация по ДДС и да е ползван 2 данъчен кредит по нея. Фактурата е осчетоводена само при ищеца.
Съобразно трайната практика на ВКС, фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало правоотношение по договор за търговска продажба между страните, щом като в нея фигурира описание на съществените елементи на сделката – посочена е стоката по вид и стойност, начинът на плащане, наименованията на страните и времето и мястото на издаването й; …неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба - Решение № 185 от 14.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 3224/2018 г., II т. о. Тази практика е приложима и към договорите за изработка по чл.266 ЗЗД.
Неподписването на протоколите и фактурата обаче следва да се съобразят заедно с всички останали данни по делото.
На въззивния съд е служебно известно наличието и на друго дело между същите страни: по В.гр.дело № 174/2022 г. настоящият съдебен състав е потвърдил Определение № 54/14.03.2022 г. по гр. д. № 246/2021 г. на Маданския районен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 260/04.02.2022 г. от „П.С.“ ЕООД за изменение на Решение № 3/12.01.2022 г. по гр. д. № 246/2021 г. по описа на РС – М. в частта за разноските. В останалата част това решение изобщо не е било обжалвано.
С това решение, влязло в сила, сегашният ответниквъззиваем „П.С.“ ЕООД-с.С. представлявано от управителя П.И.Х., е осъдено да заплати на сегашния ищец „С. 15“ ООД-гр.С., представлявано от управителя И. И.Х., следните суми, представляващи цена за доставени интертни материали - скална маса, извършване на изкопни работи и извозване на земни маси, на строителен обект в гр. С., р-н К.П., кв. Суходол, Склад, магазин и офис в УПИ III-473, кв. 1-б, м. Трудови казарми, а именно: сумата от 15 622.80 лв. главница по фактура № 0000000596 от 15.12.2020 г. и протоколи № 593/09.12.2020 г. и № 594/09.12.2020 г.; сумата от 4117.30 лв. главница по фактура № 0000000677 от 05.07.2021 г. и протокол № 587/27.11.2020 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от предявяване на иска на 30.08.2021 г. до окончателно изплащане на сумите;
3 сумата от 1 030 лева разноски в производство по обезпечение на бъдещи искове по ч.гр.д. № 20211110144280 по описа на СРС, 85 с-в, от които 990 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение и 40 лева държавна такса; както и сумата от 2 229,60 лева разноски по гр.д. № 246/2021 г. по описа на РС М. от които 1 440 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение и 789,60 лева държавна такса.
За да постанови онова решение, Маданският районен съд, след като преценява направеното от ответника признание на исковете по основание и размер, с оглед всички други събрани по делото доказателства, достига до извода, че описаните в исковата молба обстоятелства са се осъществили в обективната действителност, така както се твърди от ищеца.
За да осъди „П.С.“ ЕООД да заплати на „С. 15“ ЕООД, освен разноските по исковото производство, още и сумата от 1 030 лева разноски в производство по обезпечение на бъдещи искове по ч.гр.д. № 20211110144280 по описа на СРС, 85 с-в, от които 990 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение и 40 лева държавна такса, Маданският районен съд приема, че ищецът е направил разноски в размер на 1440 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС за производството по обезпечение на бъдещи искове по ч.гр.д. № 20211110144280 по описа на СРС, 85 с-в, 40 лева платена държавна такса за производството по ч.гр.д. № 20211110144280 по описа на СРС и претенцията му за тях е основателна, с оглед ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Изложеното означава, че действително между ищеца и ответника са налице предходни търговски взаимоотношения, свързани с доставка от ищеца на инертни материали, извършване от него на изкопни работи и извозване на земни маси; както и че неплащането изцяло или частично на дължими суми от ответника на ищеца по такива договори е наложило както воденето на гр.дело № 246/2021 г. на МРС, така и настоящото; а преди това – на гр.дело № 44280/2021 г. на Софийския районен съд за допускане обезпечение на бъдещите искове по гр.дело № 246/2021 г. на МРС, по което такова обезпечение е било допуснато.
По настоящото гр.дело № 321/2021 г. пред РС-Мадан са 4 разпитани и двама свидетели: св.М.П., който е собственик на къщата в Б., за който обект са съставени двата процесни протокола и основаната на тях фактура; и св.М.Р., който работи по трудов договор с ищцовото дружество „ С. 15 „ ЕООД като „оператор на пътно-строителни машини“.
Св.М.П. разказва, че му е позната фирмата „П.С.“ ЕООД, а фирмата „С. 15“ЕООД не му е позната. Познава също така и И. И.Х. и то покрай строежа на къщата на свидетеля, която се намира в околностите на С., под Б., вилна зона „М.д.“. Сочи, че не е водил преговори с И. по повод строежа на къщата му. Обяснява, че по принцип строи заедно със своя съсед, станал е някакъв скандал и оттам познава И.Х. - покрай строежа на къщата на съседа. Свидетелят знае от Х., че е участвал в строежа на собствената на свидетеля къща, но тогава не са се познавали. Свидетелят с него взаимоотношения не е имал. Сочи, че фирмата, която му строи къщата, е „П.С.“. П. предполага, че: Х. е участвал с изкопните работи, тъй като той с това се занимава; и че „П.С.“ му е възложил тези изкопни работи. Посещавал е строежа на къщата си, но не всеки ден. Там е и имало техника, но П. не знае на коя фирма е била. Не знае също да е имало някакви проблеми между „П.С.“ и И.Х.. Свидетелят обяснява, че строежът започнал в средата на м.януари 2021 г., към момента на разпита на 26.04.2022 г. все още не е приключил строежът; само грубият строеж приключва още миналата година в края на лятото, като изтъква, че са изпълнени всички изкопни работи, които е трябвало да бъдат изпълнени на обекта. П. няма забележки към изпълнителя, приел е работата. Заплатил е извършените изкопни работи на изпълнителя. П. разказва как И.Х. му се е оплаквал, че не му е заплатено и как Х. търси съдействие от него. Свидетелят казва, че реално взаимоотношенията му са били с „П.С.“, всичко е заплатил към тях. Имотът му е на адрес: Вилна зона „М.д.“, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 20. Взаимоотношенията на свидетеля с „П.С.“ са такива, че те строят неговата къща. Повтаря, че по време на строителството не е присъствал всеки ден на обекта. Не познава всички работници на „П.С.“ и на притежаваната от тях техника. Не е присъствал лично на разговори между представители „П.С.“ и „С. 15“. Не познава и работниците на „С. 15“ и притежавана от тях техника.
Свидетелят М.Р. дава показания, че работи в „С. 15“ на длъжност „оператор на пътно-строителна техника“. На трудов договор е от м.юни 2019 г. Лично не познава свидетеля М.П., но знае, че е собственик на 5 имот. Виждал го е на строителния обект, който се намира в С. на Бистришко шосе. Обектът представлява еднофамилна жилищна сграда. Свидетелят е работил на този обект като оператор на пътно-строителна техника. На този обект е извършвал обратен насип с чакъл с багери и мини челен товарач.
Техниката е собственост на неговия работодател „С. 15“, работниците са служители на „П.С.“, машинистите са служители на „С. 15“. Изграждането на сградата е 2021 г., от м.януари до м.март. Дейностите, които са се изпълнявали от машините, ги е възлагало „П.С.“ и техните технически ръководители. Работите, които са били възложени от „П.С.“, са били изпълнени в срок без възражения от тяхна страна. Работата, която е била възложена на „С. 15“, представлявала обратен насип с чакъл. „П.С.“ извършвало груб строеж. Надзор на обекта упражнявали техническите ръководители на „П.С.“ - И.Х. и М.Х.. Когато св.Р. е работил на този обект, те присъствали на обекта, нямали възражения, въобще работата била извършена без възражения. Доколкото свидетелят знае от управителя си, работата не е заплатена. Няколко пъти „П.С.“ били молени да заплатят услугите. Имало е недоразумение във връзка с заплащането на работата. Свидетелят изтъква, че е бил там, когато се е приемала работата. Работата се приемала когато той работел на строителния обект, лично към неговата работа нямало възражения, която е с инертния материал, който се докарвал, да се направи обратен насип.
Имотът се намира до Бистришко шосе. Пътят, който е направен за стигането на този имот, бил направен от фирмата на свидетеля.
Разпечатката съдържа 34 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2044b12f-de0c-4002-9f7e-3b810785ddf0