Решение № 1512 от 01.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШ.Е

№ 1512 гр. Пловдив, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300500082 по описа за 2022 година

Производство е по реда на чл.435,ал.4 от ГПК.

Образувано е по жалба на „***********,със седалище гр.П.,чрез процесуалния представител- адв.Р.И. с искане да бъдат отменени действията на ЧСИ ******** по КЧСИ и район на действие-Окръжен съд-Пловдив,по провеждане на опис и налагане на възбрана от 04.08.21г.на подробно описан недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.П. по изпълнително дело № 292/21г.,който опис е обективиран в протокол за опис от 25.08.21г.и протокол за опис от 27.10.21г.,като незаконосъобразни и насочени срещу несобствена на длъжника по изпълнението вещ.Претендират се разноски.Прави се възражение за прекомерност досежно направените разноски от другите страни.

В жалбата се твърди,че жалбоподателят е трето лице по отношение на образуваното изп.д.№ 292/21г.,като упражнявал фактическа власт и владение върху реална част с площ от 2386кв.м.,попадаща в

ПИ с идентификатор ***.На

27.10.21г.жалбоподателят бил помолен да окаже достъп на ЧСИ до владяната от него реална част от имота с цел приключване на започнал на 25.08.21г.,но неприключил опис на същия ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.*************“.На същата дата бил довършен описа с протокол за опис.На 29.10.21г.дружеството-жалбоподател след запознаване с документите по изп.дело установило,че има наложена и възбрана върху процесния имот от 04.08.21г.Така твърденията в жалбата са,че „********** е узнало за описа и възбраната на 29.10.21г.

1

Твърди се също,че дружеството е упражнявало фактическата власт и е владеело реална част от имота с площ от 2386кв.м.в деня на налагане на възбраната и респ.на описа.

Към тази дата се твърди,че жалбоподателя е собственик на посочената част от поземления имот по силата на настъпила придобивна давност вследствие на упражнено давностно владение повече от 10 години.Върху тази реална част от имота били изградени и подробно описаните в жалбата спортни съоръжения,обекти и игрища,които също били собствени на „***********“ЕООД по силата на давностно владение преди налагането на възбраната върху имота.Поради горното длъжникът по изпълнението не притежавал вещни права върху целия описан имот.

Длъжникът „************ не е депозирал писмени възражения по отношение на подадената жалба. В съдебно заседание чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на жалбата.Претендира разноски.

Взискателят по изпълнителното дело - „***********,чрез процесуалния си представител адв.Ш.Б. взема становище по подадената жалба както в писмени възражения,така и в съдебно заседание,като счита,че жалбата е процесуално недопустима като просрочена,а по същество я намира за неоснователна и иска от съда да я остави без уважение.В подкрепа на своето твърдение излага съображения,че доводите на жалбоподателя за придобиване на реална част от имота по давност не следва да се преценяват в производство по чл.435 от ГПК.

ЧСИ е изложил мотиви,съобразно които намира жалбата за недопустима като подадена след изтичане на двуседмичния преклузивен срок.Разгледана по същество я намира за неоснователна,тъй като преди да пристъпи към извършване на опис,е направил по делото пълна проверка на собствеността на гореописания имот.Според ЧСИ към момента и въз основа на приложените документи за собственост единственият собственик на процесния имот е длъжникът по изп.дело.Посочва,че в протокола за опис от 27.10.21г.подробно е записал изявлението на пълномощника на жалбоподателя относно претенциите му за собственост на заградената част от имота на длъжника,поради което дружеството било уведомено на 27.10.21г.,а не на 29.10.21г.,както се твърди в жалбата.

Приложено е ксерокопие от изпълнителното дело.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 292/21г.по описа на ЧСИ ************* на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив е образувано с постановление въз основа на молба,подадена от „************ срещу „*********** за принудително събиране на описаните в изпълнителен лист от 22.07.21г.,издаден по ч.гр.д.№ 12041/21г.по описа на Районен съд Пловдив суми както следва: 100 000лв.главница,ведно със законната лихва от 20.07.21г.до изплащането на вземането,представляваща частично вземане от сума в размер на 380 000лв.по запис на заповед,изд.на 24.02.20г.с падеж 24.03.20г.,ДТ в размер на 2000лв. и адв.възнаграждение в размер на 2000лв.С молбата за образуване на изпълнително 2 производство се посочват и изпълнителни действия: налагане на възбрана,извършване на опис и изнасяне на публична продан на описания ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П. с площ от 16 007 кв.м.

Видно от материалите по изпълнително дело,ЧСИ е предприел редица изпълнителни действия срещу имущество,собственост на длъжника

„***********ЕООД,като в конкретния случай изпълнителните действия,предмет на жалбата, са предприети по отношение на посочения в жалбата недв.имот.

За обезпечаване на вземането на взискателя е вписана възбрана върху процесния недвижим на 04.08.21г.в Служба по вписванията гр.П.

ЧСИ е насрочил опис на процесния недвижим имот за 25.08.21г.,за което е уведомил длъжника и взискателя.Видно от протокола за опис от тази дата до част от имотадо т.6 и 7 от приложения доклад няма практически достъп,като тези точки попадат в чужд имот,до който не се намерило лице да допусне вещото лице.С молба от 30.09.21г.пълномощника на взискателя е поискал от ЧСИ да довърши действието опис на недв.имот с идентификатор *** чрез отбелязване на точки 6 и 7 от скица,за който опис да се осигури достъп.Отправено е искане до „*********“ЕООД от 05.10.21г.за оказване на съдействие,като предостави достъп го процесния ПИ,като дружеството в отговор депозира становище от 12.10.21г.,с което заявява,че между него и дружеството-длъжник по изп.дело има съдебен спор досежно реална част от имота с площ от 2386 кв.м.

На 27.10.21г. е проведен описа на имота,обективиран в протокол за опис от същата дата,като на описа е осигурен достъп от адв.И.-пълномощник на наемателя „***********“ЕООД.В протокола изрично е записано,че дружеството владее на законно основание недв.имот с площ от 2389кв.м.заедно със спортните площадки и съоръжения върху тях и претендира да е собственик на реалната част от поземления имот в посочения размер.

По делото е допуснат и разпитан един свидетел-И. Й. досежно обстоятелството владеело ли е дружеството-жалбоподател реална част от имота към датата на налагане на възбрана върху същия.

При така установената фактическа обстановка,съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436,ал.1 ГПК,като съдът намира за неоснователно възражението на взискателя и на ЧСИ,че същата е недопустима като просрочена.

Жалбоподателят „***********“ ЕООД е трето на изпълнението лице,чийто представител е присъствал по време на описа,извършен на 27.1021г.(сряда),т. е.дружеството е узнало за него в деня на осъществяването му и от тогава е започнал да тече двуседмичния срок за обжалване,като жалбата е депозирана на 10.11.21г.(сряда).Преклузивният срок за обжалване не е изтекъл,тъй като се касае за срок,който се брои на седмици,а не на дни и изтича в съответния ден на последната седмица (чл.60,ал.4 от ГПК).Жалбата е депозирана 3 пред ЧСИ в последния ден от срока-10.11.21г.Третото лице – жалбоподател е заварено да упражнява фактическата власт върху процесния недвижим имот към датата на налагане на възбраната и на извършване на описа,като изрично в протокола е посочило,че имотът с площ от 2386кв.м.е негова собственост.В самата жалба „***********“ ЕООД заявява,че е станало собственик на реална част от имота с площ-горепосочените кв.метри още към 05.09.2016г.по силата на придобивна давност и правна конверсия вследствие упражено давностно владение повече от 10 години,т. е. към деня на налагане на възбраната и извършването на описа,именно това трето лице твърди да е упражнявало фактическата власт върху процесния недвижим имот и по смисъла на чл.435,ал.4 от ГПК то е активно легитимирано да обжалва насочването на изпълнението върху него.Горното се потвърждава и от свидетелските показания на И. Й.Предвид изложеното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна при следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.435,ал.4 от ГПК трето лице може да обжалва насочването на изпълнението чрез опис, възбрана и насрочване на публична продан срещу имот,който се владее от това трето лице, като изречение второ постановява, че жалбата не се уважава,ако се установи,че вещта е била собствена на длъжника при налагането на запора или възбраната.В случая видно от приложените материали по изпълнителното дело,към момента на налагането на възбраната върху процесния недвижим имот-04.08.21г.,както и към момента на извършване на описа – 27.10.21г.не се установява жалбоподателят „***********“ЕООД да е собственик на 2386кв.м.от процесния имот,ситуирани в северозападната част от имота,ведно с изградените върху тази част спортни съоръжения и площадки.

Дори и да се приеме обаче,че длъжникът не е собственик на целия имот,т.е.той е съсобственик заедно с дружеството-жалбоподател,то извършените от ЧСИ и атакувани действия пак са законосъобразни,тъй като съгл.чл.500,ал.1 от ГПК когато изпълнението е насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците,то имотът се описва изцяло,но се продава само идеалната част на длъжника.В случая дори и при наличието на съсобственост на длъжника с трето за изпълнението лице-„***********“ ЕООД по отношение на процесния имот,същия следва да се опише изцяло,както е и направено от ЧСИ.

С оглед на изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на спора, не следва да бъдат присъждани разноски на жалбоподателя.Такива следва да се присъдят на взискателя и длъжника,доколкото претендират такива. „**********“ЕООД претендира разноски за адв.възнаграждение в размер на 300лв.,а „***********“ЕООД претендира заплащане на адв.възнаграждение в размер на 1000лв.с ДДС,като и двете дружества представят ДПЗС и списъци на разноските.Адв.възнаграждение на взискателя е заплатено от него в брой,а това на длъжника-по банков път.

4

Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за прекомерност на адв.възнаграждение само по отношение на длъжника,тъй като съгл.чл.11 от НМРАВ № 1/04г.за обжалване на действията на съдия-изпълнителя възнаграждението е в размер на 300лв.,когато жалбата се разглежда в открито заседание,както е в случая.Адв.възнаграждение на взискателя е съобразено с минимума по Наредбата,а това на длъжника е прекомерно.Предвид на което следва да се бъде осъден жалбоподателят да заплати и на длъжника,и на взискателя по 300лв.за адв.възнаграждение.Такова не се дължи на „***********“ЕООД с ДДС,тъй като не се представят доказателства адв.дружество,което е упълномощено,да е регистрирано по ЗДДС.

Водим от горното,Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „**********“ ЕООД,ЕИК*************,чрез процесуалния представител- адв.Р.И. с искане да бъдат отменени действията на ЧСИ ******* по КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Пловдив,по провеждане на опис и налагане на възбрана от 04.08.21г.на подробно описан недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.П. по изпълнително дело № 292/21г.,който опис е обективиран в протокол за опис от 25.08.21г.и протокол за опис от 27.10.21г.,като незаконосъобразни.

РеШ.ето не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5