Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1094 от 28.10.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1568/2025
Вид
Решение № 1094
Подписан
28.10.2025
В сила
28.10.2025
Състав
Деница Славова, мл.с. Виляна Николаева Михалева, Светла Величкова Пенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1094 гр. Варна, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Славова

Членове:

Светла В. Пенева мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Доника Здр. Х.а като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20253100501568 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „Е. С.“ АД, чрез юрк. В. - С., срещу Решение №1680/14.05.2025 г., постановено по гр. д.

№14474/2024 г. по описа на РС – Варна, с което е уважен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, като „Е. С.“ АД е осъдено да заплати на „Ф. А. Л.“ ООД сума в размер на 4791,39 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи в стойността за ремонт на дефектирала печатна машина Ko-Pack 250S със сериен номер *** и печатна машина Gallus RCS430 със сериен номер ***, които вреди са настъпили в резултат на прекъсване електроподаването на обекти с идентификатор *** и *** по КККР, с административен адрес: с. Т., ул. „Й. Н.“ №*, ведно със законната лихва от 14.11.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно преценил представените доказателства по делото и достигнал до погрешни изводи. Изтъква, че от събраните доказателства не се установявало ищцовото дружество да е закупило увредените вещи, както и че ползвало електроснабдените помещения. Счита за неустановена причинно-следствената връзка между смущението в електрозахранването и прекъсването, а след това възстановяването, на снабдяването с ел. енергия на процесния обект. Сочи, че не било установено дали процесните ел. уреди са били изправни и дали са били включени в електрическата мрежа. По изложените съображения отправя искане за отмяна 1 на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният осъдителен иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия „Ф. А.

Л.“ ООД, чрез адв. С., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Отправя искане за потвърждаването му. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице – помагач на страната на въззивника „Е. С.“ АД - „Застрахователна компания „У.“ АД.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Ф. А. Л.“ ООД, ЕИК *********, с която е предявен иск срещу „Е. С.“ АД, ЕИК *********, с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 4791,39 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи в стойността за ремонт на дефектирала печатна машина Ko-Pack 250S със сериен номер *** и печатна машина Gallus RCS430 със сериен номер ***, които вреди са настъпили в резултат на прекъсване електроподаването на обекти с идентификатор *** и *** по КККР, с административен адрес: с. Т., ул. „Й. Н.“ №*, ведно със законната лихва от 14.11.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба ищецът „Ф. А. Л.“ ООД излага, че на 20.03.2024 г. настъпило смущение в електрозахранването на наетите от него помещения, представляващи обекти с идент. *** и *** по КККР, намиращи се в сгради с адм. адрес: с. Т., ул. „Й. Н.“ №*. Настъпилата авария се изразявала в прекъсване преноса на електроенергия и възстановяване на преноса на електроенергия. Сочи, че преносът и достъпът до електроразпределителната мрежа и преносът на електроенергия в помещенията се извършвали от ответника „Е. С.“ АД, за което била разкрита партида на „Т.“ ЕООД, собственик на двете помещения, с абонатен №********** и клиентски №**********. В резултат на смущението били увредени печатна машина KoPack 250S със сериен номер *** и печатна машина Gallus RCS430 със сериен номер ***, които вещи били негова собственост. Печатна машина Ko-Pack 250S била с неработещо управление на 4 kW UV лампа за сушене номер 6.

Печатна машина Gallus RCS430 била с дефектирали електронни блокове Vipa, 2 бр. 221-1ВН00 и 253-1СА01, участващи в управлението на пета печатна станция от софтуера на машината, и servo motor M160 ERL PCSI 400 P M63.65E, сериен номер ***, служещ за придвижване и позициониране на пета печатна станция на машината. Увредените елементи по двете машини били заменени с нови поради невъзможност за ремонт, като за отстраняване на щетите по печатна машина Ko-Pack „Ф. А. Л.“ ООД заплатил сума в размер на 341,70 лв., а по печатна машина Gallus RCS430 – 4449,69 лв. На 22.03.2024 г. било депозирано писмо до ответника, с което „„Т.“ ЕООД му съобщил за смущенията и за увредените уреди. На 25.03.2024 г. служители на електроразпределителното дружество извършили оглед на двете помещения, проверили електромера, установили увредените вещи и изправността на електрическата мрежа и съставили Констативен протокол №*** и Констативен протокол без номер. На 11.04.2024 г. ответното дружество писмено уведомило ищеца за отказа си да възстанови разходите, сторени за 2 поправка на увредените уреди, и посочило, че смущенията възникнали в негова мрежа средно напрежение в подстанция „М.“. На 02.08.2024 г. бил изпратен втори отказ. Поддържа, че ответникът не изпълнил вменените му с нормите на чл. 89 и 90 ЗЕ и издадената му лицензия задължения по пренос на електроенергия с грижата на добър търговец, допускайки настъпването на смущение в електрозахранването, от което за ищеца настъпили вреди.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Е. С.“ АД, чрез юрк. В., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че бил оператор на електроразпределителната мрежа по смисъла на §1, т. 34б, б.

„а“ от ДР на ЗЕ, както и че „Т.“ ЕООД било потребител на услугата за достъп и пренос на електрическа енергия за помещенията, представляващи сгради с адм. адрес: с. Т., ул. „Й. Н.“ №*. Оспорва твърдението, че ищецът „Ф. А. Л.“ ООД бил собственик на печатните машини. Сочи, че липсвали данни дали вещите са били в гаранция и счита, че ако същите са били гаранционни, то отговорността за ремонта им била на обслужващото гаранционно дружество.

Поддържа, че нямал вина за настъпване на увреждането. Счита, че между последното и вредите не била налице причинно-следствена връзка, като изтъква, че повредата можело да се дължи на неизправност във вътрешната електрическа инсталация, неправилен монтаж или фабрични дефекти на уредите. Счита за недоказано, че на 20.03.2024 г. уредите са били в изправност и са били включени към електрическата мрежа. Не оспорва, че по повод подадена жалба от титуляря на партидата на 25.03.2024 г. негови служители извършили оглед на място и съставили констативен протокол, в който описали повредените печатни машини. В хода на проверката били измерени и стойностите на подаваното напрежение по трите фази, което отговаряло на показателите за качество съгласно БДС. Излага, че електроснабденият обект се захранвал от трафопост К. Т., извод „М.“, подстанция „М.“. При направена проверка в информационната система на дружеството и от оперативния дневник за настъпили аварии било установено, че на 20.03.2024 г. било регистрирано смущение в електрозахранването по съоръжения средно напрежение, вследствие на аварийно изключване от задействала се релейна защита в подстанция „М.“. Твърди, че настъпилото събитие било с авариен характер. Нямало регистриран сигнал за авария по съоръжения на ниско напрежение в района. Посочва, че задължението му за осигуряване на непрекъснатост на електроснабдяването не било безусловно, като процесният случай попадал сред изключенията на чл. 74, ал. 2 ЗЕ. Оспорва претенцията и по размер, доколкото било недоказано, че резервните части били за увредените уреди.

В писмения си отговор третото лице – помагач на ответната страна „Застрахователна компания „У.“ АД признава сключването на договор за застраховка „Отговорност към трети лица“ с ответното дружество, включително и „Отговорност за продукта“, оформена в застрахователна полица, валидна към 20.03.2024 г. Оспорва иска, придържайки се към възраженията на ответника за липса на предпоставките за ангажиране отговорността на дружеството поради липса на противоправно деяние, причинна връзка между последното и вредите, които ищецът твърди да е търпял, както и че последният е собственик на увредените вещи. Претенцията се оспорва и по размер.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът 3 приема за установено следното от фактическа страна и въз основа на приетата за установена фактическа обстановка формира следните правни изводи:

Въззивната инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да преповтаря същата, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена и в настоящата инстанция не са събирани нови доказателства, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД.

В случая от събраната доказателствена съвкупност се установява, че на 20.03.2024 г. е настъпило прекъсване на електроподаването на процесните два обекта, като в резултат на същото въззиваемият е претърпял имуществени вреди, изразяващи в стойността за ремонт на дефектирала печатна машина KoPack 250S със сериен номер *** и печатна машина Gallus RCS430 със сериен номер ***.

Въведените с въззивната жалба оплаквания за липсата на предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране извъндоговорната отговорност на въззивника са неоснователни.

Безспорно е между страните по делото, че процесните два обекта, са наети от въззиваемия за временно и възмездно ползване, а и същото се установява от договора за наем и показанията на свид. Х.. Липсва спор и че помещенията са електроснабдени към 20.03.2024 г.

Отделено като безспорно е, че на същата дата е регистрирано смущение в електрозахранването по съоръжения средно напрежение, вследствие на което е прекъснато, а след това възстановено, снабдяването с електрическа енергия на обектите.

С разпоредбата на чл. 89, т. 4 ЗЕ на ответното дружество в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа е вменено задължението да осигурява поддръжката на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания. В чл. 89, т. 2 ЗЕ е предвидено и, че дружеството следва да осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия.

От събраните по делото доказателства се установява, че въззивникът не е изпълнил тези свои задължения. Както от показанията на разпитания по делото свидетел, така и от заключението по СТЕ, се установява, че повредите по електроуредите са причинени от високо напрежение, възникнало при включване или изключване на подаваното напрежение. Този извод следва и при съобразяване на обстоятелството, че по делото няма данни за друга причина за увреждането на уредите. В тежест на въззивника е да установи, че е изпълнил точно задълженията си да осигури непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия. Такова доказване обаче не е проведено.

Следователно противоправното поведение на електроразпределителното се изразява в неизпълнението на задължението по всяко време да осигурява необходимите ресурси за поддръжка на сигурна преносна мрежа в съответствие с техническите изисквания, да предприема действия по 4 обезпечаване сигурността, непрекъснатостта и качеството на доставяната електрическа енергия. Електроразпредителителното дружество е нарушило вменените в негова тежест задължения по чл. 89, т. 2 и 4 ЗЕ, доколкото не е осигурил непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия, поради което е налице противоправно бездействие.