Решение № 129 от 09.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Х.а като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100512222 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 01.07.2024г., постановено по гр.д. № 68914/2023г. по описа на СРС, ГО, 173 състав, е отхвърлен предявеният от К. П. У. срешу С. П. С. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от сумата от 5 000 лева /частично от 20 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – стрес, притеснения, влошаване на здравето, безпокойство, неудобства, срам, уронване на достойнството и унижение, последица от подадена от ответника срещу ищеца неоснователна жалба с вх. № УРИ-222000-12168/15.09.2022г. на 02 РУ – СДВР, във връзка с която била образувана пр.пр. № 40637/2022г. на СРП, завършила с отказ на прокурора да образува наказателно производство.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба ог ищеца К. П. У., в която се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на 1 материалния закон. Конкретно се оспорва приетото от съда, че: 1/. за да е налице противоправност, жалбата следва да бъде подадена не с цел да бъдат проверени определени твърдения и да бъдат взети мерки от страна на държавните органи, към които е насочена, като жалбоподателят знае, че изнесените в жалбата обстоятелства са неверни и жалбата се подава, за да се навреди и/или да се накърни обществения интерес и 2/. че депозирането на такава жалба не е противоправно тогава, когато ответникът - жалбоподател е положил необходимата грижа да се убеди, че изнесените в жалбата факти са верни, и действа със съзнанието, че сезира компетентните органи, за да защити своите или определени чужди права и/интереси. Поддържа, че в случая по делото било безспорно установено, че изнесените от ответника в процесната жалба твърдения са неверни, както и че жалбоподателят е знаел това и е сезирал СРП с единствена цел да навреди на ищеца. Освен това сочи, че в доказателствена тежест на ответника било възложено да установи твърденията си, което обаче не било сторено в производството.

Основателността на предявения иск е обоснована и с оглед обстоятелството, че прокурор от СРП е отказал да образува наказателно производство и е прекратил пр.пр. № 40637/22г., тъй като не са събрани доказателства за извършени от ищеца престъпления. Този извод се подкрепял и от събраните гласни доказателствени средства и заключението на съдебно-техническата експертиза. Счита, че е доказан фактическият състав на претенцията по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, поради което е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.

Въззиваемият С. П. С. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложение съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че с подадената жалба срещу ищеца, ответникът не е целял да му навреди, а е действал със съзнанието, че защитава своите права и интереси, съответно - поведението му е било израз на правомерно искане за закрила и съдействие от страна на компетентните органи. Аргументира становище за обоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че преценката на прокуратурата за непредприемане на действия срещу ищеца не превръща действията на ответника в противоправни, тъй като противното би означавало 2 всеки сигнал, жалба или иск, приети за неоснователни, да обосноват насрещно наказателно или гражданскоправно преследване, без оглед на мотивите на техния автор. По тези съображения счита, че действията му не представляват злоупотреба с право, поради което е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 3 от ГПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от противоправно поведение на ответника, представлящо според твърденията на ищеца злоупотреба с право – депозиране на неоснователна жалба в СРП, съдържаща неверни твърдения.

Между страните по делото не е спорно, а и се установява от представеното копие от пр.пр. № 40637/2022г. на СРП, че същата е образувана по жалба с вх. № УРИ-222000-12168/15.09.2022г. на 02 РУ – СДВР, подадена от ответника С. С.. В жалбата са изложени твърдения за отправени от ищеца К. У. спрямо ответника заплахи, които по съдържание представляват закана с престъпление против неговата личност и имущество, като се твърди заканата да е възбудила основателен страх у пострадалия за осъществяването й. Не се спори и относно конкретното съдържание на жалбата.

С постановление от 07.10.2022г. на прокурор при СРП, е отказано образуването на наказателно производство по пр.пр. № 40637/2022г., по съображения, че не се установява от обективна и субективна страна извършването на престъпление от общ характер по чл. 144, ал. 3 от НК – закана с убийство. В мотивите на акта е посочено, че „в депозираните материали по пр. пр. № 40637/2021г. по описа на СРП се установява, че е осъществен състава на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. Изложените в преписката обстоятелства не са в правомощията и компетенцията на СРП.

Правните съображения за това са следните: на основание чл. 161, ал. 1 от НК и чл. 144, ал. 1 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до СРС – НО“.

3

По жалба на С. С. била образувана пр. пр. № 20750/2022г. по описа на СГП, като постановлението от 07.10.2022г. на СРП било потвърдено с акт от 03.11.2022г. на горестоящия прокурор от СГП. В постановлението от 03.11.2022г. са изложени подробни съображения за липса на данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 144, ал. 3 от НК, поради което е прието, че не следва да се образува досъдебно производство.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване по предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1, вр. чл. 3 от ГПК, ищецът следва да докаже факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския деликт, а именно противоправно деяние /действие или бездействие/; вина; вреди и причинноследствена връзка между деянието и настъпилите вреди /чл. 45, ал. 1 от ЗЗД/.

Законодателят е презюмирал небрежната вина /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, следователно наличието на такава не е необходимо да се доказва. Останалите правопораждащи факти следва да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки /правопораждащи факти/ водят до неоснователност на претенцията.

Основният обективен елемент от правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност е извършване на противоправно деяние, т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.

В разглеждания случай ищецът обосновава качеството си на кредитор по претендираното обезщетение с твърдение за осъществено от ищеца противоправно действие, изразяващо се в подаването на неоснователна жалба с вх. № УРИ-222000-12168/15.09.2022г. на 02 РУ – СДВР, във връзка с която била образувана пр.пр. № 40637/2022г. на СРП, завършила с отказ на прокурора от 07.10.2022г. да образува наказателно производство. В исковата молба се твърди, че в процесната жалба ответникът излагал неверни обстоятелства, приписвал действия и думи, които не били извършвани/казвани от ищеца, а именно: че на 13.09.2022г. У. пресрещнал ответника и го дърпал с цел С. да загуби равновесие и да падне; че го заплашвал лично и по телефона; че се заканвал с посегателства срещу имоти на С.; че го шантажирал със стара жалба от Д.-У.а за сексуален тормоз.

4

Предявената претенция се основава на твърдения за злоупотреба с право и нарушаване на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, изр. 1-во от ГПК, съгласно която участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

Както е прието в решение № 758/11.02.2011г. по гр.д. № 1243/2009г. по описа на ВКС, IV ГО, решение № 245/05.11.2014г. по гр.д. № 1734/2014г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, решение № 1347 от 18.12.2008г. на ВКС по гр.д. № 5006/2007 г., II ГО, решение № 242 от 20.03.2009г. на ВКС по гр.д. № 5739/2007г., III ГО, искането за защита, отправено към държавен орган, е израз на установено в Конституцията на Република България право.

Подаването на жалба да прокуратурата с твърдение за незаконни действия на определено лице и молба за съдействие за разрешаване на проблемите, по правило не е противоправно деяние. Същото е свързано със законоустановена възможност на всяко едно лице да изпраща съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление, които от своя страна извършват преценка дали това съобщение съставлява или не законен повод по смисъла на чл. 207 от НПК за образуване на досъдебното производство.

Приема се, че гражданинът е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не се установят - упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Изложеното не изключва възможността за злоупотреба при упражняването на едно материално или процесуално право.

Злоупотребата с право е противоправна; тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/. Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на ищеца /чл. 154, ал. 1 от ГПК/. И при злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието /както в наказателното право/, а неполагане на дължимата /от добрия стопанин или добрия търговец/ грижа; докато недобросъвестността при упражняването на права не е само упражняването им, за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от 5

Конституцията/, но също и упражняването им в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/.

В трайната съдебна практика е прието безпротиворечиво, че няма злоупотреба с право, ако страната подава молба до съответния орган със съзнанието и убеждението, че защитава съществуващо свое субективно право.

Без значение е дали предприетата защита е адекватна, съществува или не в действителност твърдяното субективно право, евентуално нейна грешка при преценка на правото дали е извинителна или неизвинителна. В цитираното решение № 245/05.11.2014г. по гр.д. № 1734/2014г. по описа на ВКС, ІІІ ГО е прието, че злоупотребата с право представлява превратното му упражняване единствено с цел да се увреди друг правен субект. Злоупотреба с право /т. е. противоправно поведение/ е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес.