Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 499 от 24.09.2026, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно гражданско дело 391/2026
Вид
Определение № 499
Подписан
24.09.2026
В сила
24.09.2026
Състав
Аделина Тушева, Кристина Савова Янкулова, Таня Живкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 499 гр. *, 24.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Кристина С. Янкулова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500391 по описа за 2026 година Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „М.“ АД против определение № 826/19.06.2026 г. по гр. д. № 3102/2025 г. по описа на Районен съд – *, с което е оставена без уважение молбата за изменение на Решение № 182/02.04.2026г. по гр. д. № 3102/2025 г., в частта за разноските.

Жалбоподателят „М.“ АД, чрез юрисконсулт Т. В., посочва, че разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, като в условията на евентуалност претендира определеното адвокатско възнаграждение да бъде в размер под минималния, съобразно практиката на СЕС. Посочва, че не е дал повод за завеждане на иска и дори е признал същия. Счита, че посочените размери на хонорарите за отделните видове дела в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа нямат задължителен характер, и справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения в Наредбата. Моли да се измени постановеното решение в частта за разноските, като се оставят в тежест на ищеца, евентуално да се присъди адвокатски хонорар в размер под минималния, съобразно практиката на СЕС.

Ответникът по частната жалба подава отговор в срок. Намира частната жалба за неоснователна, а постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен. Посочва множество съдебна практика на СЕС, относно дължимостта на адвокатското възнаграждение. Моли да се потвърди процесното определение като правилно и законосъобразно.

Окръжен съд *, като обсъди становищата на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в законния срок от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима и по същество основателна.

1

Пред Районен съд - * е бил предявен иск от Н.С. срещу „М.“ АД иск за недействителност на договор за кредит поради противоречие с принципа на добрите нрави, заобикалящ материално правните изисквания на ЗПК. Искът е уважен от районния съд с решение № 182/02.04.2026 г. и „М.“ АД е осъден да заплати на основание чл. 38 ЗАдв на ЕАД Е. И. адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро с ДДС. С молба по реда на чл. 248 от ГПК ответникът „М.“ АД е направил искане за отмяна на решението, в частта за разноските, защото е признал иска и не е станал повод за подаване на исковата молба.

Развил е и становище за необвързващия характер на размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г.

Молбата е оставена без уважение от първоинстанционния съд с мотиви, че е отчетена фактическата сложност на делото, и е съобразен присъденият размер на адвокатското възнаграждение с трайно установената съдебна практика по спорни правни въпроси.

Въззивният съд намира частната жалба за основателна.

Предявеният от Н.С. срещу „М.“ АД иск за недействителност на договор за кредит поради противоречие с принципа на добрите нрави е уважен. В процеса ищецът е бил представляван от адв. Е. И., АК-*, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 02.09.2025 г. Към исковата молба са приложени договора за правна защита и съдействие, както и пълномощно от ищеца за адвоката, с дата преди предявяване на исковата молба по първоинстанционното дело, поради което няма как в същите да е посочен номера на бъдещото исково производство.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл.

38, ал. 1 от ЗАдв. и ангажирани по него доказателства. Преценката да окаже безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката.

Разпределението на тежестта за разноски се следва от правилата по чл.

78 от ГПК – коя е загубилата страна, а не от въпроса дали ищецът реално е заплатил възнаграждение на своя пълномощник или последният е поел риска да предоставя правна помощ без да е сигурен дали ще бъде постановено решение в полза на доверителя му, респ. че ще му бъде присъдено възнаграждение. И в двете посочени хипотези ако ответникът загуби делото 2 той дължи разноски на ищцовата страна, като във вторият случай последните се определят от съда и обичайно /както в настоящия случай/ в минимален размер. Следователно, с оглед изхода на делото ответното дружество дължи да заплати адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на насрещната страна.

По отношение релевиранато при условията на евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, съдът намира същото за основателно. Следва да се съобразят критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C438/22, което е задължително на основание чл. 633 ГПК, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ /понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. /В този смисъл е Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК/.

В настоящия случай делото не се отличава с фактическа и правна сложност, разгледан е един иск, който е признат от ответника, а и по подобни казуси е налице изобилна и утвърдена съдебна практика. Извършените от адвокат Е. И. процесуални действия се изразяват в подаване на исковата молба, молба за освобождаване на ищеца от такси и разноски, писмено становище, делото е разгледано в едно заседание, без явяване на адв. Е. И., но с подадена молба по хода на делото. Първоинстанционният съд е определил размера на възнаграждението в рамките на посочения с Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа размер с начислен ДДС.

Отчитайки тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че справедливо адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 100 евро.

Същото е дължимо с ДДС или общо дължимото адвокатско възнаграждение е 120 евро с включен ДДС. Това налага отмяна на обжалваното определение и отмяна на решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адвокат Е. И. сумата над 120 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, защита и съдействие на ищцата.

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 274, ал. 4 и 248, ал. 3 от ГПК настоящето определение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 826/19.06.2026 г. по гр. д. № 3102/2025 г. по 3 описа на Районен съд – *, с което е оставена без уважение молбата за изменение на Решение № 182/02.04.2026г. по гр. д. № 3102/2025 г. описа на Районен съд – *, в частта за разноските, вместо което Постановява:

ОТМЕНЯ Решение № 182/02.04.2026г. по гр. д. № 3102/2025 г. описа на Районен съд – *, в частта, с която „М.“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на ЕАД Е. И. адвокатско възнаграждение над 120 евро с вкл. ДДС.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4