Решение № 167 от 16.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Варна, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20233001000105 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби на „Консорциум Реми груп“ АД – в несъстоятелност и синдика на „Консорциум Реми груп“ АД – в несъстоятелност - З. З. Х. срещу решение № 260067/21.10.2022 г., постановено по т. д. № 1293/2019 г., по описа на Варненски окръжен съд, с което съдът е приел за установено в отношенията между страните, че „Консорциум Реми груп“ АД – в несъстоятелност дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 340 000 евро, частичен иск от 1 525 768.42 евро, представляваща изискуема главница по Договор за банков револвиращ кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 16.10.2008 г., Анекс № 2 от 27.03.2009 г., Анекс № 3 от 19.01.2010 г., Анекс № 4 от 14.05.2010 г., Анекс № 5 от 19.08.2010 г., Анекс № 6 от 12.09.2012 г., Анекс № 7 от 19.07.2013 г., Анекс № 8 от 21.12.2013 г., Анекс № 9 от 30.01.2014 г., Анекс № 10 от 09.02.2015 г., Анекс № 11 от 31.07.2015 г., Анекс № 12 от 31.08.2015 г., сключен между „Консорциум Реми груп“ АД (н) и „Уникредит Булбанк“ АД, вземането по който е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за цесия от 15.10.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 13.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3809 от 16.05.2019 г., постановена по ч. гр. д. № 7164/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 50-ти състав, на осн. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, чл. 99 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ.

В жалбата на „Консорциум Реми груп“ АД – в несъстоятелност, се твърди неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и постановяване на същото при несъобразяване с всички приети по делото доказателства. Конкретните оплаквания са за непроизнасяне по направено от ответника в първоинстанционното производство оспорване на дълга във връзка със сключения Анекс № 4, заместил изцяло съдържанието на договора за револвиращ кредит от 1

22.08.2008 г. и оспорването на всички останали анекси по отношение на дъгла на ответника за главницата, лихвите и разноските, както и за непроизнасяне по направеното възражение за нищожност на договора за цесия. Излага се становище за нищожност на отделни клаузи от Анекс № 4, поради противоречието им със закона. Счита, че съдът е бил длъжен да се произнесе по направено възражение за прихващане. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска, с присъждане на разноски за две инстанции.

В жалбата на синдика Х., е изложено становище за недопустимост, евентуално за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалните и процесуалнотправните норми. Въззивникът инвокира довод, че първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства по делото и доводите на страните в тяхната взаимна връзка, което е обусловило извеждането на неправилни фактически и правни изводи. Изтъква, че съдът неправилно е възобновил производството по т.д.№1293/2019 г., по описа на ВОС, тъй като вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за главница в размер на 1 849 244.66 лв., произтичащо от Договор за банков револвиращ кредит № 270/05205/020031 е одобрено. Единствено вземането за договорна лихва до датата на цесията – 15.10.2018 г. в размер на 304 014.38 лв. не е прието в списъка по чл. 685, ал. 1 ТЗ.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, съответно назначен от съда по несъстоятелността синдик, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Същите се преценяват като редовни –изпълнени са изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК, като държавна такса за разглеждане на въззивните жалби не се внася предварително на осн. чл.694, ал.7 ТЗ.

Насрещната страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложени доводи и съображения, и моли за потвърждаване на атакуваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявен от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище гр.София срещу „Консорциум Реми Груп” АД (в несъстоятелност) с ЕИК 103097870, със седалище гр.Варна, при задължителното участие на синдика на ответното дружество, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, чл.99 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 340 000 евро, частичен иск от 1 525 768.42 евро, представляваща падежирала главница по Договор за банков револвиращ кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 16.10.2008г., Анекс № 2 от 27.03.2009г., Анекс № 3 от 19.01.2010г., Анекс № 4 от 14.05.2010г., Анекс № 5 от 19.08.2010г., Анекс № 6 от 12.09.2012г., Анекс № 7 от 19.07.2013г., Анекс № 8 от 21.12.2013г., Анекс № 9 от 30.01.2014г., анекс № 10 от 09.02.2015г., Анекс №11 от 31.07.2015г., Анекс № 12 от 31.08.2015г., сключен между ответника и „Уникредит Булбанк”АД, вземането по който е прехвърлено в полза на ищеца с Договор за цесия от 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 10.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №3809 от 16.05.2019г., постановена по ч. гр. д. № 7164/2019 г. по описа на Районен съд Варна, 50-ти състав.

Ответникът е оспорил иска с твърдения за нищожност на договора за цесия поради липса на основание поради несъществуване на вземане на цедента в посочения в договора размер. Изложени са доводи за нищожност на клаузите за възнаградителна лихва, мораторна неустойка и такси в договора за кредит, извършените по тези вземания плащания в завишен размер следва да бъдат отнесени към главницата, което обосновава по-нисък размер на непогА.ия остатък от главния дълг. Възражението за нищожност на клаузите за 2 възнаградителната лихва (т.4.1 и т.4.2. от договора и анексите, съответно т. 1 от ипотечния акт) е основано на твърдения, че начинът на формирането й противоречи на закона - чл.58 ал.1 т.2 от ЗКИ и чл.58 ал.3 от ЗКИ, както и на добрите нрави, тъй като банката практически си е запазила правото автоматично да ги променя /т.8.2.4 от ОУ/. Твърди се, че клаузата за неустойка удоворена в т.4.3. от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото е предвидена наред с лихвата върху просрочена главница като второ обезщетение за една и съща забава, начисляването й върху тази лихва представлява забранен от закона анатоцизиъм, а начисляването й върху непадежирал дълг води до недопустимо санкциониране на едно евентуално бъдещо неизпълнение. Излага доводи за нищожност на клаузите на т.5.1 и 5.2 от договора и съответстващите им клаузи на анексите, поради противоречие с добрите нрави и със закона - чл.58 ал.ал.1 т.1, т.2 ЗКИ и чл.58 ал.2 ЗКИ, с твърдения, че липсата на данни в договора за всички общи разходи по кредита и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят, е в нарушение на императивните изисквания за изричност и изчерпателност при определяне на разходите по кредита. За периода след сключването на Анекс №4/14.05.2010 г. възнаградителната лихва се оспорва на самостоятелно основание поради начисляването й в нарушение на предоговорените с него условия - уговорения гратисен период и отпадането на наказателния лихвен процент при просрочие по т.4.3. Клаузата на т.7.3 от Анекс №4, се оспорва като нищожна поради противоречие със забраната за анатоцизъм, тъй като предвижда начисляване на лихви върху лихви за забава. Оспорва се дължимостта на главницата в предявения размер и предвид извършеното погасяване на дълга преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК със заплатената от ищеца на банката сума като цена на цесията, отнесена за погасяване на този дълг. Релевира се възражение за прихващане на вземането на ищеца за главница с насрещното вземане на ответника за платени при начална липса на основание суми в общ размер на 170 552, 69 евро, формирани както следва: 125 601, 02 евро - наказателни лихви за забава в размер на 2%; 24 111, 11 евро - недължимо платени такси, разноски и др. разходи и 20 840,56 евро - недължимо платени суми за съдебни разноски, други разходи по кредит и застраховки.

С оглед постановеното в хода на производството решение № 260240/18.09.2020 г. по т.д.№127/2020 г. на ВОС, с което спрямо ответника „Консорциум Реми Груп” АД е открито производство по несъстоятелност, с определение от 13.11.2020 г., производството п о т.д.№1293/2019 г. на ВОС е било спряно, на осн. чл.637, ал.1 от ТЗ.

Съгласно чл.637, ал.1 от ТЗ, с откриване на производство по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на трудови спорове по парични вземания и на случаите, посочени в изр.2 на чл. 637, ал. 1 ТЗ. Разпоредбата на чл.637, ал.1 ТЗ се прилага на общо основание спрямо висящите към момента на откриване на производството по несъстоятелност дела, образувани по предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове срещу длъжника за съществуване на парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК или чл.417 ГПК. След откриване на производството по несъстоятелност, установяването на вземането е възможно и допустимо само в рамките на това производство по реда за предявяване на вземането в сроковете по чл. чл. 685 ТЗ, чл.

688 ТЗ и чл.639 ТЗ, респ. по реда на чл.692 ТЗ във вр. с чл.694 ТЗ.

Развитието на спряното производство по чл.422, ал.1 ГПК е обусловено от изхода на производството по предявяване на вземането. Съгласно чл.637, ал.2 ТЗ, производството по чл. 422, ал.1 ГПК следва да бъде прекратено, ако вземането бъде прието в производството по несъстоятелност при условията на чл. 693 ТЗ - с включване в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ. Ако вземането не бъде прието от синдика или ако бъде оспорено от длъжника или от друг кредитор на несъстоятелността, след изчерпване на процедурата по чл.692 ТЗ, производството по чл.422, ал.1 ГПК следва да бъде възобновено и да продължи с участие на синдика, на длъжника и на кредиторите по чл. 637, ал.3, т.1 или т.2 ТЗ.

3

В случая, приетото от синдика вземане, произтичащо от договор за банков револвиращ кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008 г. е било изцяло оспорено от длъжника „Консорциум Реми Груп” АД, поради което производството по делото правилно е било възобновено от първоинстанционния съд с определение от 05.05.2021 г.

Ето защо съдът намира доводите на синдика за недопустимост на обжалваното решение за неоснователни.

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че по силата на договор за револвиращ банков кредит №270/05205/020031 от 22.08.2008 г., „Уникредит Булбанк”АД е предоставило на „Консорциум Реми Груп” АД, револвиращ кредит до размера от 2 000 000 евро с краен срок на погасяване 20.07.2013 г. В чл.4.1. от договора е уговорена възнаградителна лихва с годишен размер, формиран от сбора на едноседмичния EURIBOR и надбавка в размер на 2.5 %, равняващ се на 6.886% към датата на сключване на договора. В чл.4.2. е уговорен годишен лихвен процент върху просрочената главница в размер на сбора от редовната лихва и надбавка от 5 %, а в чл.4.3. е уговорен наказателен лихвен процент при просрочие на главница и/или лихва в размер на 2%. Съобразно чл.11.2 от договора при неиздължаване на главница и/или лихва, за срока на забавата се прилага всяко едно от следните лихвени условия: редовният дълг по главницата се олихвява с лихвен процент по чл. 4.1., просрочената част от главницата се олихвява с лихвен процент по чл. 4.2., а целият дълг по главницата (редовна и просрочена) се олихвява с наказателен лихвен процент по чл.