Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 198 от 23.10.2026, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Административно наказателно дело 602/2026
Вид
Решение № 198
Подписан
23.10.2026
Състав
Сияна Стойчева Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 74 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 20 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 21 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 41 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 29 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 111, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 111, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 1 · Търговски закон
  • чл. 1, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 1, ал. 3 · Търговски закон
  • чл. 2, т. 2 · Търговски закон
  • чл. 2, ал. 2, т. 2 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Несебър, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Сияна Ст. Д. при участието на секретаря Иво Н. Петков като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Административно наказателно дело № 20262150200602 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на И. В. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Разград, *****, тел. **********, срещу наказателно постановление № НП385/19.08.2026 г. на кмета на Община Несебър, с което на жалбоподателя, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 за преместваемите обекти и търговската дейност на територията на община Несебър /Наредбата/Наредба № 3/ за извършено нарушение на чл. 9, ал. 1, т.

14 от Наредбата е наложено наказание „Глоба“ в размер на 51,13 евро /равностойността на 100 лева/.

Жалбоподателят признава, че на посочените в НП време и място своя собствена озвучителна караоке-колона и е пеел, но отрича да е нарушавал обществения ред или да е извършвал търговска дейност. Признава, че на мястото, на което е поставял музикалните си изпълнения е била поставена кутия за бакшиши, но заявява, че музиката е негово призвание и е човек на изкуството, а не търговец. Посочва, че след като се е пенсионирал по болест няма друго професионално занимание освен музиката. Посочва, че за идентично деяние от предходна дата му бил съставен А. за нарушение на обществения ред, който бил анулиран, респ. заявява объркване относно вида на нарушението, което се твърди, че допуска с дейността си.

Насрещната страна по жалба – кмета на Община Несебър, не изразява становище по оплакванията на жалбоподателя.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с назначения му по предоставена правна помощ служебен адвокат – адв. Б. от БАК. Процесуалния представител на жалбоподателя поддържа в цялост жалбата, развива допълнителни съображения и моли за пълната отмяна на НП.

Наказващият орган – кмета на Община Несебър – се представлява в съдебно заседание по делото от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, излага 1 насрещни доводи за законосъобразността на НП и моли за потвърждаването му.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

С молба вх. № 11714/19.10.2026 г. жалбоподателят отправя искане за връщане на иззетото в хода на административнонаказателното производство веществено доказателство – тонколона.

Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 03.08.2026 г., около 20,15 часа, св. Н. И. – на длъжност старши експерт в отдел „Контролен блок и спорт“ при Община Несебър, бил на смяна за времето от 14,00 часа до 22,00 часа и извършвал обход на старата част на гр. Несебър, като контролирал за нарушения на Наредба № 3, Закона за туризма, ЗЗШОС и др. Докато престоявал в задръстване на провлака между стария и новия град Несебър в служебен автомобил, св. И. чул музика и като се огледал установил жалбоподателя на северната крайбрежна алея да пуска силна музика от тонколона – тип-караоке, марка „МВА F- 15“, привързана към стойка на колела, и да пее от микрофон пред поставена кутия за събиране на пари от случайни минувачи. На кутията бил поставен надпис „Аз не съм ПРОСЯК. Бакшиш по ЗЗД, чл. 6ЗБППМН, чл. 54 от Конституцията“. Във връзка с констатираното, св. И. съставил на място и в при вписано възражение на жалбоподателя А. С. А № 0004553/03.08.2026 г. и за това че на 03.08.2026 г., около 20,15 ч. в гр. Несебър, на северна крайбрежна алея, извършва търговска дейност на открито без издадено разрешение за търговска дейност от Община Несебър с това, че е разположил на общинска алея караоке колона и пее на микрофон пред поставена кутия, в която се събират пари от минувачи – нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 14 от Наредба № 3 на Общ.съвет – Несебър. С А. и на основание чл. 41 от ЗАНН като веществено доказателство е иззета караоке-колона марка „МВА F-15“, ведно със стойката към която е привързана. В законния срок срещу А. било подадено възражение на нарушителя-жалбоподател срещу твърдението да е извършвал търговска дейност пеейки и забавлявайки хората, както и молба за връщане на иззетата караоке-колона. Въз основа на А. било издадено процесното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: А. С. А № 0004553/03.08.2026 г., ведно с изготвен към него снимков материал; възражение срещу А. на жалбоподателя и молба за връщане на ВД; разпореждане № ********** на ТД НОИ – Разград; показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел – Н. И.; приобщеното по делото веществено доказателство – 1 бр. караоке-колона марка „МВА F-15“, ведно със стойката към която е привързана. Останалите доказателства, приобщени в хода на съдебно следствие, съдът намира за неотносими към процесното нарушение, предвид което не основава фактическите си констатации на тях.

От доказателствата по делото се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Същите кореспондират помежду си и съдът ги кредитира изцяло. Следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка по случая, а излага възражения, които изцяло касаят правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

2

Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП по силата на закона и съгласно чл. 62 от Наредба № 3 и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Не е спорно и че актосъставителят е разполагал с компетентност на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 3.

При издаване на А. и наказателното постановление са спазени и императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в хода административнонаказателното производство, които да влекат отмяна на постановлението, като такива не се навеждат и с жалбата.

Независимо от изложеното, постановлението следва да бъде отменено изцяло предвид основателността на оплакванията за недоказаност на нарушението и издаването му при нарушение на материалния закон и по следните съображения:

Действащото българско законодателство и разпоредбите на Наредба № 3 не дават легална дефиниция на термина „търговска дейност“. Същият се употребява многократно в Търговския закон /ТЗ/ - напр. чл. 17а, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 31, 32, 53, чл. 206, ал. 8, чл. 277, ал.1, чл. 608, ал. 1, т. 2, чл. 609, 625, чл. 640, ал.2, чл. 700, ал.8, т.

3, чл. 760ж, ал. 1, т. 1, чл. 760и, чл. 776, ал. 2 и др. – но установяването на значението му може да стане само по пътя на систематичното и историческо тълкуване. В своя статия в електронна медия /За значението на термините "търговска дейност" и "управителен" и "контролен" орган по смисъла на Търговския закон - Lex.bg News /, проф. д.ю.н. Ангел Калайджиев, позовавайки се на труда Голева, П. Търговско право.

Обща част. Търговци. С: Апис, 2014, с. 39 и практиката на ВКС, е извършил подробен анализ на термина „търговска дейност“, който съдът изцяло подкрепя. От систематичното тълкуване на чл. 1, ал. 3 и чл. 2, т. 2 от ТЗ може да се направи извод, че термините „търговска дейност“ и „търговец“ са еднозначни. Съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ търговец е лице, което е образувало „предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1“. От този текст може да се направят изводите, че от една страна извършването по занятие на сделките по ал. 1 на чл. 1 от ТЗ /което е основание за придобиване на търговско качество/ представлява „търговска дейност“, както от друга страна, че търговска е и дейността по чл. 1, ал. 3 от ТЗ, която надхвърля дейността по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, когато се извършва по търговски начин /а извършването на тази дейност е обективно основание за придобиването на търговско качество/. Тези изводи се подкрепят и от систематичното тълкуване на чл. 1, ал. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 2 от ТЗ – ако занаятчия, лице, извършващо услуги с личен труд или упражняващо свободна професия, извършва дейност по смисъла на чл. 1, ал. 3 от ТЗ, т.е. организира предприятие или извършва търговска дейност /чл. 1, ал. 1 от ТЗ/, това лице придобива търговско качество, т.е. става търговец /така и Решение № 60925 от 29.03.2022 по гр. д. № 3078/2020 г. на IV гр. о. на ВКС/.

Тук следва да се отебележи, че чл. 2, т. 2 от ТЗ изрично изключва от кръга на търговците занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако не организират предприятие и не осъществяват дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, както е посочено в анализа на проф. Калайджиев.

Същевеременно, дефиницията за „лица, упражняващи свободна професия“ е дадена с § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, като това са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата;

3 лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; и други физически лица, за които са налице едновременно следните условия: 1/ осъществяват за своя сметка професионална дейност; и 2/ не са регистрирани като еднолични търговци; и 3/ се самоосигуряват.

От своя страна, чл. 9, ал. 1, т. 14 от Наредба № 3 на Общ.съвет Несебър, за нарушението на която е санкциониран с процесното НП жалбоподателят, забранява извършването на търговска дейност на открито без издадено разрешение за търговска дейност или чийто срок е изтекъл.

По делото безспорно се установи, че на процесните дата и място жалбоподателят е пеел през микрофон и озвучителна колона на фона на музика, в караоке-стил, на публично място – на алея на територията на Община Несебър, като е бил поставил кутия с надпис, указващ на минувачите, че не проси, но могат да му дават бакшиш за изпълненията. Няма данни жалбоподателят да е осъществявал дейността си чрез предприятие, в качеството ЕТ или по възложение, като с НП е санкциониран в лично качество. Същевременно, от приложени с молба за правна помощ по делото разпореждане на НОИ и декларация е видно, че жалбоподателят е пенсионер по болест, няма трудови доходи и собственост. Изложените обстоятелства налагат за съда извод, че същият в процесния случай е имал качеството на артист-изпълнител по смисъла на чл. 74 от ЗАПСП – уличен музикант/певец, респ. качеството на лице евентуално упражняващо хоби или свободна професия и приема доброволни дарения. При отсъствие на преки данни за осъществяване на дейността му по търговски начин, на възмездни начала, чрез организирано предприятие, системно и по възложение, не може да се заключи, че същата съставлява „търговска дейност“.

В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че санкционираното поведение на жалбоподателя неправилно е подведено под нормата на подзаконов нормативен акт, която въздига в нарушение осъществяването на търговска дейност без разрешение на територията на Община Несебър, респ. подлежи на безусловна отмяна поради недоказаност на нарушението. Тук съдът намира за нужно да посочи, че дейността на уличните музиканти в някои общини /напр. София и Пловдив/ е изрично регламентирана с подзаконови нормативни актове на общинските съвети, а произтичащите от нея нарушения за ЗЗШОС или обществения ред следва да бъдат надлежно установени и предмет на отделно административнонаказателно производство.