Решение № 52 от 22.01.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./...... 01.2018 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1445 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, заведена с вх. №28362/13.10.2016г. по описа на ВОС, поправена по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх. №32060/21.11.2016г., на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път” №260, подадена чрез пълномощник адвокат Д. М.,

САК.

Със същата срещу В.А.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, са предявени установителни искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за установяване спрямо ответницата съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №4708/2010г. на Варненски районен съд, 8 състав, заповед за изпълнение №2716/07.04.2010г., за сумата 151 665,86 швейцарски франка (CHF), представляваща дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 01.04.2010г., до окончателното й плащане; както и за сумата 26 872,52 CHF, представляваща неплатена договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 24.09.2009г. до 31.03.2010г.; както и за сумата 1 360,90 CHF, представляваща дължими такси по договора за периода от 24.10.2008г. до 24.03.2010г.

Претендира се и осъждане на ответника да репарира на ищеца направените разноски за производството по делото (в т.ч. и сторените в заповедното производство), основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.

В условие на евентуалност, обусловена от отхвърляне на предявените главни установителни искове поради евентуална преценка на съда за неприложимост на уговорката за автоматична предсрочна изискуемост, съответно липса на надлежно уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредитния дълг към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, и като твърди, че ответникът следва да се счита уведомен за изискуемостта на вземанията с връчването на препис от исковата молба, ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.

София, предявява осъдителни искове за пълния размер на непогасената главница от 151 665,86 CHF, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, за просрочената и неплатена към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (01.04.2010г.) договорна лихва, начислена за периода от 24.09.2009г. до 31.03.2010г., в общ размер на 26 872,52 CHF, както и за дължимите за периода от 24.10.2008г. до 24.03.2010г. такси по договора за кредит в размер на 1 360,90 CHF.

Твърденията и възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото в открито съдебно заседание от 28.09.2017г.

По предмета на спора.

Предмет на предявените главни искове е установяване по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, че вземанията на банката – кредитор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, срещу ответника В.А.П. ***, произтичащи от сключен между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г., към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (01.10.2010г.) са с настъпил падеж и с право на принудително изпълнение.

Ответникът по иска е страна по материалното правоотношение в качеството му на кредитополучател и в това му качество е заявен като платец по вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Длъжникът В.П. е подал възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, прието от въззивния съд в хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК – положение, служещо в основание на предявения иск.

Съдът, като съобрази тези положения и спазването на срока по чл.415, ал.1 от ГПК за предявяване на установителните искове, намира същите за допустими.

Като основание на вземанията си ищецът е посочил, че между страните е бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на кредитополучателя В.А.П. *** паричен заем в размер на равностойността в швейцарски франкове на 179 340 лева, срещу насрещното задължение на заемателя да върне заетата сума във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, ведно с уговорената възнаградителна лихва за предоставения кредитен ресурс (чл.3, ал.1 от договора), в 384-месечен период, считано от усвояване на сумата по кредита, т.е. до 24.06.2040г.

Твърди се, че кредитополучателят е допуснал просрочие в плащането на уговорените и дължими погасителни вноски по кредита считано от 24.09.2009г., като не е платил изцяло три броя погасителни вноски с падежи съответно 24.09.2009г., 24.10.2009г. и 24.11.2009г. Изискуемостта се твърди като настъпила в хипотезата на чл.19, ал.2 от договора за кредит, съгласно която при непогасяване от кредитополучателя изцяло или частично на три последователни месечни вноски настъпва предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита, считано от датата на падежа на последната неплатена вноска, за което не е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. В конкретния случай се твърди, че предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита е настъпила автоматично, считано от 25.11.2009г.

Претендираните с подаденото заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение вземания са с основание и в размери както следва: 151 665,86 швейцарски франка (CHF) – главница; 26 872,52 CHF - договорна лихва, начислена за периода от

24.09.2009г. до 31.03.2010г.; 8 754,19

CHF

– други дължими суми по договора за кредит; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 01.04.2010г. (постъпване на заявлението в съда) до окончателното погасяване на задължението.

Допълнително в исковата молба са изложени твърдения, че на 31.03.2015г. между кредитора – заявител „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, е бил сключен договор договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, конкретно посочени в Приложение №1 към него, по силата на който вземанията на банката спрямо длъжника В.П. по процесния договор за кредит № HL 38691 от 23.06.2008г. били прехвърлени на третото лице – цесионер „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД. Впоследствие, на 12.10.2016г. страните са сключили нов договор за цесия, по силата на който кредитора - цедент „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е прехвърлил вземанията си по процесния договор за кредит на цесионера „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, уведомяването за което на длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД се прави в хода на исково производство с връчването на препис от исковата молба. С оглед на това ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД твърди, че именно той е титуляр на правата и задълженията на кредитор по договора, което определя неговата процесуална и материална легитимация по предявените искове.

Уточнено е също така, че включеното в заповедта за изпълнение вземане за други дължими суми по договора за кредит в размер на 8 754,19 CHF включва такси, дължими на основание чл.4 от процесния договор за кредит (месечна комисиона за управление); таксите, съгл. чл.11, т. 2 от Договора във връзка с Тарифата на Банката за условията, лихвите, таксите и комисионите (такси за администриране на просрочията по кредита), както и застраховки, съгл. чл.15 от Договора (застраховки), като е посочено, че с предявения иск се иска установяване съществуването само на вземането на дължими по чл.4 от договора за кредит месечни такси за управление на кредита за периода от

24.10.2008г. до 24.03.2010г. в общ размер на 1 360,90 CHF.

Наред с това в исковата си молба ищецът е обективирал нарочно изявление за обявяване на всички вземания по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 38691 от 23.06.2008г. за изцяло и предсрочно изискуеми, обусловено от допуснатото от длъжника и трайно поддържано, считано от 24.09.2009г., неизпълнение на задълженията му за плащане на уговорените месечни погасителни вноски по погасителен план, с оглед на което и в условие на евентуалност спрямо преценката на съда за неприложимост на уговорката за автоматична предсрочна изискуемост, съответно за липса на надлежно уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредитния дълг към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, и отхвърляне на това основание на предявените главни установителни искове, е направил искане за осъждане на ответника да му заплати търсените суми по договора в размер на 151

665,86 CHF – пълния размер на дължимата главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (13.10.2016г.) до окончателното й плащане, 26

872,52 CHF - просрочена и неплатена към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (01.04.2010г.) договорна лихва, начислена за периода от 24.09.2009г. до 31.03.2010г., 1 360,90 CHF - дължими и неплатени към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (01.04.2010г.) месечни такси за управление на кредита за периода от

24.10.2008г. до 24.03.2010г.

С подадените отговори на исковата молба (основен и допълнителен) ответникът В.А.П. оспорва твърдението на ищеца, че с Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL38691 от 23.06.2008г. е предоставен кредит „в размер на равностойността в швейцарски франкове на 179 340 лв.”, както и изобщо, че е предоставен кредит в швейцарски франкове (151 778 CHF). Оспорва и изпълнението на клаузите, предвидени в чл.2 от договора, за да се счита кредита за усвоен, както и твърдението на ищеца, че дължи връщане във валутата, в която кредитът е усвоен - швейцарски франкове, като противопоставя твърдение, че не е усвоявал кредит в тази валута.

Счита, че с отнасянето на кредита за предсрочно изискуем се погасява облигационната връзка между страните, поради което и след 25.11.2009г. не се дължи както договорна (възнаградителна) лихва, така и такса за управление на кредита.

Оспорва се и твърдението на ищеца за настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита считано от 25.11.2009г., като се твърди липса на валидно волеизявление, достигнало до кредитополучателя, за упражнено от банката право да направи кредита предсрочно изискуем.

Наред с това ответникът е развил оплаквания за неравноправност по смисъла на чл.143, т. 9, т. 10 и т. 12 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на клаузите от договора, свързани с изчисляване на претендираните лихви и месечна такса за управление - чл.3, ал.1, чл.3.5, чл.12, а също и чл.3, чл.4, чл.13 и чл.19 от договора, съответно за тяхната нищожност по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП, като твърди, че същите не са уговорени индивидуално и противоречат на Директива 93/13/ ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. (чл.3), нарушена е и разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗП. Като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, съответно нищожна, се оспорва и клаузата на чл.6 от договора, предвиждаща, че погасяването на кредита ще се извърши в швейцарски франкове, независимо от твърдяния факт, че кредитът е отпуснат в български лева, а не швейцарски франкове, като се твърди, че същата представлява пряка уговорка във вреда на потребителя, възлагаща върху икономически по-слабо информираната страна – кредитополучателя нетърговец единствено неизгодни за нея икономически последици и прехвърляща върху нея риска от колебанията на валутния пазар.

Ответникът оспорва по основание и размер и предявените осъдителни искове като твърди, че: - ищецът не е валидна страна, която да обяви на кредитополучателя предсрочната изискуемост чрез връчване на препис от исковата молба и уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост; - с договора за прехвърляне на вземания от 12.10.2016г. от предходния носител на вземанията по процесния договор за кредит в полза на ищеца не е цедирано правото да обявява кредита за предсрочно изискуем, поради което ищецът – цесионер нито може да се легитимира като титуляр на нововъзникнало вземане, нито може да предизвика възникването му преди или в хода на процеса чрез изявление, инкорпорирано в исковата молба; - волеизявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем изхожда от лице без представителна власт за това, поради което същото не може да породи валидно действие;