Определение № 13118 от 25.05.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13118 гр. София, 25.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20221110120068 по описа за 2022 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ от град СОФИЯ г.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

Като разгледа гражданско дело № 20068 от 2022-ра година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на АПК във връзка с чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба, назована "Възражение", вх. № РНД21-ДИ05480/25/01.04.2022г. на СО - Район "Н.", подадено от Е.К. Д.-П. срещу Заповед № РНД22-РД56-85/11.03.2022г. на Кмета на Столичната община - Район "Н.", с която на основание чл. 11, ал. 4, чл. 13 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ са одобрени констатациите на назначена със заповед на кмета комисия по Протоколрешение № 34/11.03.2022г. по искане с вх. № РНД21-ДИ05-480/29.06.2021г.

1 за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ за имот, попадащ в територията на Столичната община - Район "Н." и нанесен в стар кадастрален план на гр. София, емисия преди 1956г., с номер 867 и площ по графични данни 8744 кв.м., от които 2514 кв.м. попадат в регулация.

Жалбоподателката сочи, че е собственица на УПИ ІІІ-657, кв. 53 по плана на град София, м. "Стопански двор - с. Требич", като изразява категорично несъгласие да бъдат променяни границите на имота . Мотивира се с това, че е придобила имота на търг и въз основа на подписан договор от 22.12.1997г. с областния управител на Област София, като е добросъвестен купувач още от 1997г. Земеделските земи в землището на кв. Требич били връщани на бившите собственици въз основа на план за земеразделяне, а не в стари реални граници. Стопанските дворове на бившите ТКЗС били изключени от плановете за земеразделяне, като за тях се изработвали парцеларни планове, които се съгласували и одобрявали от компетентните държавни органи.

Имотите се актували като държавни, след което се продавали с находящите се върху тях сгради и съоръжения. Жалбата е изпратена с придружително писмо от Столичната община - Район "Н." на Административен съд - София-град, където по нея е образувано адм. д. № 3118/2022г. на АССГ, ІІ-27 състав. С Определение № 2837/06.04.2022г. Административният съд - София-град е прекратил същото на основание §19, ал. 1 АПК и го е изпратил по компетентност на Софийския районен съд, където е получено с вх. № 74734/14.04.2022г. на СРС, образувано като гр.д. № 20068/2022г. на СРС и разпределено за разглеждане на 173 състав на І ГО.

Съдът, като извърши служебна проверка за допустимостта на жалбата по реда на чл. 159 АПК, намира следното:

Производството по възстановяне на собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ приключва с издаването на административен акт с конститутивно действие, с който се възстановява правото на собственост върху земеделските земи в стари (реални или възстановими) или в нови граници (с план за земеразделяне) в полза на бившите собственици или на техните наследници. В случаите, когато поради настъпилите промени в статута на земята, бившата земеделска земя е попаднала в строителните граници и урбанизирани територии, производството по възстановяване на собствеността се предхожда от производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, целящо установяването на настоящия регулационен/устройствен статут и идентификация на имота, съответно установяването на правоизключващите реституцията обстоятелства по чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, които имат значение за произнасянето на административния орган по възстановяване на собствеността. Издаването на удостоверителните документи по чл. 13, ал. 4-6 ППЗСПЗЗ законът е възложил на техническата служба на общината. Решението на същата служба, с което се определя застроената/незастроената част от имота, предмет на искане за реституция, се одобрява със заповед на кмета на общината, която е приключващият производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ акт. Въз основа на решението по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ органът по поземлена собственост постановява решението си за реституция. Скицата и удостоверението установяват само една част от релевантната за възстановяването на собствеността информация - дали върху 2 земите е извършена строителна дейност, дали под, през или над имота са изградени съоръжения по смисъла на §1в ППЗСПЗЗ, които не позволяват възстановяването на правото на собственост, каква е площта, необходима за обслужване на изградените сгради и съоръжения съобразно нормативната уредба, действаща към датата на издаване на заповедта на кмета на общината, както и ограниченията на правото на собственост. Всички тези обстоятелства се преценяват от органа по поземлена собственост в производството по издаване на решението за реституция. В производството по възстановяване на собствеността не могат да участват трети лица извън заявителите на реституция и административния орган. Тъй като производството по чл. 11, ал.

4 ППЗСПЗЗ е обслужващо това по реституцията и не е самостоятелно, то се подчинява на общия режим на реституционното производство. Щом в последното не се допуска участието на трети лица, такова участие е недопустимо и в производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Издадените в рамките на производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ административен акт и удостоверителни документи по никакъв начин не нарушават, застрашават или засягат правата, свободите и законните интереси на лицата извън кръга на субектите на реституция. Съответно само последните имат качеството на заинтересовани страни и право на участие в производството. При наличие на спор за материално право, произтичащ от реализирано право на строеж, придобиване на обект в реституирания имот или друго обстоятелство, то тези твърдени права могат да бъдат защитени в исков процес по общия ред. Не е налице засягане или застрашаване на права, пораждане на задължения или разширяване на такива, тъй като в производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не се обсъждат материалните права, поради което не са налице и основанията на чл. 147, ал. 1 АПК по отношение гражданите или организациите извън тези, претендиращи реституция, и те нямат обезпечено право да участват в административното производство както пред административния орган, така и пред съда. Оттук за третите лица, извън субектите на реституция, липсва пряк и непосредствен правен интерес да оспорват заповедта на кмета по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и те нямат процесуалното качество на заинтересовани лица. В съзвучие с изложеното е и задължителната съдебна практика - ТР № 5/18.10.2011г. по т.д. №8/2010г. на ОС на ВАС.

Затова и подадената от Е.К. Д.-П. жалба, назована "възражение", тъй като жалбоподателката е трето лице за реституционното производство, е недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, назована "Възражение", вх.

№ РНД21-ДИ05-480/25/01.04.2022г. на Столичната община - Район "Н.", подадена от Е.К. Д.-П. срещу Заповед №РНД22-РД56-85/11.03.2022г. на Кмета на Столичната община - Район "Н.".

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20068/2022г. по описа на 3

Софийския районен съд, І ГО, 173 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд София-град с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Определението да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4