Определение № 1541 от 02.08.2018, Окръжен съд - Бургас

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

Номер 1541 Година, 2018

Град Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............

На втори август ….…..……………….............…..… Година две хиляди и осемнадесета в закрито заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове:

…………………………………..

Съдебни заседатели: ………………………..………..

Секретар

……………………………………………………………………………..………...........

Прокурор

……………………………………………………………………….……………............ като разгледа докладваното от ……...……Р. Калиманова ……………………………......... гражданско дело № ….… 486....…. по описа за ………. 2018…………. година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на Р.А.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** чрез процесуалния и пълномощник против И.А.Р., ЕГН **********,*** за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 35286.68 лева, от която сумата от 5286.68 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди и 30000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили на 28.07.2016 година в резултат на причинено от ответника непозволено увреждане, при което на същата е била нанесена средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница, считано от датата на увреждането - 28.07.2016 година до тяхното окончателно плащане, а също и направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че на 28.07.2016 година, около 20 часа в село Лозенец, община Царево, докато ищцата била с лицето, с което живеела на съпружески начала, пред хотел „Феникс“, била ударена и съборена на земята от велосипедист, за който впоследствие се установило, че бил ответника. В резултат на удара на нея й била причинена средна телесна повреда с окончателна диагноза „Счупване на бедрената шийка“. Уврежданията й наложили оперативно лечение с имплантиране на протеза, медикаментозна терапия и съответно рехабилитация.

След инцидента тя била транспортирана с линейка до „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД - Бургас, където й направили необходимите изследвания и рентгенови снимки. От тях се констатирало наличието на фрактурата. След проведените изследвания тя била транспортирана с линейка от град Бургас до „МБАЛ Тракия“ ЕООД - Стара Загора и приета там по спешност.

На 29.07.2016 година й била направена операция за смяна на тазобедрената става и определена окончателната диагноза. В ортопедичното отделение на болницата останала до 05.08.2016 година, а от тази дата до 12.08.2016 година била насочена за болнична рехабилитация в същата болница; след приключване на болничните и рехабилитационните процедури на 12.08.2016 година била изписана.

Тъй като здравословното й състояние не било възстановено напълно, след проведените прегледи и функционални изследвания и била изготвена индивидуална рехабилитационна програма, която тя продължавала да изпълнява в домашни условия и в специализирани санаториуми. Към настоящия момент моториката на крака й не била възстановена на 100%; изпитвала болки и постоянен дискомфорт.

По нейна жалба и с оглед характера на увреждането, съставляващо средна телесна повреда, било образувано наказателно производство. С решение № 137 от 13.07.2017 година на Районен съд-Царево, постановено по административно наказателно дело № 428/2017 година по описа на същия съд ответникът бил признат за виновен за това, че по непредпазливост й причинил твърдяната от нея средна телесна повреда, като на основание чл. 78а от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лева. След проведено от ответника въззивно обжалване посоченото решение на районния съд било потвърдено с решение № 208 от 30.10.2017 година, постановено по въззивно наказателно административен характер дело № 881/2017 година по описа на Бургаския окръжен съд. Въззивният съд потвърдил констатациите на първоинстанционния съд. Постановения от последния съдебен акт бил окончателен и влязъл в сила от датата на постановяването му.

Всичко така изложено обуславяло правния интерес на ищцата от предявяване на настоящите осъдителни искове за обезщетяване на претърпените от нея вреди.

В резултат на нанесените й увреждания тя понесла материални вреди, изразяващи се в направени от нея разходи за лечение в общ размер на сумата от 5286.68 лева, посочени подробно и изчерпателно от нея в табличен вид в обстоятелствената част на исковата и молба и пояснени отново с последваща нейна писмена молба, съдържаща уточнения в тази насока. Освен имуществени вреди, тя претърпяла и неимуществени такива. Изтъква се във връзка с последните, че в резултат на причиненото й счупване изпитала остри и продължителни болки. Самата операция също и била причинила дискомфорт - не можела да се обслужвам сама, което било допълнителен стрес за нея.

Следоперативното лечение също било придружено с продължителни болки, от каквито страдала и в процеса на рехабилитация. Към всичко това следвало да се добави и обстоятелство, че в резултат на нанесените й увреждания била нарушена и моториката на движенията й. Тя не можела да се придвижва без помощни средства /патерици/, а до 30.11.2016 година и без придружител.

Извън чисто физиологичната болка и неудобства тя изживяла и психическа травма от стреса и дискомфорта, предизвикана от това, че за задоволяване на елементарните си битови и физиологични потребности зависела от други хора; от това, че била в тежест на други хора, а както и от това, че предвид изкуствената й става занапред не можела пълноценно да натоварва крайника си и щяла да бъде ограничена в двигателната си активност до края на живота си.

Ищцата изпитвала страх от преминаващи велосипеди - имала усещането, че всеки преминаващ край нея велосипедист ще я блъсне и тя ще претърпи същия инцидент. В такъв момент се изпотявала обилно, получавала сърцебиене и имала усещането, че не може да си поеме въздух и да диша нормално. Въпреки отминалото от инцидента до сега време, все още изпитвала тревожност, главоболие, постоянна умора, болки в гърба и мускулите. Безпокойството, което я обхващало преди сън, не й давало възможност да има спокоен сън и това се изразявало в събуждане през части през нощта, дори при най-малкия шум, лек и неспокоен сън, поради което на следващия ден се чувствала изтощена и уморена.

Във връзка със всички оплаквания, които се появили й се наложило да се консултира с психиатър, който й поставил диагноза „Разстройство в адаптацията. /Протрахирана смесена тревожност депресивна реакция/“. Препоръчал й да посещава психолог, но тъй като това не влизало в пакета услуги към здравната каса, не й било възможно да проведе съответните събеседвания. Цената на услугата се оказала невъзможна за нея. Започнала да спазва определени правила за хранене и за рехабилитация, което наложило да проведе балнео-курортно лечение. Наложило се изцяло да смени начина си на живот. Ищцата счита, че справедливото обезщетение, което й се дължи за причинените й болки, страдания, стрес, дискомфорт и психическа травма, следва да се определи на сума в размер на 30000 лева, която тя заявява като предмет на настоящата си претенция.

Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл.131 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови претенции. Сочи се в него на първо място, че същите са допустими, но частично неоснователни; част от тях са оспорени и по основание, и по размер.

Изтъкнатия факт на настъпилото на 28.07.2016 година с участието на страните, на улица в село Лозенец, пред хотел „Феникс” събитие не е оспорен, както не се оспорва и последващото провелото се спрямо него наказателно производство, приключило по реда на чл. 78а от НК, с освобождаването му от наказателна отговорност, с двата постановени съдебни акта - решението на Царевския районен съд и потвърдителното решение на Бургаския окръжен съд. Именно в последното била установена и фактическата обстановка на настъпване на деликта като събитие.

Оспорено е основанието и размера на твърдените имуществени вреди на ищцата, както и размера на неимуществените вреди; спрямо всички претендирани вреди е заявено възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Тъй като съпричиняването като поведение на пострадалата ищца, допринесло обективно в причинно-следствена връзка за настъпване на вредоносния резултат не било предмет на наказателното преследване и съдебните актове, постановени в това производство, то в съответствие с практиката на ВКС по чл. 300 от ГПК така направеното от него възражение било допустимо и относимо защитно възражение.

Деликтът бил настъпил в урбанизирана територия, на улично асфалтирано платно. В този смисъл, мястото на деликта носело белезите на път по смисъла на § 6 т. 1 от ДР на ЗДП и на пътно платно по смисъла на § 6 т. 7 от ДР на ЗДП. Пострадалата ищца, предвид местонахождението и на пътното платно, покривала белезите на участник в движението по смисъла на § 6 т. 28 от ДР на ЗДП. В тази светлина били и мотивите на решението на Бургаския окръжен съд. Като участник в движението, намиращ се на пътното платно, макар и непресичащ, а само стоящ на място, ищцата покривала белезите и на пешеходец по чл. 107 от ЗДП. В това и качество спрямо нея били относими задълженията на пешеходеца като участник в движението, включително и правилата на чл. 107 и чл. 108 от ЗДП. Същата била длъжна да се намира на тротоар или банкета - чл. 108, ал. 1 от ЗДП. При движение и встъпване на пътното платно тя трябвало да бъде възможно най-плътно в лявата страна - чл.

108, ал. 2, т. 1 от ЗДП. Същата била обвързана и от задължението по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДП, по силата на което и било забранено да удължава ненужно престоя на пътното платно /в случая тя говорела със съпруга си за сенника на паркирания автомобил/, както и да не спира, т.е. да не стои на едно място на пътното платно. Пешеходецът можел да бъде на пътното платно само и единствено, за да пресича, но не и да си стои и говори.

Това нейно поведение било неправомерно и нарушавало горепосочените задължения на пешеходеца като участник в движението. По принцип пешеходецът можел да бъде на пътното платно само, за да пресече, а не да стои на него и да разговоря. В този смисъл принципно ищцата не трябвало да се намира на това място, на пътното платно - на приблизително два метра навътре, почти по средата на същото и ответникът, макар и да бил длъжен да предвиди и такава възможност, все пак не очаквал на пътното платно да стои ищцата. Още повече, че налице бил и обективен момент в настъпването на сблъсъка им - наличие на спрели леки автомобили от дясната страна на уличното платно, което пречело на ответника да се движи плътно вдясно, а също почти по средата на същото. Това и наличието на спрели автомобили водело и до намаляване на видимостта на водачите на ППС, които излизали от десния завой - произшествието било веднага след кръстовище.

Ответникът счита, че установеното от наказателния съд местонахождение на ищцата на пътното платно, като противоправно поведение, носело белезите на съпричиняване на самия деликт и настъпилите от него вреди. Възражението за съпричиняване било по отношение на всички вреди, които се претендират.

Относно търсените имуществени вреди е изложено следното становище, а именно:

Оспорена е претендираната вреда - платен разход за превоз на специализиран автомобил - линейка до лечебно заведение в град Бургас и после до град Стара Загора. Деликтът бил настъпил в село Лозенец. Най-близкият спешен център била в болницата в град Царево, а не в град Бургас. Ответникът също бил подал сигнал до телефон 112 за ПТП. Предложил веднага, още на мястото на произшествието, помощ и транспорт, но ищцата отказала. Тя престояла на пътното платно по своя преценка. Не било ясно защо поискала платен превоз до лечебното заведение в град Бургас, при възможност да бъде спешно приета и лекувана в град Царево. Самата травма била от такова естество, че допускала и превоз до лечебно заведение, без да се ползва специализиран автомобил. Ищцата могла да постъпи за постоянно лечение в болницата в град Бургас, където била първоначално приета. Изборът за лечение в болница в град Стара Загора не бил по медицински причини и показания, а чисто неин личен избор. Следователно, разходът по фактурата за превоз от 580 лева не бил необходим и присъщ и не се намирал в пряка причинно-следствена връзка.