Решение № 344 от 13.07.2022, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Габрово, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20224210100399 по описа за 2022 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявена от Г. СТ. К., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „*********" 78, ет. 2, ап. 4 срещу „ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54 /с предишно наименование „4финанс”/ искова молба, с която се претендира със сила на пресъдено нещо да бъде установено, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 2140.92 лв. по договор за кредит № 9951737020/19.06.2020 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 19.06.2020 г. между ищеца, като кредитополучател и ответното дружество, като кредитор е сключен договор за кредит № 9951737020. Излага, че на 06.12.2021 г. получил писмо, с което е поканен от ответника да заплати сумата в общ размер на 2140.92 лв., от която 1300 лв. - главница, 545.56 лв. - наказателна такса, 255.29 лв. - допълнителна услуга и 40.07 лв. – лихва по договор за кредит № 9951737020/19.06.2020 г.. Счита, че клаузата, предвиждаща възнаграждение за допълнителни услуги е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и разпоредбите на ЗПК, поради което и не пораждала правни последици, съответно задължение за заплащането й. Твърди, че е заплатил по кредита сума в общ размер на 1528.48 лева, с което счита, че е погасил изцяло задълженията си по кредита за главница и лихви.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът счита исковата молба за нередовна тъй като не била посочена цената на иска, както и правна квалификация.

Възражението е неоснователно. Ищецът е посочил цена на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум и не е изискване за редовност на исковата молба, 1

По същество възразява, че клаузата за допълнителна услуга предвидена в процесния договор е действителна и в съответствие с разпоредбите на ЗПК. Моли да се отхвърли предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и от представените договор за кредит № 9951737020 от 19.06.2020 г., се установява, че „4финанс” се задължило да предостави на Г. СТ. К. сума в размер на 200 лева, която кредитополучателят се задължила да върне в срок от 30 дни, заедно с уговорената възнаградителна лихва и такса за експресно обслужване.

Уговорен е лихвен процент – 40.94 %, ГПР – 49.6 %, експресно разглеждане – 45.62 лева, като общата сума за плащане е 252.35 лева. Страните не спорят и от представения анекс за удължаване на срок от 11.01.2021 г. към договора за кредит за кредит № 9951737020 от 19.06.2020 г., се установява, че „4финанс” се задължило да предостави на Г. СТ. К. сума в размер на още 1100 лева, или обща сума по кредита в размер на 1300 лева, която кредитополучателят се задължила да върне в срок до 10.02.2021 г., заедно с уговорената възнаградителна лихва и такса за експресно обслужване. Уговорен е лихвен процент – 40.97 %, ГПР – 49.7 %, такса за експресно разглеждане – 209.67 лева, като общата сума за плащане е 1595.36 лева.

Не се спори между страните, а е и видно от представените преводни нареждания, че в рамките на правоотношението по договор за кредит № 9951737020 от 19.06.2020 г., заемополучателят Г. СТ. К. извънсъдебно извършила погасителни плащания в общ размер на 1528.48 лева.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

Предявен е отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 2140.92 лв. по договор за кредит № 9951737020/19.06.2020 г., поради нищожност на клаузата за предвиждаща възнаграждение за допълнителни услуги, евентуално поради погасяване на всички задължения по кредита.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по иск с правна квалификация 124, ал. 1 ГПК ищецът не носи доказателствена тежест, тъй като отрича в правната му сфера да съществува правно задължение за плащане на процесната парична сума. Това поражда в тежест на ответника задължението да докаже валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което е задължението на ищеца да заплати спорната сума от 2140.92 лв. Ищецът следва да докаже, при установяване на горните обстоятелства, че е погасил задълженията си.

С измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019 г. на съда се вмени служебното задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7, ал. 3 ГПК, а процесният е именно такъв, тъй като е сключен между търговец и ищеца, 2 която е физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Така в т. 1 на решението по дело С-472-11 е прието, че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния характер на договорна клауза, националният съд, който е направил служебно тази констатация, не е длъжен да чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. А в т. 2 от решение по дело С-243/08 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.

В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в разпоредбата на чл. 143 е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в посочената разпоредба.

Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, а такива са тези, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Това разрешение съответства и на възприетото в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от последната, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.

В случая условията на договора вероятно не са договорени индивидуално, включително ответникът не излага такива твърдения и затова потребителят Г. СТ. К. не е имала възможност да влияе върху съдържанието им. Клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита противоречи на добрите нрави и има подчертано неравноправен характер, все характеристики, които я превръщат в нищожна и поради това – негоден източник на правни последици.

Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за ползването на предоставения заем.

Съдът намира, че посочената такса за експресно разглеждане на кредита е нищожна, на основание чл.21, ал.1 ЗПК, като същата по своя характер е дейност по усвояване и управление на кредита и с тази клауза в договора кредиторът цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК и е свързана с основното задължение 3 на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него. Така би се стигнало до оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно е в нарушение и на добрите нрави. Съдът приема, че на практика дейностите, за които са начислени тези такси, не са допълнителни услуги, а са дейности по усвояването и управлението на кредитната сума. Същевременно целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие. /В този смисъл решение № 345/09.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС/.

С оглед изложеното, клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита от договора между страните е нищожна, поради което и същата не поражда права и задължения, което изключва да е възникнало вземане за такса за експресно разглеждане в размер на сумата 209.67 лева. Ето защо плащането от заемателя на сумата от 1528.48 лева, е произвело погасителен ефект по отношение на съответната част от уговорената възнаградителна лихва и главница и в никакъв случай плащанията не е следвало да бъдат отнасяни от заемодателя в погасяване на задължение за такса за експресно разглеждане, която е несъществуваща.

След прихващане на плащането от 1528.48 лева към възнаградителната лихва и главницата (1300 лева), не остават дължими суми по кредита.

Съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника вземане в обем на сумата в размер на 2140.92 лв. по договор за кредит № 9951737020/19.06.2020 г. е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на спора, право на разноски за производството се поражда за ищеца, който прави своевременно искане за присъждането им и доказва извършени такива в размер от 85.64 лева, представляващи заплатена държавна такса. В полза на адв. П.Н. следва да се присъди възнаграждение в размер на 379.86 лева за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. СТ. К., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „*********" 78, ет. 2, ап. 4, срещу „ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК 4

202393458, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, установителен иск, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 2140.92 лв. (две хиляди сто и четиридесет лева и деветдесет и две стотинки) по договор за потребителски кредит № 9951737020 от 19.06.2020 г.

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54 да заплати на Г. СТ. К., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „*********" 78, ет. 2, ап. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 85.64 лева (осемдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки) - разноски за производство, представляващи държавна такса.

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, да заплати на адвокат П.Н. от АК-Варна, сумата 379.86 (триста седемдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки) лева – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца Г. СТ. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________