Решение № 278 от 30.06.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. П., 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладВ.то от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500229 по описа за 2022 година

С решение № 1533/23.12.2021 г. по гр.д.№ 20214430102151 по описа за 2021 година на ПлРС е признато за установено на основание чл.124 от ГПК по отношение на ответниците В. ИЛ. ИЛ., КР. В. ИЛ., ХР. Н. В. и ЦВ. Н. В., че ищецът ПЛ. ИЛ. ИЛ. е собственик на *** ид.ч. от следния недвижим имот ПИ с идентификатор ***. по КККР, одобрени със заповед №***/22.02.2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата със заповед № ***/26. 10.2020 г. на Началника на СГКК-П., в с.Т., ул.Г.*** №***, с площ 1 287 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, с предишен идентификатор ***, номер по предходен план – 249 в стр. кв. 53.Осъдени са на основание чл. 108 от ЗС ХР. Н. В. и ЦВ. Н. В. да отстъпят собствеността и предадат владението върху *** ид. ч. от недвижим имот - ПИ с идентификатор ***. по КККР, одобрени със заповед № ***/22.02.2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата със заповед № ***/26.10.2020 г. на Началника на СГКК-П., в с.Т., ул.Г.*** №***, с площ 1287 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – 1 ниско застрояване, с предишен идентификатор ***., номер по предходен план – 249 в стр. кв. 53, на ПЛ. ИЛ. ИЛ..Осъдени са на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. ИЛ. ИЛ., КР. В. ИЛ., ХР. Н. В. и ЦВ. Н. В. да заплатят солидарно на ищеца ПЛ. ИЛ. ИЛ. деловодни разноски в общ размер на 2 740 лв.Осъден е на основание чл.78, ал.4 от ГПК ПЛ. ИЛ. ИЛ. да заплати на В. ИЛ. ИЛ., КР. В.

ИЛ., деловодни разноски в размер на 250 лв.

Депозирана е въззивна жалба от ЦВ. Н. В. и ХР. Н. В., чрез пълномощник, срещу решение № 1533/23.12.2021 г. по гр.д.№ 20214430102151 по описа за 2021 г. на ПлРС, което се обжалва изцяло.Излагат се доводи, че същото е незаконосъобразно и необосноВ..Прави се искане да се отмени обжалВ.то решение изцяло и да се отхвърлят така предявените искове, както и да бъде осъден ищецът да заплати разноските, направени във връзка с воденето на делото.

Депозирана е въззивна жалба и от В. ИЛ. ИЛ. и КР. В. ИЛ., чрез пълномощник, против решение № 1533/23.12.2021 г. по гр.д.№ 2151/2021 г. по описа на ПлРС, което се обжалва в частта му, в която съдът е уважил предявения от ищеца иск с правно основание чл.124 от ГПК, като е признал за установено по отношение на ответниците В. ИЛ. ИЛ., КР. В. ИЛ., ХР. Н. В. и ЦВ. Н. В., че ищецът ПЛ. ИЛ. ИЛ. е собственик на *** идеални части от недвижим имот - ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Т., обл.П., находящ се в с.Т. с адрес ул.“Г.***“№ 25, с площ от 1 287 кв.м. с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползванениско застрояване, с предишен идентификатор *** номер по предходен план 249 в стр.кв.53, както и в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца деловодни разноски в общ размер на 2 740 лв.Излагат се доводи, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосноВ..Прави се искане да се отмени решението в обжалваните му части и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло предявеният от ищеца срещу ответника иск като неоснователен, като се присъдят и направените разноски в двете съдебни инстанции.

За въззиваемата страна ПЛ. ИЛ. ИЛ. процесуалният представител изразява становище да се отхвърлят въззивните жалби и да се извърши поправка на очевидни фактически грешки в първоинстанционното решение, 2 както и допълване по иска, като се присъдят и разноските по съображения, подробно изложени в приложената писмена защита.

Въззивните жалби са процесуално допустими, а по същество – основателни.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалВ.то такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

На първо място се сочи от въззивниците, че е неправилен решаващият извод на съда за това, че договорът за доброволна делба от 27.01.1981 г. е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД и не поражда правно действие, тъй като за него не е налице предвидената от закона форма за валидност.Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.97 от ЗУС при преценката си относно наличието или не на материална компетентност за органите, извършили нотариална заВ. на подписите на страните по договора за доброволна делба от 27.01.1981 г.Към датата на сключването му кметовете и секретарите на кметства на населените места, където няма районен съд, са имали правомощията да извършват нотариални удостоверявания на дата, съдържание и подписи на частни документи, какъвто е и договора за доброволна делба.

Доброволната делба на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.

Нотариалната заВ. на подпис като вид нотариално удостоверяване може да бъде както от лице, което има качеството на нотариус, така и от лице с ограничена нотариална компетентност.

Към момента на извършване на заВ.та на подписите на страните на договора за доброволна делба през 1981 г. е действала разпоредбата на чл.97 от Закона за устройство на съдилищата (отм. - ред.ДВ бр.36/1979 г.), според която в населените места, където няма районен съд, председателят, зам.председателят и секретарят на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет, кметът, заместник-кметовете и секретарят на кметството заверяват подписи, удостоверяват датата на частни документи и засвидетелствуват верността на преписи от документи.

Следователно секретарят на кметство с.П., респ.кмет, секретар на с.Т., 3 обл.П., са разполагали с особената (ограничена) компетентност да извършват нотариални удостоверявания на подписи на частни документи ( решение № 108/09.05.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 7662/2013 г., I г.о., решение № 28/25.08.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 1547/2019 г., II г.о.).

Формата за действителност на договора за доброволна делба от 27.01.1981 г.—писмена с нотариална заВ. на подписите на страните е спазена и договорът не е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че И.С. и В.С. през 1981 г. са станали съсобственици при равни права по отношение на процесното застроено дворно място на валидно правно основание - договор за доброволна делба, поради което през 1994 г. И.С. е прехвърлил на В.С. притежаваната от него ½ идеална част от същия за издръжка и гледане.

От страна на въззиваемия П.И., в писмената защита пред настоящата инстанция, е направено възражение за нищожност на делбата съгласно чл.75, ал.2 от ЗН, според който, когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.В делбата не са участвали записаните под № 5 в удостоверението за наследници на В.И. И. - съпруга на Иван И. С., наследници на И.И.Ц..

В тази насока от заключението на ВЛ се установява, че подписът на договор за доброволна делба от 27.01.1981 г. е положен от П.И..

Нищожността по чл.75, ал.2 от ЗН не може да се релевира без участието на всички сънаследници.Съдът счита, че не е налице правен интерес от страна на въззиваемия да упражнява правата на горепосочените наследници, които счита, че не са участвали в делбата.Дори и да се приеме тази хипотеза, то е доказано придобиването на процесния застроен имот от И.С. и В.С. по давност с оглед на чл.79 от ЗС (решение № 484/1.02.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 317/2010 г., II г.о.).

Във въззивните жалби е посочено, че ако договорът за доброволна делба е нищожен акт, то не съществува пречка от момента на подписването му да се счита, че е започнало началото на давностното владение, което според първата въззивна жалба още 1991 г. е направило въззивника В.И. и неговия дядо съсобственици на процесния имот, съответстващи на посоченото в делбата.Излагат се доводи, че съдът е приложил неправилно материалния закон и при преценката си относно наличието или не на изтекла придобивна 4 давност в полза на въззивниците по отношение на процесния имот.

Относно възражението на въззивниците за изтекла кратка придобивна давност спрямо В.И. и К.И. и техния праводател, осъществявайки явно, непрекъснато и необезпокояВ. владение върху имота в продължение на повече от 5 години, като добросъвестни владелци, в хипотезата на чл.79, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 и ал.3 ЗС, настоящата инстанция приема следното.

Чл.70, ал.1 ЗС определя като добросъвестно владението на лице, което не знае, че предписаната от закона форма е била опорочена.В т.10 на ППВС № 6/1974 г. е дадено тълкуване, че владението, осноВ. на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока (решение № 47 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 2750/2020 г., II г. о.).

Основателно в тази насока се сочи от въззивниците, че това давностно владение е започнало за В.И. и неговия дядо И.С. още от момента на сключване на договора за доброволна делба – 1981 г., при която процесния имот е поставен в техен общ дял, т.е. по ½ ид.ч. за всеки от тях, а другия съсобствен имот - в дял на П.И., който е участвал при сключването и подписването на договора за доброволна делба.

Съпругата на И.С. - В. И. е починала на 27.07.1980 г. и е оставила посочените в удостоверението за наследници свои законни наследници съпругът й И.С., който е починал на 06.05.2006 г. и четири сестри и двама братя, респ. техните наследници.Видно от представените по делото доказателства, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 30.07.1967 г. И.С. й е продал по 1/ 3 идеална част от застроеното и празното дворно място, негова индивидуална собственост съгласно нотариалния акт от 22.12.1967 г., срещу задължението й да се грижи за него до края на живота му.

2/3 ид.ч. от застроеното дворно място са продадени на внуците му В.И. и П.И. с нотариалния акт от 22.12.1967 г.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот за издръжка и гледане от 26.04.1994 г. дядото И.С. е прехвърлил на внука си 1/ 2 идеална част от процесния застроен недвижим имот.

От показанията на свидетеля П.И. се установява, че познава П.И., който е 5 пътувал от Т. до П., тъй като 2015 г., 2016 г. и 2017 г. все там си е живял.Накрая са изнесли багажа му в З., защото брат му е продал къщата.Друг имот в селото, освен този, не знае да има.Къщата с двора знае, че е негово, той го ползва.

От показанията на свидетеля П.М. се установява, че В. не го е виждал последните 30 години да посещава този имот - къща с двор, а ако е идвал е било епизодично.П. е живял в къщата до преди миналата година.От смъртта на родителите си П. е живеел на село.Знае, че В. от 90-те години е отишъл в И..Този имот е бил на родителите им.Не знае П. да има друг имот.

От показанията на свидетеля Л.А. се установява, че когато В. е бил тук, понеже сега е в чужбина, е ходел в Т., като имотът е негов.Всяко лято си е идвал, наглежда имота, плаща си данъците.Големият двор е разделен на две.П. е гледал кучета в неговата си половина.Преди 4-5 години В. е правил ремонт на покрива.

От показанията на свидетелката М.С. се установява, че П. има имот-къща в с.Т., дядо му е живеел там, когато е ходел при него.Освен пилета на село е гледал и кучета.Къщата е била продадена в Т. и през 2018-2019 г. си е прекарвал багажа от Т. в З..

Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни, тъй като те имат непосредствени впечатления от процесното дворно място и начинът на неговото ползване.

От доказателствата по делото се установява, че от 2012 г. от 2020 г. В. И. е заплащал ДНИ и ТБО за процесния недвижим имот.

Въз основа на горепосочените доказателства следва да се приеме за установено, че най-късно до 1991 г. процесното дворно застроено място е придобито от И.С. и В.С. по давност, като собственост върху идеални части от недвижим имот може са се придобие по давност - в процесния случай за всеки от двамата по ½ идеална част.