Решение № 672 от 06.07.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 672

06.07.2020г., град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански състав

На 25.06.2020г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА

МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ХРИСТО ИВАНОВ

Секретар: Ангелина Костадинова като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 792 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано по въззивна жалба подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. София ж.к.

„Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, чрез пълномощника юрисконсулт Б. С. , против Решение № 310 от 27.01.2010г., постановено по гр.дело № 13266/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд, V гр.състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че Д.И.В., ЕГН **********,***, не дължи на жалбоподателя, като погасени по давност, сумата от 5010 лв.

– главница по Договор за потребителски кредит от 11.08.2011 г., сумата от 173,41 лв.- договорна лихва за периода от 11.03.2012 г. до 20.07.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.08.2012 г. до окончателното й изплащане и сумата от 458,27 лв.- разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №

12947/2012 г. по описа на ПРС и търговското дружество е осъдено да заплати на Д.В. сторените по делото разноски.

Във възивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Търси се отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен . Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се поддържа, че решението е правилно , не страда от релевираните във въззивната жалба пороци и моли да бъде потвърдено с присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение, и откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Като постановено от законен състав и в рамките на правораздавателната му дейност, решението е валидно, но частично недопустимо. В частта, с която съдът е признал недължимост на претендираната върху главницата законна лихва начиная от 20.08.2012г. до окончателното й изплащане и сумата от 458,27 лева- направени в заповедното производство разноски, като постановено свръхпетитум и в нарушение на диспозитивното начало, решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Както с исковата си молба, така и в проведеното по делото открито съдебно заседание на

16.01.2020г. , ищцата е заявила пред съда , че претендира установяване на недължимост, поради изтекла в нейна полза погасителна давност, само на главницата и договорната лихва по договора за кредит , но не и на законната лихва и разноските , които съдът и въпреки допуснатото уточнение на изготвения по делото доклад, е признал за недължими с обжалваното решение. В тази част първоинстанционното решение е предмет на обжалване, поради което и съответно на правомощията си по чл.270, ал.3 ГПК въззивният съд дължи неговото обезсилване.

Разгледана по същество, в останалата част и на конкретно релевираните с нея отменителни основния, жалбата е основателна.

Пловдивският районен съд е сезиран с предявени от Д.И.В.,

ЕГН ********** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумите, обективирани в изпълнителен лист от 24.08.2012 г., издаден по ч. гр. дело № 12947/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив в полза на “ Юробанк и Еф Джи България ” АД, за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № 571/2012 г. на частен съдебен изпълнител Мариана Кирова, а именно, както следва: сумата от 5010 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит от 11.08.2011 г., сключен с “ Юробанк и Еф Джи България ”

АД; сумата от 173,41 лв. – договорна лихва за периода от 11.03.2012 г. до 20.07.2012 г., които вземания са били прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен с цедента “ Юробанк и Еф Джи България ” АД.

В исковата си молба ищецът е изложил съображения, че претендираното в изпълнителния процес от ответното търговско дружество вземане в размер от 5010 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит от 11.08.2011 г. и в размер от 173,41 лв. – договорна лихва за периода от 11.03.2012 г. до 20.07.2012г., е погасено по давност с изтичане на петгодишен давностен срок започнал да тече от последно извършеното изпълнително действие на 21.05.2013 г., когато е била наложена възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот , изтекъл на 21.05.2018г. Сочи , че от 21.05.2013 г. не са извършвани други изпълнителни действия, както и други действия, които да водят до прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и на 21.05.2015 г., съгласно посочената разпоредба делото се е перемирало по силата на закона.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от “ЕОС Матрикс” ЕООД, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Ответникът твърди, че е частен правоприемник на първоначалния взискател по изпълнителното производство, по силата на договор за покупко-продажба на вземания, сключен на 18.01.2016 г., поради което и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК е конституиран в качеството му на взискател по изпълнителното дело. Оспорва твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност. Сочи, че за периода от образуване на изпълнителното производство до 26.06.2015г. , когато е постановено ТР № 2/ 26.06.2015 година, по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност е била спряна съгласно ПП на

ВС№3 от 18.11.1980г. , според което погасителната давност не тече , докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. Поддържа, че от 26.06.2015г. до датата на подаване на исковата молба в съда не е изтекъл 5-годишния давностен срок за погасяване на везмането.По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове с присъждане на направените по делото разноски.

О събраните по делото писмени доказателства е документално установено, че изпълнително дело № 571/2012г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова , с рег. № 823, с район на действие – ПОС, е образувано по молба вх. № 8245/17.10.2012г. на “ Юробанк и Еф Джи България ” АД, въз основа на заповед №8135 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 22.08.2012г. и изпълнителен лист от 24.08.2012г. , издадени по ч.гр. д. № 12947/2012г. по описа на РС Пловдив срещу длъжника Д.И.В., ЕГН **********, за непогасеното от него парично задължение в размер от 5010 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит от 11.08.2011 г. и в размер от 173,41 лв. – договорна лихва за периода от 11.03.2012 г. до 20.07.2012г.

Вземането, предмет на така издадения изпълнителен лист, е било прехвърлено в хода на изпълнителното производство, от “ Юробанк и Еф Джи България ” АД в полза на ответника “ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016 г. , конституиран като взискател по делото.

Следователно вземането на кредитора за неизплатена главница , предоставена по договор за банков кредит се погасява с общата 5 годишна давност по чл.110 от ЗЗД .

И по отношение на договорната лихва приложение следва да намери петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, защото по естеството си същата представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства, респективно тя се плаща независимо от неизпълнението на главното задължение и се дължи и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа. Фактът, че погасяването на договорната лихва е уговорено да става на определени вноски по приет от страните погасителен план, не му придава характер на периодично вземане по смисъла на чл. 111, б.

"В" от ЗЗД, за да се приеме, че следва да е приложима кратката тригодишна давност.

Съгласно даденото с ППВС № 3/ 18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д.

№ 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение като е прието, че ППВС №3/80г. е загубило сила и в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение.Отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 г. има действие обаче от 26.06.2015 г. – датата, на която е прието противоположното тълкуване по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, в който смисъл е Решение №51 от 21.02.2019г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., ІV г. о. По спорния по делото въпрос дали тече погасителна давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от същото разяснения намират ли приложение по отношение последиците на давността по това принудително изпълнение и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , е налице установена практика, изразена в цитираните две решения на ВКС, както и в Решение №252 от 17.02.2020г. на ВКС по гр. д. гр. дело № 1609/2019г. година г., III г. о., в които е застъпено становище, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок.