Определение № 22120 от 07.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22120 гр. София, 07.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Пламен Колев

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511975 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Определение № 20119920/05.04.2024г. по ч. гр. д. № 61010/2015г. на СРС, 30 състав, с което е обезсилена издадената на 22.07.2016г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземания на жалбоподателя срещу Л.М.Я. за дължими суми за потребена топлинна енергия за имот – ап.183, находящ се в гр.****, за периода м.09.2012г. – м.04.2015г., и производството е било прекратено.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен.

Твърди, че с оглед постъпило възражение на длъжника, на заявителя са били дадени указания за становище по чл.414а ГПК, каквото депозирал в срок и с което отричал погасяване на вземането по заповедта, което имало за последица даване на указания по чл.415 ГПК, но вместо такива заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение.

Длъжникът по заповедното производство не е депозирал становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди данните по делото и направените доводи, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството по ч. гр. д. № 61010/2015г. на СРС е образувано по заявление от 09.10.2015г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД за дължими суми за потребена топлоенергия (главница и мораторна лихва) от длъжника Л.М.Я.. На 22.07.2016г. е издадена заповед за изпълнение за следните суми: 563.63 лева – главница за периода м.09.2012г. – м.04.2015г. за имот ап.183, находящ се в гр.****; 65.09 лева - мораторна лихва за периода 31.10.2012г. – 25.09.2015г., и 325 лева разноски.

Срещу заповедта е постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника едва на 1

29.09.2022г. (заповедта е била надлежно връчена на 07.09.2022г. по месторабота). Към възражението е приложена фактура от 31.07.2022г. за дължими към топлопреносното предприятие суми за имота за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. (изравнителна сметка). Липсва изявление от страна на длъжника, че не дължи или друго твърдение.

Съдът приема, че доколкото към датата на връчване на заповедта срокът за депозиране на възражение е едномесечен, същият следва да бъде зачетен, въпреки че към момента на издаване на заповедта срокът е бил двуседмичен.

С разпореждане от 21.04.2023г. заповедният съд е указал на заявителя, че следва да подаде становище по чл.414а ГПК в тридневен срок от получаване на съобщението. В указания срок „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала такова, в което сочи, че вземането по заповедта не е било погасено изцяло, а частично с извършено след издаване на заповедта плащане от потребителя на сумата от 200 лева, която далеч не покрива вземането.

С определение от 05.04.2024г. заповедният съд е обезсилил заповедта и е прекратил производството по делото.

Не са налице основания за обезсилване на заповедта.

Съгласно чл.414а ГПК длъжникът има право в срока за възражение да заяви, че е погасил вземането на заявителя, като приложи доказателства за това. Съдът е длъжен да изпрати възражението с доказателствата за плащане на заявителя с указание, че следва да представи становище в тридневен срок от получаването им с предупреждение, че при липса на постъпило становище заповедният съд ще обезсили заповедта за изпълнение, вкл. в частта за разноските. – ал.4. Съгласно ал.5, ако становище не постъпи, съдът обезсилва заповедта, а ако такова е депозирано – се произнася след преценка на възражението на длъжника и становището на заявителя.

Преценката е на заповедния съд, тъй като хипотезите са няколко – ако длъжникът частично или е платил главницата, но не и лихвите и разноските, на заявителя се дават указания за иск по чл.422 ГПК за спорната лихва; ако длъжникът е платил главницата и лихвата – може да се издаде по искане на заявителя изпълнителен лист за разноските – така т.10в от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС; ако длъжникът е погасил задължението изцяло, вкл. законната лихва върху главницата, както и разноските – делото се архивира. Не съществува дори възможност за обезсилване на заповедта при депозирано становище на заявителя и извършено плащане на сумите по заповедта, тъй като това би отнело основанието за плащане – така и в т.13 от ТР по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, която предвижда две хипотези на обезсилване – при непредявен в срок иск по чл.422 ГПК или при прекратено производство по предявен иск по чл.422 ГПК (освен в хипотеза на констатация на съда, че заповедта е влязла в сила, или при сключена спогодба, когато отново не обезсилва заповедта). С въвеждането на нормата на чл.414а ГПК се предвиди още една възможност – липса на становище на заявителя по реда на чл.414а ГПК при възражение на длъжника, че е платил.

В настоящия случай, не се установява от приложената към възражението фактура извършено плащане на процесното вземане. Нещо повече, в становището си по чл.414а ГПК заявителят е отрекъл погасяването му. Заповедният съд е следвало да даде указания за предявяване на установителен иск за оспорените вземания или да поиска пояснение от длъжника дали възразява, че дължи, доколкото депозираното възражение не съдържа никакво изявление. Уместно е да се посочи, че вземане на „Топлофикация София“ ЕАД, за което е издадена заповед за изпълнение, не намира отражение в издаваните фактури за задължения за последващ период и в този смисъл приложената фактура не е доказателство за плащане.

2

Предвид изложеното, определението следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. Ето защо, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 20119920/05.04.2024г. по ч. гр. д. № 61010/2015г. на СРС, 30 състав, с което е обезсилена издадената на 22.07.2016г. по ч.гр.д.№ 61010/2015г. на СРС заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземания на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л.М.Я. за дължими суми за потребена топлинна енергия за имот – ап.183, находящ се в гр.****, за периода м.09.2012г. – м.04.2015г., а производството е било прекратено.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия – изясняване на възражението на длъжника, респ. даване на указания до заявителя по чл.415 ГПК при отричане на вземането по заповедта от длъжника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3