Решение № 771 от 03.12.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. Силистра, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стоян Ив. Стоянов при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело № 20233420101620 по описа за 2023 година

Ищецът, С. С. И. с ЕГН:**********, твърди, че с ответника, „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК:..................., са сключили Договор за кредит „Стандарт“ с №.................... от ............... година. Също така твърди, че така сключения договор е недействителен, тъй като той представлява договор за потребителски кредит, а в предоставения стандартен европейски формуляр не е посочен правилно Годишния процент на разходите, тъй като в него не са били включени разходите за услугите „Фаст“ и „Флекси“, което според нея води до липса изобщо на посочване на ГПР. В тази връзка моли съда да прогласи недействителността на договора на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.11, ал.1,т.10 от същия закон, във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Също така твърди, че със заплатените такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ се надвишава максимално разрешения от Закона годишен процент на разходите, определен в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК, поради което моли съда при отхвръляне на главния иск да прогласи нищожността на чл.6 от договора за кредит за закупуване на услугите „Фаст“ и „Флекси“, поради противоречие със Закона, както и относно размера на възнаградителната лихва.

Претендира присъждане на разноски.

Представя писмени доказателства: Договор за кредит, погасителен план, общи условия, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски

1 формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и платежни нареждания.

Ответникът, Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК:..................., дава отговор на исковата молба. Счита, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди, че сключения между страните договор отговаря на всички изисквания на Закон за потребителския кредит. Също така твърди, че таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ не следва да се включват в Годишния процент на разходите по кредита, както и, че те са били закупени по молба на ищцата и не са задължително условие за отпускане на кредита. Също така счита, че дори и да има някаква нередовност тя не влече след себе си нищожност на целия договор.

При уважаване на исковете, прави възражение за прихващане.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Предявен е иск по чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД за нищожност на целия договор и евентуален иск за нищожност на определена клауза от него.

След като съобрази представените и събрани в хода на производството доказателства, съдът прие за установено следното:

От събраните в хода на делото доказателства се установи, че действително между ищцата и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ с №40012527648. Съгласно този договор, ответника е предоставил на ищцата сумата от 2500 лева за срок от 24 месеца. Годишния лихвен процент е бил 41.00 процента, Годишния процент на разходите е бил посочен като 49,05 процента, а лихвения процент на ден е 0,11 процента. Съгласно договореното вноската по кредита е в размер на 152,80 лева, а дължимата сума по кредита е 3666,92 лева. На ищцата е бил предоставен погасителен план в който освен вноската по кредита е включена и вноска в размер на 109,38 лева, представляваща вноска за закупени допълнителни услуги. Също така на ищцата са били предоставени общите условия по договора за потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /относно възможността за закупуване на допълнителни услуги към кредита „Фаст“ и „Флекси“/. Към момента на постановяване на настоящото решение, срокът на договора е изтекъл. Видно от представените платежни нареждания, ищцата е заплатила част от вноските по кредита.

Договорът, на която заявителят

2 се позовава, изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.

1 ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. В разпоредбите на чл.10-11 от Закон за потребителския кредит са изброени изискванията за форма и съдържание на този вид договори. Анализирайки съдържанието на сключения договор между страните, съдът стигна до извода, че същия отговаря на изискванията посочени в Закона. Изразеното от ищцата становище за нищожност на сключения договор не може да бъде споделено от съда. Както стана ясно погоре в сключения между страните договор е бил посочен ГПР в размер на 49,05 процента. Дори и да се приеме, че разходите по допълнителните услуги следва да се включат в ГПР, то не е ясно колко ще бъде той. Този въпрос остана открит, тъй като никоя от страните не поиска събирането на доказателства в тази посока. Въпреки, че в закона е посочена формула за изчисляване на ГПР, не се изясни, кои имено разходи са били заложени при определянето му. Също така не се изясни дали при включване на разходите за допълнителни услуги ще се надхвърли нормативно определения ГПР в чл.19, ал.5 от ЗПК, за да се приложи ал.5 на същия член и клаузата да се обяви за нищожна. Дори и това да е така, нищожността на клаузата отново не би довела до нищожност на целия договор, а само за размера над нормативно определения в чл.19, ал.5 от ЗПК, по аргумент от чл.19, ал.6 от същия Закон.

По изложените съображения съдът намира, че договора е валиден и по него се дължи изпълнение от страните и предявения иск за прогласяване на нищожността му следва да бъде отхвърлен.

Следва обаче да се отбележи, че съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от ЗЗП , в които разпоредби е регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в потребителските договори. Според чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 20 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи, измежду които попадат и клаузите, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 3 ЗЗП).

Съдът приема, че цитираната клауза за пакет за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ има неравноправен характер, тъй като предвижда 3 заплащане на необосновано високи разходи, такси, които надхвърлят целия дълг и по този начин изпълнява хипотезата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.

Евентуалните вреди от неизпълнение на задължение по договор за кредит следва да бъдат изведени на база стойността на кредита, поради което определянето им в размер над реалната му стойност, при положение че за компенсацията им са начислени и други такси и обезщетения, което противостои на всякакъв критерий за добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Съгласно чл.

146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, като тази нищожност, не влече след себе си нищожността на целия договор и той може да се изпълнява без тях.

Налага се извода, че ищеца доказа твърденията си и предявения иск за обявяване на недействителността на договора за сключените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно договора за потребителски кредит, страните са договорили годишния лихвен процент от 41.00 процента. Максималния възможен лихвен процент не е нормативно определен. Той е заложен като такъв чрез ГПР, който съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Този размер е 10 процента. Както стана ясно договорения годишен лихвен процент е бил 41 процента и следователно е съобразен със законовото ограничение /с този лихвен процент ГПР е 49,05 процента/. В този смисъл законодателя е преценил кога би се накърнило равноправието между страните, както и е взел предвид общоприетите норми за добросъвестност, поради което те не могат да се изменят и преценяват от съда. От изложеното се налага извода, че този иск също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед на изхода от процеса и на основание чл. 78, ал. 1 о т ГПК, ответника следва да понесе и частично разноските/поради отхвърлените искове/ съгласно приложения списък, които са в размер на 270 лева държавна такса, 1500 лева за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, Силистренския районен съд, РЕШИ:

Отхвърля предявения иск от С. С. И. с ЕГН:********** против „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК:..............., за обявяване на недействителността на Договор за кредит „Стандарт“ с №.................. от 4

...............година.

Прогласява нищожността на клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ към Договор за кредит „Стандарт“ с №.......................... от ....................година, сключен между С. С. И. с ЕГН:********** против „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК:....................

Отхвърля предявения иск от С. С. И. с ЕГН:********** против „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК:...................., за прогласяване на нищожността на клаузата относно размера на възнаградителната лихва по Договор за кредит „Стандарт“ с №40012527648 от 01.10.2022 година.

Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК:......................да заплати на С. С. И. с ЕГН:**********, сумата от 270 /Двеста и седемдесет/ лева, представляващи извършени разноски в хода на производството.

Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК:.........................2 да заплати на адвокат А. Д. от САК с личен №................., сумата от 1500/Хиляда и петстотин/ лева, представляваща адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5